Решение № 22 от 05.03.2024, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Дулово, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова И. като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20213410100239 по описа за 2021 година

Предявен е иск за извършване на съдебна делба, като производството е във фазата след допускане на делбата.

С решение № 105 от 19.09.2022г. на РС-Дулово постановено по настоящото гражданско дело, влязло в законна сила на 12.10.2022г., е допусната съдебна делба между И. Х. В. с ЕГН ********** и С. А. Х. с ЕГН **********, по отношение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *****, с административен адрес: ********, по КККР на *********, одобрени със Заповед № ******г., а именно: Застроено дворно място с площ от 1 440 кв.м/хиляда четиристотин и четиридесет квадратни метра/, съставляващо по П У П н а ******* ********* одобрен със Заповед № ****** г., УПИ ****, със същата площ, в кв. ***, при граници: улица, УПИ с № № *****-за озеленяване и спорт, ведно е построените в имота: сграда с идентификатор *****.*** със застроена площ от 116 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, сграда с идентификатор *****.** със застроена площ от 48 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, и сграда с идентификатор *****.*** със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: селскостопанска сграда , при следните квоти:

1/4 ид.част за И. Х. В. и 3/4 ид.части за С. А. Х. .

Предявена е претенция по сметки от С. А. Х. против И. Х. В. , на основание чл.346 ГПК за сумата от 1 000. 00 лв., представляваща 1/4 ид.част част от стойността на подменената в процесният имот стара дървена дограма с нова ПВЦ дограма.

Предявена е претенция от С. А. Х. против И. Х. В. на основание чл.349 ал.2 ГПК за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор *****, с административен адрес: ********, по КККР на *********, одобрени със Заповед № ******г., а именно: Застроено дворно място с площ от 1 4 4 0 кв.м/хиляда четиристотин и четиридесет квадратни метра/, съставляващо по ПУП на ******* ********* , одобрен със Заповед № **** г., 1

УПИ ***, със същата площ, в кв. ***, при граници: улица, УПИ с № №*****-за озеленяване и спорт, ведно е построените в имота: сграда с идентификатор *****.*** със застроена площ от 116 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, сграда с идентификатор *****.** със застроена площ от 48 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, и сграда с идентификатор *****.***, със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: селскостопанска сграда . Направено е искане С. А. Х. да бъде осъдена да заплати на И. Х. В. парично уравнение за полагащатата му се 1/4 ид.част от процесния имот, остойностена от вещото лице в изготвената от него съдебно-техническа и ценова експертиза.

Ищецът И. Х. В. чрез процесуалният си представител възразява срещу направеното от ответника искане за възлагане. Счита, че не са налице предпоставките процесният имот да бъде възложен на ответника.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА:

С решение № 105 от 19.09.2022г. постановено по настоящото гражданско дело, е допусната съдебна делба между С. А. Х. и И. Х. В. , по отношение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *****, с административен адрес: ********, по КККР на *********, одобрени със Заповед № ******г., а именно: Застроено дворно място с площ от 1 440 кв.м/хиляда четиристотин и четиридесет квадратни метра/, съставляващо по П У П н а ******* ********* , одобрен със Заповед № *****, УПИ ***, със същата площ, в кв. ****, при граници: улица, УПИ с № № *****-за озеленяване и спорт, ведно е построените в имота: сграда с идентификатор *****.**със застроена площ от 116 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, сграда с идентификатор *****.** със застроена площ от 48 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, и сграда с идентификатор *****.**, със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: селскостопанска сграда , при квоти:

3/4 ид.части за С. Х. и 1/4 ид.част за И. В..

С оглед принципа за получаване на дял в натура от всеки съделител по делото бе назначена и изслушана съдебно-техническа и ценова експертиза, вещото лице по която дава категорично заключение, което съдът възприема като добросъвестно и компетентно, че допуснатия до делба имот е реално неподеляем съобразно правата на съделителите и има пазарна оценка 27 600.00 лв.

ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ:

На основание чл.349, ал.2 ГПК е предявена претенция от С. А. Х. за възлагане в нейн дял на допуснатия до делба недвижим имот – Поземлен имот с идентификационен № *****ведно с построени в него сгради. Чл.349, ал.2 от ГПК предвижда възлагане в полза на съделител, ако неподеляемият имот е жилище, поискалия възлагането при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова. Анализът на тази разпоредба показва, че основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди. По отношение н а съделителя с възлагателна претенция законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. В случая процесният имот е бил дарен на ******г., приживе 2 на ответника от наследодателя Х. Х.А. с ЕГН **********, б.ж. на ****, починал на ****г., със съгласието на своята съпруга Ф.М.А., като са си запазили пожизнено правото да живеят в имота.

С оглед на това, условието при откриване на наследството сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя не е необходимо, тъй като към 15.09.2020г. когато е починал Х. Х.А. имотът е бил собственост на ответника.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на А.Х.И. и А.А.Д./без родствени връзки със страните/, че ищцата е живяла с родителите си в процесния недвижим имот, че няма друго жилище и че продължава да живее със семейството си в имота. Не са виждали ищеца да е посещавал имота и да е полагал грижи за родителите си.

Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.349 ал.2 ГПК, поради което съдът счита, че следва да уважи претенцията на ответника.

Предвид изложеното по-горе съдът счита, че процесния недвижим имот следва да бъде поставен в дял на ответника С. А. Х., а делът на другия съделител – ищеца И. В. Х., следва да бъде уравнен в пари при условията на чл.349, ал.5 от ГПК, като в предвидения от закона 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане ответника следва да заплати на ищеца за уравнение на делът му от недвижимия имот сумата от 6 900 лв./ 1/4 ид.ч. от 27 600 лв./ ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ:

В преклузивния срок по чл.346 ГПК е предявена претенция от С. А. Х. против И. Х. В. на основание чл.346 ГПК за сумата от 1 000.00лв., представляваща 1/4 ид.част от стойността на подменената в имота стара дървена дограма с нова ПВЦ - дограма.

Съдът намира, че във връзка с тези подобрения отношенията между страните следва да се уреждат съобразно Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленума на ВС. В т.І от това постановление е посочено, че когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения в нея, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. В последния случай правоотношенията със съсобственика следва да се уредят съобразно чл. 72 и чл.74 от ЗС. В останалите случаи намира приложение чл. 30, ал. 3 от ЗС.

Във връзка с така предявената претенция са събрани писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно, се установява, че в имота има сменена дограма, която е на стойност 4 000 лв. колкото е посочено в представената по делото касова бележка от ****г./л.69 от делото/.

В заключение вещото лице сочи, че със смяната на старата дървена дграма с нова ПВЦдограма не се променя пазарната оценка на жилищната сграда.

С оглед на това, че ищецът притежава ¼ ид.част от процесният имот и от построените в него сгради, то същият също следва да участва в подобренията и в разходите за неговата поддръжка и запазване наред с останалите съсобственици до размера на притежаваният дял от него.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът счита, че претенцията на ответника за подобрения се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.

3

В настоящият случай правоотношенията на ищцата С. Х. с другия съсобственик И. В. следва да се уредят съобразно правилата на чл. 30, ал.3 от ЗС.

С оглед на обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че ищецът е извършил описаната в писмената му молба и в заключението на вещото лице подмяна на дограма в имота, с което е спомогнал той да се запази.

Предвид гореизложеното предявения иск за подобрения с оглед заключението на вещото лице и разпоредбата на чл.30 ал.3 от ЗС, съгласно която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, се явява основателен и доказан в пълен размер – 1 000.00 лв. /която част представлява 1/4 ид.ч. от установената стойност на извършените разноски за запазване на имота, които са в общ размер на 4 000. 00 лв./ и следва да бъде уважен.

На основание чл.355 изр. Първо от ГПК и чл.71 ал.1 ГПК във вр. с чл.8 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК всяка от страните следва да заплати ДТ в размер на 4% от стойността на дела си, която за ответника С. А. Х. е в размер на 828.00 лв., а за ищеца И. Х. В. е в размер на 276.00 лв.

На основание чл.71 ал.1 ГПК във вр. с чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК ищецът И. Х. В. следва да бъде осъден да заплати държавна такса по уважената претенция по сметки на ищеца в размер на 40.00 лв. лв.

На основание чл. 349, ал.2 от ГПК ответника С. А. Х. следва да бъде осъдена да заплати на ищецът И. Х. В. за полагащата му се 1/4 ид.част от делбеният имот, парично уравнение в размер на 6 900 лева, ведно със законната лихва върху сумата, в 6-месечен срок от от влизане в сила на решението за възлагане.

По разноските:

Такива се претендират и от ищеца и ответника. Ищецът е представил списък на разноските по чл.80 ГПК.

Ищецът И. В. е представил доказателства за направените от него разноски по делото в общ размер от 1 420.00 лева, от които: 1 200.00 лева – за адвокатско възнаграждение, 200.00 лева - за възнаграждение на вещо лице и 20.00 лева – за 4 бр.съдебни удостоверения.

Ответникът С. А. Х. е направила разноски по делото в общ размер на 1 250.00 лева, от които 1 200.00 лева – за адвокатско възнаграждение и 50.00 лева - за възнаграждение на вещо лице във връзка с поставената му задача за оценка на подобренията в имота.

В настоящият случай, съдът не включва сумите от по 1200 лева заплатени от ищеца и ответника за възнаграждение за адвокат.

Между страните не е било спорно, че недвижимият имот на които се иска делба, е съсобствен помежду им, поради което направените от тях разходи за правна защита и съдействие не се включват в разноските, които на основание чл. 355 ГПК всяка страна в делбено производство има право да претендира. В този смисъл е и разрешението дадено в определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., в определение № 335 от 01.07.2015г. по гр.дело № 2020/2015г. на ВКС, I г.о. и в ППВС №7/1973г.