Решение № 15317 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15317 гр. С, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110172250 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „.......“ ООД срещу „....“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от поместена на 11.03.2024 г. и поддържана на интернет страницата на „....“ ЕООД във „Фейсбук“ публикация със следното съдържание: „Уважаеми зеленчукопроизводители, искаме официално да съобщим, че семената от най-популярния сорт розов домат ...... които се предлагат от агроаптека ....... в П са фалшиви! Никога не сме работили с тях и са най-големите измамници в региона! Не се подлъгвайте да купувате . от тях, много хора реват, че си прецакаха годината! Никога не купувайте от .......! Предупредете вашите приятели, за да се избегнат неприятни проблеми!“, ведно със законната лихва за периода от 11.03.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че осъществява дейност по търговия със семена, посадъчен материал, растителнозащитни препарати, торове и други, като има голям агроцентър /агроаптека/ в района на гр. П, а ответното дружество развива дейност по производство, стандартизация и търговия с посевен и посадъчен материал. Излага, че на 11.03.2024 г., в 11:27 ч., на страницата на „....“ ЕООД във „Фейсбук“ с интернет адрес ........ е поместена процесната публикация, която към датата на подаване на исковата молба продължава да е налична. Сочи, че твърденията в нея са клеветнически, защото са опозоряващи и не отговарят на истината. Изтъква, че се занимава с дейността от дълги години и винаги е било коректно в търговските си отношения, като никога не е имало оплаквания от клиенти по отношение на състоянието и качеството на продаваните семена, а публикацията в действителност цели да го накара да стане клиент на ответника. Твърди, че неистинските 1 твърдения подронват доброто име и търговската му репутация и отблъскват партньорите и клиентите му, в резултат от тях се засягат икономическите му интереси чрез намаляване на продажбите /включително на други продукти, което води до косвени вреди/, като това материално отражение има неясно и продължаващо във времето действие. Излага, че управителят дълго време бил напрегнат и притеснен от публикацията и вложил много усилия да обясни на клиентите и партньорите, че твърденията са неверни. Изтъква, че твърденията са направени по начин, по който да стигнат до неограничен кръг потребители, а обстоятелството, че публикацията продължава да стои на страницата на ответника, води до продължаване на неблагоприятните последици. Поради изложеното претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „....“ ЕООД, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава поместването на публикацията с посоченото от ищеца съдържание в профила си във „Фейсбук“. Оспорва извършеното да представлява противоправно деяние. Излага, че само част от написаното има характер на твърдение: „… семената от най-популярния сорт розов домат ...... които се предлагат от агроаптека ....... в П са фалшиви.“, но това твърдение е истинско, поради което не може да се определи като клевета. Твърди, че продаваните от ищеца семена за домат сорт Г.. са му доставени от .. който не е регистриран производител на семена за този сорт, нито е дистрибутор на турския производител на семената, нито е закупил семената от .... – единствен оторизиран дистрибутор на турския производител, или от ответника, който е дъщерно дружество на .... Сочи, че предлаганите от ищеца семена за сорт Г.. не са притежавали необходимия фитосанитарен сертификат и не са преминали през необходимия фитосанитарен контрол и изпитване при първия си внос в държава – членка на ЕС. Счита, че останалата част от публикацията представлява емоционален оценъчен негативен коментар на търговската практика на ищеца по продажба на българския пазар на семена в нарушение на европейската и национална регулация за внос на семена и разсад, която продажба не е съпътствана с необходимия фитосанитарен сертификат. Излага, че коментарът е резултат от логически изводи и съждения и е реакция на множество получени тревожни и гневни обаждания на клиенти, закупили семена за домат сорт Г.. от Агроцентър „.......“, като обажданията са били адресирани до „....“ ЕООД в качеството му на най-голям вносител на семена за този сорт, който е регистриран, сертифициран и произвеждан само от конкретен турски производител. Изтъква, че на 06.08.2024 г. турският производител е отправил официално съобщение до ищеца, в което го е уведомил, че единственият оторизиран дистрибутор на продуктите му е .... и го е предупредил да преустанови продажбата на семена и продукти, които имитират и/или се внасят под прикритието на регистрирани семена – негово производство. Евентуално счита, че дори и да се приеме, че останалата част от публикацията има характер на твърдение, то не е клеветническо, защото е твърдение за истински факт – за обективно измамно поведение на ищеца във връзка с продажбата на семена. Акцентира, че публикацията засяга тема от обществено значение – тема, свързана със свободния пазар и движение на стоки в ЕС и спазването на нормативните изисквания на европейското и националното законодателства, гарантиращи и защитаващи интересите на 2 зеленчукопроизводителите, като целта на публикацията е била зеленчукопроизводителите да бъдат предупредени. Оспорва да се касае за виновно причиняване на вреди, като изтъква, че в продължение на около 9 месеца ищецът не е предприел никакви действия за опровержение – не е коментирал публикацията, не е отговорил на турския производител или на официалния му дистрибутор и не е потърсил право на отговор и/или опровержение. Твърди, че след получаване на исковата молба публикацията е премахната от страницата на ответника във „Фейсбук“. Счита, че причиняването на неимуществени вреди на юридическо лице – търговец е несъвместимо с правната му същност и начин на възникване, а ако се накърнят доброто име и авторитетът на юридическото лице, вредите от това са имуществени. Оспорва настъпването на твърдените вреди и техния размер, както и причинно-следствената им връзка с процесната публикация. Изтъква, че публикацията е получила реакция и отговор от малък брой потребители във „Фейсбук“, като част от коментарите сочат, че написаното е било игнорирано от потребителите, а освен това публикацията не е споделена /разпространена/ нито веднъж. Счита, че претендираният размер на обезщетение е силно завишен. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцовото дружество в резултат от публикация, поместена на 11.03.2024 г. и поддържана на интернет страницата на ответното дружество във „Фейсбук“.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на две групи юридически факти: тези, включени във фактическия състав на генералния деликт по чл. 45, ал. 1 ЗЗД /осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото – противоправно поведение; настъпила вреда – неблагоприятно изменение в обективната действителност, засягащо в случая нематериални блага; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат; вина/; възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Противоправността сама по себе си не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й представлява правна преценка на деянието от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от обективната страна на фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства от ответника за оборване на законовата презумпция.

