Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 05.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 3/2024
Вид
Решение № 122
Подписан
05.03.2024
В сила
07.03.2025
Състав
ЯВОР ДАНАИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 42 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Велико Търново, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело № 20244100100003 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. О., чрез адв. К. Т. – ВТАК, срещу Районен съд - Павликени. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че последният е подал искова молба с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, по която е било образувано гр.д. № 5141 по описа за 2022 година на Районен съд – Стара Загора. Посочва, че с Определение № 44 от 06.01.2023 година делото е изпратено за разглеждане и решаване на Районен съд – Елена, където е образувано гр.д. № 37/2023 година, но на основание чл. 23, ал. 3 ГПК делото е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново, от където е изпратено и висящо пред Районен съд – Павликени като гр.д. № 156/2023 година по описа на съда. Твърди, че страните и техните процесуални представители имат достъп до електронното дело в ЕПЕП, както и че страните имат регистрирани профили в ИССЕВ, но единствено ищеца е уведомяван по този способ, и то не всеки път, а другите участници – по реда, предвиден в чл. 42 ГПК, с което страните са поставени в неравностойно положение. Навежда доводи, че за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на делата над разумния срок отговаря държавата, като отговорността й се реализира чрез иск за обезщетяване на причинените вреди. Посочва, че преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Твърди, че в резултата на твърде дългата продължителност на производството по делото, висящо пред Районен съд – Павликени като гр.д. № 156/2023 година, ищецът е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания – гняв, ярост, фрустриране – загубил е доверие в правосъдието, житейски дискомфорт, които са пряка последица от 1 действията на ответника Районен съд – Павликени, като счита, че търпените от него вреди са в размер на 33000.00 лева.

С молба, вх. № 7741 от 07.08.2023 година на ВТОС, ищецът, чрез процесуалния си представител по делото, е направил искане за изменение на предявения иск по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК, в частта относно неговия размер, като го намалява от сумата в размер на 33000.00 лева на сумата в размер на 3000.00 лева. Направено е искане да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 156/2023 година на Районен съд – Павликени в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

С определение от 2.12.2023г. по гр.д. № 2817/2023г. на ВТРС е допуснато последващо изменение на размера предявения иск от 3000лв., на 26000 лв.

Ответникът по делото – Районен съд Павликени оспорва предявения иск. Развива съображения, че предявеният по делото иск е неоснователен, доколкото ответникът не е допуснал нарушения, които да са поставили страните в неравностойно положение и липсва каквото и да е забавяне на производството по гр.д. № 156 по описа на ответника за 2023 година. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

ВТОП заема становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гражданско дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, с цена 26000 лв.

Между страните не се спори, а от приложените преписи от материалите по делото се установява, че гр.д. № 156/2023г. на РС Павликени е било образувано на 01.3.2023г. и на 04.04.23г., с определение на съда № 200, исковата молба е върната и е било прекратено производството по делото. Определението е влязло в сила на 25.07.2023г. – видно от направеното отбелязване /л.114 от настоящото дело/.

С определение № 677/28.6.2023Г. по в.ч.гр.д. № 423/2023г. на ВТОС е потвърдено определение № 200/04.04.2023г. по гр.д. № 156/2023г. по описа на РС Павликени.

Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим, като същия е неоснователен.

Ищецът твърди, че гр.д. № 156/2023г. е било образувано в на РС Павликени, като по причина на действията на съда по движение на делото, производството по делото продължило твърде дълго, което причинило на ищеца напрежение, стрес и често 2 боледуване.

Искът по чл. 2б от ЗОДОВ се разглежда по реда на ГПК, а продължителността на производството /в случая гр.д. № 156/2023г. на РС Павликени/ се преценява с оглед критериите по чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ и тези, установените в практиката на ЕКПЧОС, а именно: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални и законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, имащи значение за правилното решаване на спора. В случая ищецът се позовава на извършено конкретно действие на съда по двете граждански дела – непровеждането на открито заседание по делото, за което твърди, че е причинило разглеждането и решаването на делото извън разумния срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията.

За да бъде уважен този иск, в тежест на ищцовата страна е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи нейната претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Представените от ищцовата страна доказателства, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни последици не доказват твърдяното то нея, че е нарушено правото й на разглеждане и решаване на посоченото гражданско дело гр.д. № 156/2023г. на РС Павликени, в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е налице необосновано бездействие и от страна на съдебните органи по гр.д. гр.д. № 156/2023г. на РС Павликени, във връзка с извършване на процесуалните действия конкретно свързани с движението на делото. Установява се, че делото е образувано на 01.3.2023г. и на 04.04.23г. с определение на съда № 200 исковата молба е върната и е било прекратено производството по делото. Изводът е, че процесуалинте действия на съда по разглеждане на гр.д. гр.д. № 156/2023г. на РС Павликени са били осъществявани в кратки и разумни срокове. Срокът, който е изтекъл от получаването на делото в РС Павликени до прекратяването на делото е около месец, поради което и не се явява неразумен срок за разглеждане и решаване на съответното гражданско дело.

Поради изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. Д. О. с ЕГН **********, от гр.**** представляван по пълномощие от адвокат К. Г. Т., против Районен съд – Павликени, за присъждане на обезщетение от 26000 лв. за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане на гр.д. гр.д. № 156/2023г. на РС Павликени в разумен срок, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане, 3 като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4