Решение № 11404 от 10.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64876/2024
- Вид
- Решение № 11404
- Подписан
- 10.06.2026
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 11404 гр. София, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Г. СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Гражданско дело № 20241110164876 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба подадена от Е. Ж. М., ЕГН **********, срещу собствениците на самостоятелни обекти в сграда при режим на управление на общите части – Етажна собственост с адрес АДРЕС, представлявани от управителя З. П. С., с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 40, ал.
1 ЗУЕС за отмяна на решение на общото събрание на ЕС от 09.10.2024 г., с което е ограничен достъпа на ищеца до определените места за паркиране, използвани от собствениците на сградата, до изплащане на сумата от 3 834 лева, дължима за неотложен ремонт на покрива на сградата.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в процесната сграда и намираща се в режим на етажна собственост. Поддържа се, че взетото на ОС на ЕС е незаконосъобразно, тъй като засяга съществено възможността й да упражнява съдържанието на своето вещно право на собственост в пълен обем.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излагат се правни доводи за статута на обособените места за паркиране, респективно за принадлежността на правото на собственост върху тях.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца потестативното право с правна 1 квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС на отмяна на взето решение на Общото събрание на ЕС, обективирано в протокол от 09.10.2024 г., предвиждащо спрямо ищеца забрана за ползване на предназначените места за паркиране, находящи в УПИ, върху който е построена процесната сграда.
Правопораждащият твърдяното потестативно право фактически състав включва следните факти и обстоятелства: 1) ищецът да е собственик на самостоятелен обект в сграда при приложим режим на управление - Етажна собственост; 2) наличие на взето решения на общото събрание на етажните собственици, създаващи задължения във връзка с поддържането, управлението и ползване на общите части на ЕС, 3) с което решение се засяга незаконосъобразно правната сфера на ищеца.
В рамките на производството по отмяна на решение на ЕС съдът изследва 1) дали е нарушена процедурата по вземане на решение; 2) дали има нарушение на императивни правни норми – Решение № 39/19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. на на I г. о на ВКС.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) че притежава право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, т.е. качеството етажен собственик; 2) провеждането на събрание на ЕС на 09.10.2024 г., 3) на което събрание е взето процесното решение; 4) както и спазването на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, който е 30-дневен и започва да тече от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) че взетите на решения на Общото събрание на етажните собственици в атакуваните точки, са съобразени със закона, а именно, че общото събрание е свикано редовно и при провеждането му са спазени правилата за представителство, кворум и мнозинство за вземане на съответните решения 2) както и че взетите решения не противоречат на императивни материалноправни норми или на правилника за вътрешния ред в ЕС.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната жилищна сграда.
По допустимостта на иска:
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че е спазен преклузивният 30-дневен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, тъй като исковата молба е постъпила на 31.10.2024 г., т.е. 3 дни от връчването на протокола за проведеното общо събрание. Поради което предявеният от ищеца иск се явява процесуално допустим.
По материалната законосъобразност на решението:
Нормата на чл. 11 ЗУЕС регламентира правомощията на Общото събрание на Етажната собственост. Обективното право не предвижда възможността ОС на ЕС да приеме валидно решение, с което да се ограничи достъпа на определен собственик на самостоятелен обект в сградата до определените места за паркиране. Следователно решението е 2 незаконосъобразно, тъй като е взето извън предоставената от закона компетентност.
Ирелевантно е основание, въз основа на което ищеца упражнява фактическа власт върху терена, предназначен за паркиране. Следователно възраженията на ответника в тази насока не следва да бъдат разглеждани. Дали ищеца има право да паркира върху определените за това места и чия собственост са те е въпрос, който не подлежи на разглеждане в настоящето производство. При наличието на правен спор редът за защита е предявяването на петиторен иск. Но извън компетентността на общото събрание стои въпроса за ограничаването на достъпа на определен етажен собственик до парцела, върху който е построена сградата.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, който не е представил доказателства за сторени такива.
Приложен е договор за правна защита и съдействие (л.67), но от съдържанието на същият не може да се установи дали и по какъв начин е извършване плащането на уговореното възнаграждение в полза на процесуалния представител. Следователно не са налице доказателства, че посочената сума е излязла от патримониума на ищеца, т.е. че не са сторени разходи във връзка с възникналия правен спор.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 77 ГПК ответникът следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 40 евро по сметката на СРС.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТЕМЕНЯ по предявения конститутивен иск с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС от Е. Ж. М., ЕГН **********, срещу собствениците на самостоятелни обекти в сграда при режим на управление на общите части – Етажна собственост с адрес АДРЕС, представлявани от управителя З. П. С., Решение на общото събрание на етажната собственост 09.10.2024 г., с което е ограничен достъпа на ищеца до определените места за паркиране, използвани от собствениците на сградата, до изплащане на сумата от 3 834 лева, дължима за неотложен ремонт на покрива на сградата, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 77 ГПК, собствениците на самостоятелни обекти в сграда при режим на управление на общите части- Етажна собственост, находяща се в АДРЕС, да заплатят на Софийски районен съд, сумата от 40 евро, представляваща дължимата държавна такса за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3