Решение № 277 от 30.07.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Перник , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20201700100674 по описа за 2020 година

Предявен е иск от К. В. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане: 1) на осн. чл. 432, ал.

1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 30 000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от телесни увреждания от ПТП на ***, около 01,35 часа в с. ***, общ. Радомир, причинено от А. С. при управление на л.а. “Фолксваген Пасат”, рег. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва сумата, считано от 15.03.2018 г. – датата на завеждане на доброволната претенция пред ответника, до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът оспорва исковете, че при претендираните неим. вреди ищцата не е търпяла болки и страдания в пряка връзка със собствени тел. увреждания, евентуално оспорва неим. вреди да са настъпил изобщо и че са във връзка с процесното ПТП. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, причините и обстоятелствата за настъпване на събитието, както и че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла телесни увреждания – по вид, интензитет и размер, както и че са от процесното ПТП.

Оспорва размера на неим. вреди като завишен с оглед чл. 52 ЗЗД. Възразява, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, тъй като е пътувала в л.а. без поставен обезопасителен колан в нарушение на имп. изисквания на ЗДвП и тъй като тя съзнателно се е качила при водач, за който е знаела, че е употребил алкохол - основание по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението. Прави възражение за изтекла погасителна давност по главния и по иска за мораторна лихва.

1

Третите лица помагачи В.А. и С.С. оспорват исковете.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Обстоятелствата по ПТП се установяват от писмените доказателства /ДП № 70/2016г. по описа на ОД на МВР гр. Перник/, както и от САТЕ. На *** около 01.35 часа в село ***, общ.Радомир, област Перник на път PER 2134 управляваният от А. С. л.а. “Фолксваген Пасат" с ДК № *** се е движил в своята дясна пътна лента от центъра на селото с посока към кръстовището с път Ш-627 (гр.Радомир - автомагистрала „Струма), със скорост на движение около 130км./ч. Внезапно л.а. „Фолксваген Пасат", от движение в своята дясна пътна лента променя направлението, поради несъобразена скорост с пътните условия (тъмна част на денонощието и релефа на пътя-десен завой), пресича мислената осева линия, преминава през лявата пътна лента, напуска пътното платно и навлиза в затревената площ от ляво на пътното платно в посока на движение на л.а, след което продължава движението си по затревената площ и последва удар с предна лява ъглова част в дърво, намиращо се извън пътното платно на 65м. ПТП е настъпило поради висока скорост на движение (около 130км./ч.), занижено внимание и неоценяване на конкретната пътната обстановка (изкуствено осветление и десен пътен завой) от водача на л.а. „Фолксваген Пасат".

Медико-биологичният вид и характер на получените от ищцата увреждания, начинът на лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява от комплексната КСМЕ. Описват се следните травматични увреждания, стоящи в пряка причинно следствена връзка с ПТП от ***: Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Повърхностна травма на главата. Разкъсно-контузни рани в лява челна и лява долночелюстна област. Проведено е 4 дневно стационарно лечение с последващо 30 дневно проследяване в домашни условия. Болките от разкъсно-контузионните кожни и мекотьканни увреждания са с продължителност 20-30дни. Главоболието и астенизагщя; световиене са с продължителност около 30-40 дни. Състоянието на пълно възстановяване след подобен инцидент с комоционна симптоматика е в продължение на 30-60 до 90 дни от инцидента.

При събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно: причинени на ищцата неимуществени вреди от травматични увреждания от ПТП на ***, причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач на моторно превозно средство А. С.. С оглед на това, прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази обстоятелствата, установени от КСМЕ, САТЕ, съдебно - психологическата експертиза, свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания, като при самите травми е изпитвала физически 2 болки и страдания. Продължителността и интензитета на търпените болки и страдания и ограниченията, неудобствата и страдания, които е следвало да изтърпи– по време на възстановителния период, както и затрудненията, които е имала ищцата при ежедневните си дейности, неминуемо довели до емоционален дискомфорт. Ищцата е претърпяла силен стрес, загубила е съзнание, претърпяла е много физически и психични травми; налично е и пост травматично стресово разстройство и има смущаващи мисли, чувства и сънища, свързани с инцидента. При всяка по-екстремна ситуация би могло да се очаква отново проява на повишена тревожност, стрес или депресия; налице са физически, когнитивни, поведенчески и емоционални симптоми на тревожност от преживяната травма, установено от съдебно - психологическата експертиза.

