Решение № 783 от 09.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Цветелина П. Д. Кочовски като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20221100101080 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.

49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата С. Д. М. поддържа твърдения, че на 19.10.2016г. е закупила от ответното дружество „АММ-И.“ ЕООД недвижим имот, представляващ АТЕЛИЕ № 6, находящо се в жилищна сграда, построена в град София, СО, район „Витоша”, с административен адрес: ул. „*******, разположено на мансарден етаж в сградата, на кота +11.85 м., със застроена площ от 163.40 кв.м., състоящ се от коридор, баня с тоалетна, дрешник, две спални, всяка от тях с баня и тоалетна, дневна, трапезария с кухня и тераса, при съседи: коридор, стълбище, АТЕЛИЕ № 7, външен зид и външен зид, заедно с 4.57 % ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 41.18 кв.м. и със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, обозначено като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***., съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, СО- район „Витоша“, ул. „*******, АТЕЛИЕ № 6 /шест/, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с предназначение на самостоятелния обект „АТЕЛИЕ за 1 творческа дейност”, брой нива на обекта: 1, с площ от 163.40 кв.м., с прилежащи части: склад № 14 с площ от 7.00 кв.м., при съседни обекти с идентификатори: на същия етаж- ***, под обекта***., ***, *** и над обекта - няма, който самостоятелен обект съгласно строителната документация представлява. Договорът за покупко- продажба бил обективиран в съдържанието на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138, том II, peг. № 8105, дело № 233 от 19.10.2016г. на нотариус Г.Г..

При сключването на сделката, представителя на ответното дружество продавач предоставил оригинал от Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36551 от 09.09.2016г., в което е било отбелязано, че за имота няма никакви вписвания освен за учреденото право на строеж в полза на това дружество. След сключване на договора за покупко- продажба на имота, ищцата се настанила в придобития апартамент със семейството си и направила основен ремонт в него.

В края на 2016 г. непознат човек заявил на ищцата, че желае да направи оглед на апартамента, който бил обявен на публична продан от ЧСИ С.Я.. По този повод и след справка в кантората на ЧСИ Я. ищцата узнала, че изпълнителните действия по изп. д. № 20138440400666 на ЧСИ Я. били насочени именно срещу споменатия недвижим имот, който тя придобила и в който живеела със семейството си. Според възложената от съдебния изпълнител техническа експертиза от 25.04.2017 процесното АТЕЛИЕ № 6 с идентификатор *** било идентично с АТЕЛИЕ № 13, което имало същия идентификатор и било собственост на М.Б.А. и неговата съпруга, но било обременено с ипотека в полза на ипотекарния кредитор „Емпорики Банк“. Оказало се също, че АТЕЛИЕ № 13, което било идентично с придобития от ищцата имот, било формално идентично и с АТЕЛИЕ № 5 в същата сграда, но в подпокривното пространство на блок „А“, кота +11.85 метра, със застроена площ от 163.40 кв.м. и с включени общи части - с площ 211.58 кв.м., заедно със СКЛАД № 14 в сутерена на блок „Б“, кота -3.15 метра, с площ 7 кв.м., заедно с 4.50 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Този обект бил описан в съдържанието на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 16, том 1-1, peг. № 376, дело № 14/2010 на нотариус Ж.Б., защото 2 бил обременен с ипотека в полза на ипотекарни кредитор „УниКредит Булбанк“ за дълг на „АММ И.“ ООД.

В контекста на изложените факти, ищцата поддържа тезата, че споменатото Удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36551 от 09.09.2016г., което й било издадено от ответника, предоставено при покупката на имота от купувача и послужило в нотариалното производство – фактически представлявало официален удостоверителен документ с невярно съдържание. Първоначалният архитектурен проект на сградата бил одобрен през 2007 г., като на мястото на настоящото АТЕЛИЕ № 6 имало предвиждания за разполагане на тавански помещения с номера 5,6 и 7. В последваща преработка на проекта от 10.04.2008 г. било извършено обединяване на някои от таванските помещения в съседния вход. С трета преработка на проекта от 24.06.2008г., таванските помещения били преобразувани в АТЕЛИЕта, като АТЕЛИЕ № 5 включва тавански помещения 5 и 6 и част от общ коридор, а в последваща преработка от 07.01.2010 г. е променен номера на АТЕЛИЕто от 5 на 6.

