Определение № 1297 от 12.09.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1297 гр. Варна, 12.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900334 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: А. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.“ бл. * вх. *, ЕТ. *, АП. *, действаща чрез адв. А. С. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 57, вх. А, ет. 24; тел. ***********; срещу:

ОТВЕТНИК: Застрахователно компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***А, представлявано заедно от Коста Чолаков и Бистра Василева – изпълнителни директори, действащи чрез адв. Н. В. от АК - Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ***, тел. **********;

На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищцата е посочила следната банкова сметка: IBAN:

***************** „Т**********“ АД с титуляр адв. А. С. С..

С разпореждане № 2954/28.05.2025г., съдът е приел, че делото подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес.

Съдът извърши и проверка на предпоставките за допустимост на предявения иск с оглед на разпоредбата на чл. 558, ал. 5 oт КЗ, като съобрази следното: Ищцата е отправила писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП към ответника, която е получена от него на 01.02.2022 г. Към настоящия момент е изтекъл предвидения в чл. 496, ал. 1 вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ срок, в който застрахователят не е изплатил обезщетение. Поради така изложеното предявеният иск се явява допустим.

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание 1 чл. 140, ал. 3 1 от ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, като следва да се допуснат всички относими, допустими и необходими такива.

По предварителните въпроси:

Ответникът е направил изявление, че предявява инцидентен установителен иск единствено с твърдения, че договорът за дарение между бащата на починалото лице и ищцата бил нищожен като привиден. За ответника не е налице правен интерес от водене на подобен иск и същият е недопустим, като отделно не е предявен и надлежно. Дори и да се приеме за допустим, то искането за съвместното му разглеждане е неоснователно, тъй като този иск не е обуславящ за произнасянето по конкретния правен спор. В допълнение, следва да се съобрази, че по същество изявленията на ответника в тази връзка са, че оспорва самият факт на дарението да е единствено за целите на процеса и че говори за уреждане на финансови въпроси, т.е. оспорва се годността на доказателственото средство да установи твърденията на страната, по което възражение съдът ще се произнесе по същество при преценка на доказателствата.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по общия ред.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2025г. от 10:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.140, ал.3 ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЦАТА твърди, че на 30.12.2021г., на автомагистрала Тракия, на км. 343+800, автомобил "**********", с per. № ************ самокатастрофирал, като напуснал пътното платно, завъртял се неколкократно, вследствие на което настъпил удар с разделителната (средна за автомагистралата) мантинела, която навлязла в автомобила, разрязвайки го. При така настъпилото ПТП е починал, пътуващият на предна дясна седалка - Д. Д. Г. с ЕГН **********. Във връзка с настъпилото събитие било е образувано НОХД 312/2024 г. по описа на Окръжен съд Сливен, приключило с влязла в сила Присъда, с която е призната 2 вината на водача на автомобила И. Й..

Ищцата е била годеница на починалия Д. Г.. Изградили са стабилна връзка основана на взаимна любов и доверие. Скоро след запознанството си те заживели заедно, с планове и намерение да имат деца и да остареят заедно. Непосредствено преди инцидента Д. подарил на А. годежен пръстен. Споделил е и на своята майка, че тя е неговата избраница и скоро иска да сключат брак. Имали са мечти и планове за съвместния си живот, останали прекършени от произшествието. Смъртта на Д. оставила в живота на ищцата празнота, която никога нямало да бъде запълнена. Твърди, че бащата на починалия Д. й дарява наследените от сина си парични средства и част от недвижим имот считайки, че тя е човекът, който има право да наследи партньора си.

Към момента на ПТП, за автомобила "************", с per. № ******** била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена в Застрахователно компания „Лев Инс“ АД. Застрахователят е бил уведомен с претенция за изплащане на застрахователно събитие на 01.02.2022г, като в законоустановения срок ответникът не бил определил или изплатил обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.