Предвид изложеното по предявения иск ищецът следва да установи при условията на главно и пълно доказване следните факти: извършване на процесното деяние от лице, на което ответникът е възложител на работа, при или по повод извършването на възложената му работа – поместване на 11.03.2024 г. и оставяне до датата на подаване на исковата молба 3 на страницата на ответника във „Фейсбук“ с интернет адрес ........ на публикация със следното съдържание: „Уважаеми зеленчукопроизводители, искаме официално да съобщим, че семената от най-популярния сорт розов домат ...... които се предлагат от агроаптека ....... в П са фалшиви! Никога не сме работили с тях и са най-големите измамници в региона! Не се подлъгвайте да купувате . от тях, много хора реват, че си прецакаха годината! Никога не купувайте от .......! Предупредете вашите приятели, за да се избегнат неприятни проблеми!“; настъпването в резултат от това на неимуществени вреди за ищеца, техния вид и интензитет.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже пълно и главно, че процесните фактически твърдения отговарят на истината, както и при условията на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В случая с Определение № 11647/11.03.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване поместването на 11.03.2024 г. от лице, на което ответникът е възложител на работа, при или по повод извършването на възложената му работа, и оставяне до датата на подаване на исковата молба на страницата на ответника във „Фейсбук“ с интернет адрес ........ на публикация със следното съдържание: „Уважаеми зеленчукопроизводители, искаме официално да съобщим, че семената от най-популярния сорт розов домат ...... които се предлагат от агроаптека ....... в П са фалшиви! Никога не сме работили с тях и са най-големите измамници в региона! Не се подлъгвайте да купувате . от тях, много хора реват, че си прецакаха годината! Никога не купувайте от .......! Предупредете вашите приятели, за да се избегнат неприятни проблеми!“.

Ищецът счита, че процесната публикация съдържа твърденията, които са клеветнически, защото са опозоряващи и не отговарят на истината.

В нормата на чл. 39, ал. 1 КРБ е прокламирано основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в ал. 2 на същата разпоредба, според която това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такава възможност не е установена и с прокламираното от чл. 41, ал. 1 КРБ право на всеки да търси, получава и разпространява информация, чието осъществяване предвид установеното в изр. 2 от тази норма изискване също не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. Чл. 10, т. 1 КЗПЧОС също предвижда, че всеки има право на свобода на изразяването на мнения, като това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти, но т. 2 съдържа ограничително основание – ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за 4 предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Следователно прокламираната в чл. 10, т. 1 КЗПЧОС свобода на изразяването на мнения и разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява, но не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица. Посочената правна уредба дава общия критерий, въз основа на който въпросът за баланса на гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава във всеки конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с него. От изложеното следва, че правата по чл. 39 – 41 КРБ се разпростират до пределите, до които засягат други конституционни ценности, сред които са и доброто име и правата на гражданите.