Присъда № 83 от 24.03.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №83 от 24.03.2026 г. по НОХД №2409/2025 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу В. Г. С., ЕГН **********, за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, за това, че:

На 18.12.2024 г. в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство - л. а.

„Ауди А3", рег.№***, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено със съдебно-химическа експертиза №Е-137 от 11.04.2025 г. на специализирана лаборатория по химико-токсилогични изследвания към ВМА МБАЛ Варна.

Прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано и моли съда, да признае подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и да наложи предвидените наказания „лишаване от свобода“ за срок шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок и три години, „глоба“ в размер 255.00 € и „лишаване от право да управлява МПС за срок една година и шест месеца.

Защитникът на подс. В. С. оспорва наведените в обвинителния акт фактически твърдения и изразява становище за недоказаност по безспорен и несъмнен начин на възведеното обвинение. Твърди, че изготвената в хода на съдебното следствие съдебна химикотоксикологична експертиза удостоверява липсата на следи от наркотични вещества в иззетата и изследвана контролна кръвна проба от подсъдимия, при което счита обвинението за недоказано и моли съда, подсъдимият да бъде признат за невиновен.

Подсъдимият В. С. отрича да е извършил твърдяното престъпление и моли да бъде признат за невиновен.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.12.2024 г. около 01.10 ч. в гр. Варна, при движение по бул. „Трети март“, посока бул. „Република“, управлявания от подс. В. С. л. а. „Ауди А3", рег.№***, бил спрян за проверка от свидетелите Хр.Г. и Я. К. – служители при сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, при която проведена на подсъдимия проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000, фабр.№ARJM-0053 отчела положителен резултат за веществото амфетамин, при което бил издаден талон за медицинско изследване №282088 и му бил съставен АУАН №GA1312796, след което той бил отведен до ВМА МБАЛ Варна, където му били взети кръвна и уринна проби.

Изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза №Е-137 от 11.04.2025 г. установил наличие на следи от амфетамин в кръвната проба, както и следи от амфетамин и от метамфетамин в уринната проба от подс. В. С..

В хода на образуваното досъдебно производство, при предявяване на разследването от 30.05.2025 г. защитникът на подс. В. С. отправил искане за повторно извършване на фимически анализ на предоставения от него биологичен материал като с постановление от 05.06.2025 г. РП Варна оставила искането без уважение.

След образуване на съдебното производство, на 20.06.2025 г. от РП Варна била представена молба рег.№18892 от 19.06.2025 г. от подс. В. С., за съхраняване на контролните проби от биологичен материал до приключване на наказателното производство.

В хода на съдебното следствие, допусната повторна съдебна химикотоксикологична експертиза дава заключение, че в изследваната контролна проба кръв от подс. В. С. не се установяват данни за присъствие на наркотични вещества и при извършено инструментално изследване не се доказва наличие на амфетаминов тип стимуланти (амфетамин, метамфетамин и MDMA) в пробата.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен и безспорен начин от приобщените гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Х. Г., Я. К., докладни записки, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества, разпечатка от Дрегер Дръг Тест фабр.№ARJM-0053, заключение на химико-токсикологична експертиза, заключение на повторна химикотоксикологична експертиза, свидетелство за съдимост.

1

Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал, като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, касателно обективната страна на деянието. Ето защо и с аргумент а contrario от нормата на чл.305, ал.3 НПК съдът не намира за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите подробно.

Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните доказателства.

Изготвените по делото заключения на СХТЕ и повторна СХТЕ са пълни и обективни, като съдът не намери основание да се усъмни в професионалната компетентност на вещите лица, поради което ги кредитира изцяло

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.

Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че не е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен (ППВС № 6 от 04.05.1978 г.).

Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подс. Г. С. за виновен в извършване на посоченото деяние.

За да отговори на един от основните въпроси по чл.301, ал.1 НПК, а именно извършено ли е престъплението, за което подсъдимият е привлечен да отговаря, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на обвинението за съпричастност на подсъдимия в осъществяване на основния състав на престъплението по чл.343б, ал.3 НК.

За да е осъществено от обективна страна това престъпление законът поставя две условия: управление на МПС и това управление да е извършено след употреба на наркотично вещество или техни аналози.

Доказването на обстоятелството, че деецът управлява превозно средство след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства, но само когато такива са налични. В конкретния случай според съда и на база събраните доказателства, включително показанията на свидетелите Х. Г. и Я. К. се установи и не е спорно, че на процесната дата подсъдимият е управлявал посочения автомобил.

