Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260687 от 26.02.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 376/2020
Вид
Решение № 260687
Подписан
26.02.2021
В сила
26.05.2021
Състав
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА СЛАВОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 188 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 ал. 1 или 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 ал. 1 или 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 ал. 2 · Закон за наследството
  • чл.31,ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 34 · Закон за собствеността

Р Е Ш Е Н И Е

№…

26.02.2021г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при участието на секретаря Антоанета

Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 376 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата на извършване.

С влязло в законна сила решение № 3732/06.08.2020г. по гр.д. № 376/2020г., по описа на ВРС, съдът е допуснал делба по иска на Д.Й.А. ЕГН ********** и И.А.А. ЕГН ******* *** и двамата с постоянен адрес:***, против Й.Т.Й., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител: М.Д.С. ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: ***."***, на следния недвижим имот, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени сьс заповед № РД-18-30/19.06.2007 год. на Изпълнителен директор на АК, представляващ АПАРТАМЕНТ № *, с площ 84.85 кв.м.. при граници самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж: ***; под обекта: няма; над обекта ***: с предназначение на самостоятелният обект: Жилище, апартамент, стар идентификатор: няма, ведно е прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ -№*, с площ 7.82 кв.м., при граници: тревна площ, коридор, изба на ап.№* и изба на ап.*, както и 2.8762 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж вьрху дворното място, както самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***.

ПРИ КВОТИ:

- 1/6 идеални части за Д.Й.А.,

- 4/6 идеални части за Д.Й.А. и И.А.А., придобити в режим на СИО,

- 1/6 идеална част за Й.Т.Й., на основание чл. 34 от ЗС.

По делото са приети за съвместно разглеждане и претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК, които са и надлежно изменени по реда на чл. *** от ГПК в с.з. от 29.01.2021г., както следва:

1. от Д.Й.А.,

ЕГН ********** с адрес *** срещу

Й.Т.Й., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ******, за заплащане на сумата от 508.33 лв., представляваща обезщетение за ползване на делбения недвижим имот съобразно припадащата й се квота, за периода от 15.01.2020г. до 20.11.2020г., с пр. осн. чл. 31, ал.

2 от ЗС.

2. от И.А.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу Й.Т.Й., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ****** за заплащане на сумата от 2033.33 лв., представляваща обезщетение за ползване на делбения недвижим имот съобразно припадащата се квота, за периода от 15.01.2020г. до 20.11.2020г., с пр. осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Твърди се, че ответницата е ползвала имота за периода от завеждане на исковата молба 15.01.2020г. до датата на първото с.з. във втората фаза 20.11.2020г. и ищците са лишени от фактическото ползване на имота. Същите нямат ключ и достъп до имота.

Претенциите се оспорват от ответницата по тях, като се твърди, че ищците имат ключ от жилището, посещавали са го многократно и безпрепятствено. Действително Й. и нейната майка са напуснали жилището в края на месец юни 2020г., но никога не е бил сменян ключа на същото жилище, поради което претенцията е неоснователна.

3. от Й.Т.Й., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ****** срещу Д.Й.А., ЕГН ********** с адрес ***, за заплащане на сумата от 1118 лв., представляваща обезщетение за направени от наследодателя Т.Й.Т.подобрения в делбения недвижим имот, съобразно квотата й 1/6 ид.ч. в съсобствеността, а именно: поставяне на ПВЦ дограма през 2012-2013г. – 3 бр. прозорци в дневна, остъкляване на тераса и поставяне на вратопрозорец в детска стая; поставяне на ламинат през 2013г. – 13.05 кв.м. ламинат, лайсни, первази, ъгли и подложки, както и труд; поставяне на външна топлоизолационна система „ЕПС“ 5 см. на целия апартамент през 2013г.

4. от Й.Т.Й., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ****** срещу Д.Й.А., ЕГН ********** с адрес *** и И.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, да заплатят солидарно сумата от 4472 лв., съобразно квотата им 4/6 ид.ч. в режим на СИО в съсобствеността, а именно: поставяне на ПВЦ дограма през 2012-2013г. – 3 бр. прозорци в дневна, остъкляване на тераса и поставяне на вратопрозорец в детска стая; поставяне на ламинат през 2013г. – 13.05 кв.м. ламинат, лайсни, первази, ъгли и подложки, както и труд; поставяне на външна топлоизолационна система „ЕПС“ 5 см. на целия апартамент през 2013г.

Твърди се, че бащата и наследодател на ищцата Т.Й.Т.е извършил подобрения в делбения имот, съгласно посоченото: поставяне на ПВЦ дограма през 2012-2013г. – 3 бр. прозорци в дневна, остъкляване на тераса и поставяне на вратопрозорец в детска стая; поставяне на ламинат през 2013г. – 13.05 кв.м. ламинат, лайсни, первази, ъгли и подложки, както и труд; поставяне на външна топлоизолационна система „ЕПС“ 5 см. на целия апартамент през 2013г. Сочи се, че Т.Й.Т.е извършвал подобренията в качеството на съсобственик на имота, както и че ищците са знаели и не са се противопоставили. Твърди се, че ответниците дължат съответната им припадаща се част от увеличила стойността на имота в следствие на извършването им.

