Решение № 564 от 02.03.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 473/2019
- Вид
- Решение № 564
- Подписан
- 02.03.2020
- В сила
- 16.12.2020
- Състав
- МИЛЕНА МАРИНОВА ДИЧЕВА
Други актове по делото
- Определение № 575 от 15.03.2019 · ВЕЛИЗАР СЛАВЧЕВ РУСИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.117 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.152 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.155 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1, изр. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.131 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 75, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 75, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.78 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
- чл. 4, ал. 1 · Закон за счетоводството
Личните данни в текста са заличени.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 564/2.3.2020г. гр. Пловдив, 2 март 2020 год.
Административен съд - Пловдив, ХІ състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. д. № 473 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на “***“ ЕООД, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.Д., против ревизионен акт № Р-16001618003435-091-001/29.10.2018 г., издаден от Н.Ж.К.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и З.Г.Т., на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение №33 от 18.01.2019 г., с който по отношение на дружеството допълнително е установен корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г., съответно в размер на 1 936,50 лв. и 26 362,11 лв., с прилежащи лихви 900,77 лв. и 9 583,58 лв.
Твърди се неправилност и необоснованост на РА, като се сочи, че в хода на ревизията не са изследвани всички релевантни факти и обстоятелства. Конкретните възражения относно допълнително установените задължения по ЗКПО за 2013 г. се свеждат до оспорване на изводите на приходните органи, че се касае за счетоводна грешка, като се твърди, че в случая е от значение как са станали известни на ревизираното лице обстоятелствата, свързани с допуснатата грешка от ЧСИ и дали същата представлява грешка по смисъла на МСС 18.
На следващо място относно допълнително установените задължения по ЗКПО за 2014 г. се излагат доводи, че неправилно е прието от приходните органи, че доход, който не е реализиран, не следва да бъде осчетоводяван, в тази посока се сочи, че вземанията за лихви и неустойки представляват условен актив по смисъла на МСС 37 и СС 37, като се твърди, че вземането за лихви или неустойки е бъдещо събитие, което не може да бъде контролирано от дружеството.
Твърди се, че също, че неправилно приходните органи са приели, че са налице условията да бъде приложен МСС 18, тъй като не са налице кумулативно предвидените условия в §29 от МСС 18. В тази връзка се счита, че не е възможно сумата от приходите да бъде надлежно оценена.
По отношение на сключения договор за заем с „Медикъл Турист Сървисиз“ ООД се навеждат доводи, че решението на Арбитражния съд е влязло в сила на 13.01.2015 г., а изпълнителния лист е издаден на 12.11.2015 г. и след издаване на изпълнителния лист изпълнителното дело е спряно, и дружеството- жалбоподател не е получило сумата по вземането си.
По отношение на сключения договор за заем с Йордан
Кючуков се сочи, че арбитражното решение е прогласено за нищожно, съответно финансовата къща не разполага с изпълнителен лист.
Най-сетне се оспорва размера на допълнително определените задължения за корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г. Иска се отмяна на акта и се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател по изложените съображения. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ - гр.Пловдив, чрез своя процесуален представител юриск. П., взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618003435-020-001/13.06.2018г., с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2013г. –
31.12.2014г. и корпоративен данък за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2014 г., като е определен краен срок за приключване – три месеца от връчване на ЗВР.(л.452, т.2). Заповедта е надлежно връчена на ревизираното лице по електронен път. (л.452,т.2).
В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № Р-16001618003435-092-001/ 28.09.2018 г. (л.111 и следв., т.1). Срещу така изготвения РД на основание чл.117 ал.5 от ДОПК е подадено възражение № 70-00-11817 / 16.10.2018г.
Въз основа на РД, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК е съставен процесния РА с № Р-16001618003435-091-001 / 29.10.2018 г., с който на оспорващия били определени посочените по-горе публични задължения.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 33 от 18.01.2019 г. (л.64, т.1), с което е потвърдил РА.
Срещу
РА, потвърден в тази му част, е подадена жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.
По делото е приложена Заповед № РД-09-1801 от 28.09.2018 г. на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, с която са делегирани съответните права, както и CD, съдържащо цитираните по-горе актове. Приложена е също Заповед №А-5138 от 12.06.2018 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив (л.71).
Не се твърдят, а и не се констатират нарушения на процесуалните правила, но ако да бъдат установени такива, следва се има предвид разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която, съдът, при съдебното обжалване на ревизионните актове, е задължен да разреши материалноправния спор по същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, само на това основание, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Предмет на обжалване са допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 1936,50лв. и лихви в размер на 900,77 лв. и 2014 г. в размер на 26 362,11 и лихви в размер на 9583,58 лв., свързани със сключени договори за заем № 244/23.01.2013 г. и № 255/04.03.2013 г., и установени с обжалвания РА.