Въпреки това, настоящият състав счита, че посредством събрания доказателствен материал не се установява, че подсъдимият е управлявал МПС след като е употребил наркотично вещество. В конкретния казус е безспорно, че липсват категорични гласни доказателствени средства в подкрепа на обвинението, доколкото подсъдимият категорично отрича да е употребил какъвто и да било наркотик, а свидетелски показания в тази връзка не са налични. В показанията си полицейските служители, не възпроизвеждат факти, свързани с приемане на някакво наркотично вещество от подсъдимия, а съобщават, че са възприели резултата от изследването с техническото средство. Резултатът от техническото средство обаче не може да бъде кредитиран, защото в процесния случай е налице своевременно заявено оспорване на резултата от това изследване с техническо средство от подсъдимия, при което, същото следва да бъде потвърдено по регламентирания специален ред по Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В тази хипотеза резултатът от полевото изследване с техническото средство не може да се цени 2 като доказателствен източник за установяване употребата на наркотици, а е меродавен резултатът от химикотоксикологичното изследване.

Ето защо, по застъпената от обвинението теза, че употребата на наркотични вещества може да се доказва с всички допустими доказателствени средства, настоящият състав счита, че това е било възможно при предходната редакция на фактическия състав по чл.343б, ал.3 НК, докакто актуалната, действаща и към датата на процесното деяние редакция на същата норма, налага доказването на съответния обективния признак от състава по чл.343б, ал.1 НК да е осъществено по регламента, възведен с Наредба №1 от 2017 г.

Според чл.23 от този нормативен акт, на изследване подлежат пробите от кръв и урина, но употребата на наркотици се доказва чрез резултата от кръвната проба. Поради това, установеното наличие на амфетамин и метамфетамин в пробата урина по първоначалната съдебно-химическа експертиза е абсолютно ирелевантно и непротивопоставимо на проведения анализ на меродавната кръвна проба, който е единственият достоверен източник на информация за това, дали е употребено наркотично вещество от дееца. След като тя е взета по надлежния ред и е изследвана от компетентни лица, същата представлява основно и пряко доказателство за съответното обстоятелство.

В настоящото производство след изготвяне на пръвоначалната експертиза от досъдебното производство, при стореното от подсъдимия надлежно и своевременно оспорване на нейните резултати е проведена повторна експертиза чрез изследване на иззетата контролна проба, чиито констатации противостоят на тези по първоначалната експертиза и съдържат извод за неустановеност на скринингови имуноаналитични данни присъствие на наркотични вещества и за недоказаност на наличие на амфетаминов тип стимуланти (амфетамин, метамфетамин и MDMA) в изследваната кръвна проба. При преценката по кредитиране на двете противоречащи си констатации на експертните заключения, съдът взе предвид, че докато първата експертиза е от химическо естество с проведен газ-хроматографски анализ на изследваната проба кръв във филиала на ВМА в МБАЛ Варна, то втората има химико-токсикологично естество като е осъществена и защитена в хода на съдебното следствие от екип от двама експерти при ВМА София, включващ гл. асистент д-р Д. Я. и проф. д-р В. А. и е проведена, както чрез имуноаналитично изследване, така и чрез твърдофазна екстракция и последващо изследване на получения екстракт с течна хроматография с тандемна масспектрометрия, при което съдът кредитира изцяло заключението по изготвената в хода на съдебното следствие повторна съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза като изготвена в резултат на по-задълбочен и разнороден анализ спрямо пъвата, от разширен и авторитетен експертен екип, разполагащ и с по-високо технологична лабораторна апаратура.

Поради това, в конкретния случай и при тези доказателства съдът прие, че не е доказано по несъмнен начин извършване на вмененото на подсъдимия престъпление от обективна страна.

В подкрепа извода за недоказаност на престъплението е и протоколът за вземане на проби, изготвен във ВМА МБАЛ Варна, от който е видно, че подсъдимият отрича да е приемал наркотични вещества, а отделно от извършения преглед не се установяват признаци на такъв прием.

Съдът счита за необходимо да изтъкне също така, че престъплението по чл.343б, ал.3 НК е от категорията на формалните, при което умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален.

За да е доказано от субективна страна посоченото деяние, следва към момента на управление на автомобила, деецът да е съзнавал, че управлява МПС след употреба на наркотично вещество. В конкретния случай от изготвената СХТЕ и разясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание се установява приблизителния период на употреба на наркотично вещество, когато е установено само в урината, а от друга страна, експертите са обобщили и състоянието на лицето при такава употреба.