Освен посочените морални измерения на болката и страданията на ищцата, се отчитат и конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по зад. застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. Също и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен вид увреждания в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело.

При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от ищцата неимуществени вреди e 20 000 лв. Тази сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди на ищцата за времето досега, съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в общ план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в страната, като за разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лв., искът е неоснователен.

По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Възражението за съпричиняване конкретно е, че ищцата е пътувала в л.а. без поставен обезопасителен колан в нарушение на имп. изисквания на ЗДвП и тъй като тя съзнателно се е качила при водач, за който е знаела, че е употребил алкохол, като тежестта на доказване за съпричиняване е върху застрахователя.

От механизма на ПТП се установява, че ищцата при ПТП е била пътник в л.а., но липсват доказателства, че е била без поставен предпазен колан. Според КСМЕ в наличната по делото медицинска документация не са описани мекотъканни увреждания, които да се определят като характерни, от поставен колан. Неустановяването на такива характерни увреждания не изключва възможността пострадалата да е била с поставен предпазен колан.

Напротив – от св. показания /очевидец – пътник в автомобила/ се установява, че ищцата е била с поставен предпазен колан, който извод на св. се основава на това, че пострадалата, 3 въпреки високата скорост при удара не е изхвърчала от л.а. Освен това, при конкретния механизъм на протичане на ПТП (настъпило поради висока скорост на движение – около 130км./ч.) и с оглед тежестта и локализацията на уврежданията по тялото на ищцата, следва, че дори при поставен обезопасителен колан, причинените травми биха били идентични и не биха били избегнати. При липсата на категорични доказателства, че ищцата е била без поставен предпазен колан, респ. на такива за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалата и вредоносния резултат и конкретно, че уврежданията не биха настъпили, респ. че видът и интензивността на получените травми са щели да бъдат със значително по – лек характер, дори и да бе доказано непоставяне от ищцата на предпазен колан, то съдът приема, че липсва принос от ищцата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Неоснователно е и възражението за съпричиняване поради знание на пострадалата за употреба на алкохол от водача на автомобила. Поведението на увредения следва да се изразява в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране и само тогава то съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от ПТП. По делото при липса на каквито и да е други доказателства относно конкретните обстоятелства, при които е станало качването на ищцата при водача на л.а.: време, място, обстановка, само въз основа на заключението на САТЕ относно установеното наличие на алкохол в кръвта на водача – 2,16 промила, не може да се направи категоричен извод, че в процесния случай са проявени някои като принципно възможни външни белези на лице в такова състояние. Напротив – от св. показания /очевидец – пътник в автомобила/ се установява, че ищцата не е познавала водача на л.а. и че водачът на л.а. нямал признаци да е консумирал алкохол, респ. пострадалата не е знаела, че е приел алкохол. Следва да се отчита разнообразието в индивидуалната реакция на човешкия организъм, както и че излъчването на миризма зависи и от вида на приетия алкохол. Не са събрани и доказателства, че дори и да е имало проява на някои външни признаци, увредената е била във възможност след възприемането им да напусне автомобила. С оглед на това, не е доказан по категоричен начин обективният факт, че пострадалата е допринесла с рисковото поведение за собственото си увреждане чрез свободно формиран избор при знанието на факта, че водачът е употребил алкохол, а констатациите по дос. производство не са обвързващи за гражданския съд.

Неоснователно е възражението на ответника, че вземането на ищцата за главница е погасено по давност. Съгл. чл. 378, ал. 2 от КЗ правата и задълженията по преки искове по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Процесното застрахователно събитие е настъпило на ***, следователно 5-годишната давност изтича на ***2021 г., а исковата молба е подадена на 13.11.2020 г., т. е. преди изчитането на петгодишния срок.

По претенцията за лихви

4

На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице. В случая ищцата е сезирала ответника-застраховател с искане за заплащане на обезщетение на 15.03.2018г., по която застрахователят не е платил обезщетение, поради което лихвата за забава върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за който период е предявена претенцията за лихви /в този смисъл Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І т. о., ТК/.

Неоснователно е възражението на ответника, че исковете за лихва са погасени с изтичането на 3 годишна давност. Давността за лихвите е започнала да тече, считано от 15.03.2018г., от който момент това вземане е станало изискуемо по съображенията изложени по-горе, и към подаване на исковата молба - 13.11.2020 г., 3 годишният давностен срок не е изтекъл.