Ответниците оспорват претенциите по основание и размер. Признават, че процесните СМР са извършени от Т.Й.Т., но сочат, че той няма качеството съсобственик, нито владелец, нито държател, тъй като към

2012 – 2013 г. общият наследодател е бил жив и той не е овластявал никого за извършването на СМР. Поради това вземането е станало изискуемо от датата на извършване на конкретните СМР, и с оглед изтичането на 5 - годишната давност през 2018 г. считат, че претенциите погасени по давност.

В хода по същество и двете страни молят за изнасянето на имота на публична продан, за уважаване на техните претенции по сметки и за отхвърляне на претенциите по сметки на противната страна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

ПО НАЧИНЪТ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:

Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством теглене на жребие – чл. 352 от ГПК между съставени посредством разделителен протокол дялове, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ал. 1 или 2 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл. 348 ГПК.

Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на реални дялове за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите, досежно начина на нейното извършване.

В настоящото производство е допуснат до делба един недвижим имот, а броят на съделителите е трима, но част от имота е и в режим на СИО. Съгласно изготвената СТЕ делбеният имот е реално НЕподеляем, съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността. Стойността на апартамента е 90 200лв. /като са изчислени и съответните квоти като стойност/.

В конкретния случай не е налице искане за възлагане, не е допустимо разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, нито теглене на жребие по чл. 352 от ГПК /поради липса на достатъчно за всички съделители реални дялове/ поради което единственият възможен способ за извършване на делбата остава: изнасяне на имота на публична продан – чл. 348 ГПК.

ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ:

По своята същност исканията по чл.346 от ГПК имат облигационен характер и представляват осъдителни искове.

По претенциите по сметки, предявени от Д.Й.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу Й.Т.Й., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ******, за заплащане на сумата от 508.33 лв., представляваща обезщетение за ползване на делбения недвижим имот съобразно припадащата й се квота, за периода от 15.01.2020г. до 20.11.2020г., с пр. осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС, и от И.А.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу Й.Т.Й., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ****** за заплащане на сумата от 2033.33 лв., представляваща обезщетение за ползване на делбения недвижим имот съобразно припадащата се квота, за периода от 15.01.2020г. до 20.11.2020г., с пр. осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Същите се основават на твърдение, че ответницата е ползвала имота за периода от завеждане на исковата молба 15.01.2020г. до датата на първото с.з. във втората фаза 20.11.2020г. и ищците са лишени от фактическото ползване на имота. Същите нямат ключ и достъп до имота.

Претенциите се оспорват от ответницата по тях, като се твърди, че ищците имат ключ от жилището, посещавали са го многократно и безпрепятствено. Действително Й. и нейната майка са напуснали жилището в края на месец юни 2020г., но никога не е бил сменян ключа на същото жилище, поради което претенцията е неоснователна.

По делото е разпитана св. Е.Д.С., която сочи, че е домоуправител във входа във „Владиславово“, бл.22, вх.5. През 2020 г. имали проблем във входа с водата и тя трябвало да организира комуникацията с ВиК. Когато през март месец потърсила представител на апартамент 2, установила, че там не живее никой. До тогава живеела там М. и тя плащала таксите за входа до февруари. Свързала се тогава с Д., която обещала да отворят апартамента. В деня на комисията, тя се появила, за да отвори и установила, че тя не може да отключи с ключа, който има. Комисията била на 13.08.2020г.

От показанията на св. Е.И.И., леля на М., сочи за случай, в който през януари месец 2020г. била с М. в кухнята, когато чули, че входната врата се отключва. Това били зълва й и мъжа й. Те отключили и влезли със собствен ключ. М. и друг път се оплаквала, че нея като я няма, някой друг влиза в апартамента. Те нямат собствени вещи там. М. живяла в този апартамент до края на май и началото на юни.

Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като неползващият има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл.31, ал.2 ЗС. Фактът, че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва вещта според правата си. Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ. Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност последният следва да предложи на съсобственика си да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. /Решение № 119 от 11.03.2010 година по г.д. № 3204 от 2008 година, на І ГО на ВКС, както и решение №129/1986г. на ОСГК на ВС, решение №721/28.10.1992г. по гр.д. №580/1992г. на І ГО на ВС и решение №163/20.03.2002г. по гр.д. №622/2001г. на ВКС, І ГО/.

В конкретния случай се установява, че няма спор, че съделителката Й. и нейната майка М. са ползвали фактически за живеене еднолично имота за периода от началната дата на претенцията 15.01.2020г. до юни месец 2020г. Установява се от св. показания на св.