В хода на ревизията е установено, че предмет на дейност на “***“ ЕООД е отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства; финансов лизинг; гаранционни сделки; факторинг; търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали, с изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали; парично брокерство; придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция
Констатирано е, че "***" ЕООД прилага международни стандарти за финансово отчитане. Финансовите активи се класифицират съгласно изискванията на МСС 39-„Финансови инструменти: Признаване и оценяване".Приходите и разходите за лихви се признават в отчета за доходите по метода на ефективна лихва и спазване принципа на текущо начисляване.Когато кредите са квалифицирани като влошени те са обезценени до възстановимата им стойност. След обезценката лихвеният приход се признава при погасяване на задължението. Разходите се признават в момента на тяхното възникване и на база принципите на начисляване и съпоставимост. ДМА са представени в баланса по цена на придобиване,намалени с начислената амортизация. Дружеството използва линеен метод на амортизация при начисляване на разходите за амортизация на активи.Недвижимите имоти и други дълготрайни активи, придобити от обезпечение по лоши кредити се отразяват по справедлива стойност,като за тях не се начислява амортизация.
В хода на ревизионното производство е констатирано, че е подадена годишна данъчна декларация за финансовата 2013 година, с вх. № 1600И0158659/26.02.2014г., с която е декларирано следното: счетоводен финансов резултат (печалба) - 662587.53 лв.; формиран данъчен финансов резултат -662587.54лв.; Деклариран корпоративен данък - 66258,75лв.; Авансови вноски - 22500.00лв; Корпоративен данък (за внасяне) - 43758,75лв.
Установено в хода на ревизията е, че през месец юни 2013г. „***“ ЕООД е придобила чрез публична продан от ЧСИ М.О.по ИД 250/28.06.2013г. недвижими имоти.
Съгласно
Протокол №43/28,06,2013г.на ЧСИ М.О.данъчната основа на придобитите имоти е определена в размер на 96825,00лв и размер на ДДС -19365,00лв.
Установено е, че ЧСИ М.О.е подала уведомление за извършена продажба по чл.131 от ЗДДС с вх.№ 163961300001242/05.07.2013г. ДДС в размер на 19365,00лв., внесен на дата 04.07.2013г с длъжник "ЕАГ София" ЕООД с ЕИК по Булстат ***-дерегистриран по ЗДДС . В хода на извършена проверка по прихващане и възстановяване органите по приходите са установили, че не са налице условията на чл.131,ал.,1 от ЗДДС и не следва да се начислява ДДС. Извършена е корекция като е издаден Протокол № 43/28.06.2013г., с които данъкът е сторниран. Същият е отразен в дневника за покупки в данъчен период 08.2013г.От ЧСИ е възстановена сумата в размер на 19365.00 лв. по банков път по сметката на „***“ ЕООД.
От дружеството-жалбоподател сумата е осчетоводена по Дт сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“- и Кт сметка 445 „Присъдени вземания“.
От приходните органи е прието, че съобразно международен счетоводен стандарт (МСС) 8 и предвидените изисквания в параграф 41 и 42 РЛ е следвало получената сума в размер на 116190,00лв по присъдените вземания да се преразпредели като възстановената сума от ЧСИ в размер на 19365лв следва да се отрази като приход по с/ка 709 други приходи в ГФО за 2013 година.
Формирано е заключение, че тъй като дружеството не е отразило прихода съгласно изискванията на нормативен акт, то на основание чл.78 от ЗКПО следва да се преобразува в увеличение счетоводният резултат със сумата на неотчетените приходи в размер на 19 365,00 лв.
На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок 1936,50лв е определена лихва в размер на
900,77лв. съгласно приложен лихвен лист. Констатирано е, че са начислени и внесени лихви в размер на 1678,99лв
Относно допълнително установените задължения за 2014 г. в хода на ревизията е прието за установено, че не са отчетени приходи по следните Договор за заем №244/23.01.2013г.(л.242) и договор за заем № 255/04.03.2013 г.
Предмет
Договор за заем №244/23.01.2013г. е предоставяне от страна "***" ЕООД-заемодател на „Медикъл Турист Сървисиз"
ООД -Заемополучател заем в размер на 400 000лв. за срок от 1 година, считано от датата на подписване на договора за заем, но не по-късно от 23.01.2014г. Според чл. 1 от договора датата на връщане на заема посочена в предходното изречение не зависи от датата на усвояването му. Заемополучателят може по всяко време на действието на договор да погасява частично главницата на заема и да заявява суми до максималния размер от 400 000 лева посочен в предходната точка при условията на настоящия договор.
Уговорено между страните по договора е, че заемополучателят дължи месечна лихва в размер на 3% на месец, върху усвоената сума.
Според чл. 8 от Договора за заем за обезпечаване на връщането на взетия заем, заемополучателят и/или трети лица да ипотекират в полза на заемодателя недвижими имоти. посочени от заемодателя. в срок от пет дни от подписване на договора или посочването им, като ако не сторят това, заемът става предсрочно изискуем.
Подписан е Анекс № 1/05.02.2014г. към Договора за заем № 244/23.01.2013г., с който страните приемат за установено следното: заемополучателят е подписал договор за заем за сумата от 400 000 лева, която сума заемополучателят е усвоил изцяло. Страните удължават срока за връщане на заема по т.5, като във връзка с това променят договора за заем както следва: Раздел 111,т.5 заемополучателят се задължава в срок до 23.07.2014г. да върне цялата усвоена сума от заема.
Разпечатката съдържа 50 от 197 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fce7f037-5953-433a-b629-40c141f5a252