"************", с p e r. № ********, сключена при ответника. Оспорва материалната легитимация на ищцата да получи обезщетение от смъртта на Д. Г.. Счита, че за доказване фактическо съжителство, лицето, което се позовава на такава връзка с пострадалия, следва да установи, че освен емоционални и духовни отношения с починалия, е имало и общо домакинство, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за задоволяване на нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие, тоест съвместният общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване на средства за семейството, взаимност и обща грижа един за друг. Само установяване на връзка, която има траен, интимен характер между лицата, не била достатъчно да обуслови извод за определяне на ищцата като лице, което фактически съжителства с пострадалия и има право на справедливо обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Във връзка с изложеното счита, че не е налице изключението предвидено в ППВС № /1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Оспорва твърденията, че ищцата и пострадалия за живели във фактическо съжителство, в едно домакинство, както и че между тях е съществувала трайна и дълбоко емоционална връзка и че същата е търпяла неимуществени вреди в следствия на смъртта му. Твърди, че приложените писмени документи, за извършените в полза на ищцата дарения на парични суми и идеални части от недвижим имот са осъществени по-малко от месец след инцидента което не можело да намери житейско и логическо обяснение в съществували трайни семейни отношения между страните, а дава основание за предполагаемо уреждане на финансови отношения между ищцата и пострадалия или направата им за целите на настоящото производство. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита, че същия е прекомерно завишен и в противоречие с принципа на справедливост, съгласно чл.

3

52 от ЗЗД. Твърди и че не е бил съобразен със социално икономическите условия в страната към датата на увреждането.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Д. Г., като изразява становище, че механизмът на увреждането в еднаква степен е провокиран от субективните му действия. Видно в мотивите на решението на Апелативен съд Бургас пострадалият насърчавал водача на процесния автомобил да поддържа максимална скорост. Според откъслечните фактически данни, можело да се допусне и че най-вероятно осъденото лице - водач на автомобила е бил и в неформални служебни отношения с пострадалия, а именно е бил негов шофьор, тоест на още по-голямо основание е бил длъжен да се съобразява с исканията на работодателя си, който за съжаление в крайна сметка е допринесъл в определяща степен за настъпилия необратим инцидент. Моли отговорността на застрахователя да бъде намалена, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Моли и за отхвърляне на претенциите.

II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА, ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА

НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И НА ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:

Предявени са от ИЩЦАТА: А. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.“ бл. * вх.

*, ЕТ. *, АП. *, срещу ОТВЕТНИКА: Застрахователно компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от смъртта на Д. Д. Г., ЕГН **********, починал на 30.12.2021г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата на автомагистрала „Тракия“, км. 243,800, по вина на водача на лек автомобил ******* с per. № ******** – И. Г. Й., като отговорността на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането- 01.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението;

В рамките на производството от ответника е направено възражение за съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се твърди, че починалият Д. Г. е съпричинил настъпването на леталния изход, доколкото бил насърчавал водача на процесния автомобил да поддържа максимална скорост.

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:

1/ Доколкото е налице влязла в сила присъда № 23/24.09.2024 г. по НАХД № 312/2024 г. по описа на ОС – Сливен, на основание чл. 300 ГПК същото обвързва съда с установеното в него досежно дееца, деянието и настъпилите последици. В този смисъл съдът ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че на 30.12.2021 год. на 4 автомагистрала „Тракия", км. 243,800, при управление на моторно превозно средство автомобил „BMW Х5“ с per.№ ******, И. Г. Й., ЕГН ********** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като управлявал автомобила с непозволена скорост от 196 км/ч при максимална разрешена на автомагистрала от 140 км/ч, вследствие на което е настъпило внезапно увреждане и разкъсване на задната дясна гума, загуба на управление на автомобила и при последвалото ПТП по непредпазливост причинил смъртта на Д. Д. Г., ЕГН **********.

2/ ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че към 30.12.2021 г. лек автомобил с марка B M W Х5“ с per.№ ******, е бил застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ

В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищцата е да установи:

1/ валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност", сключена с ответното застрахователно дружество и покриваща отговорността на водача на лек автомобил BMW Х5“ с per.№ ******, и настъпилото застрахователно събитие в срока на действие на застраховката - обстоятелства, които съдът прие за ненуждаещи се от доказване, съобразно т. II по-горе;

2/ И. Г. Й. - водачът на лек автомобил BMW Х5“ с per.№ ****** е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки застрахования автомобил и е предизвикал ПТП-то обстоятелства, които съдът прие за ненуждаещи се от доказване, съобразно т. I по-горе;