Проектите били представяни в Столична община, район „Витоша“, но през 2011г., инвеститорът поискал нанасяне на процесния имот (тогава АТЕЛИЕ № 5) като АТЕЛИЕ № 13, с представена преработка на архитектурен проект.

Според тезата на ищцата, за издателя на удостоверението (съдия по вписванията) било лесно да провери, че към 09.09.2016г., (когато било издадено удостоверението за тежести, което продавачът „АММ И.“ й е предоставил при сключването на сделката по партидата на имот с идентификатор - ***.) вече е имало вписани три акта продажбата на М.А., законната ипотека, учредена от кредитиращата го банка и възбраната, вписана за обезпечение на вземането на банката срещу него, но не сторил това и нарушил служебните си задължения. Поради неправомерното поведение на съдията по вписванията, ответникът Агенция по вписванията е издал удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36651/2016 от 09.09.2016 г., с невярна информация, при положение, че към 09.09.2016 по отношение на имота е имало следните вписвания: Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 16, том 1-1, peг. № 376, дело № 14/2010 на нотариус Ж.Б.;

Нотариален акт за покупко - продажба № 49, том II, peг. № 1703, дело № 192 3 от 13.07.2011 г. на нотариус К.А., в който е посочен идентификатор ***; молба за вписване на законна ипотека с вх. № 30092 от 13.07.2011, акт № 127, том IV, в която е посочен идентификатор *** и Постановление за налагане на възбрана с вх. № 19670 от 29.04.2013, акт № 162, том IX, дело 15296 от 29.04.2013, в което е посочен идентификатор ***. В началото на 2018 г., ищцата била уведомена от „Агенция са събиране на вземания“ ЕАД, че това дружество се легитимирало като купувач на дълга на „АММ И.“ към „Уникредит Булбанк“ АД. След преговори с цесионера, ищцата била принудена от обстоятелствата, с цел да запази жилището си – да сключи последващ договор за цесия, чрез който придобила от „Агенция са събиране на вземания“ ЕАД обезпеченото вземане, срещу непогасената част от дълга, който бил фактически несъбираем. На 14.01.2022 г. ищцата заплатила по сметка на цедента сумата от 75 000 лева. На 22.08.2019г. ищцата заплатила на цедента допълнително сумата от 10 000 лева. На 14.01.2022 г. ищцата заплатила и нотариални такси в размер на 2 943.30 лева в полза на нотариус П.П..

В тази връзка, ищцата поддържа, че в резултат на неправомерните действия на служителя на Агенция по вписванията, който е издал процесното удостоверение с изх. № 36551 от 09.09.2016г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с идентификатор № *** което не удостоверява коректно наличните вписвания към 09.09.2016 г. претърпяла значителни имуществени вреди в общ размер на 87 943, 30 лева и значителни неимуществени вреди, произтичащи от притеснение, безпокойство, чувство на страх от загуба на семейното жилище, негативно повлияване на личните и на социалните отношения, негативни емоции при срещи с адвокати и държавни органи при изследване на казуса.

Справедливият размер на обезщетението възлизал на 50 000 лева.

При изложените фактически твърдения, ищцата претендира - да бъде осъдена ответната страна на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД да й заплати сумата от 87 943.30 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 14.01.2022 г., както и сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на издадено удостоверение за вписвания отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36551 от 09.09.2016г., което съдържа невярно удостоверяване, ведно със 4 законна лихва от 31.12.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените съдебни разноски по делото.

Ответникът Агенция по вписванията оспорва предявените искове.

Поддържа становище, че към датата на издаване на удостоверението за процесния имот с изх. № 36551 от 09.09.2016 г., както и до настоящия момент няма създаден имотен регистър по смисъла на ЗКИР, нито имотни партиди на отделните недвижими имоти, поради което в съответствие с чл.

74 от ЗКИР, до въвеждане на имотен регистър всички вписвания се извършвали по реда на Правилника за вписванията и се осъществявали по име на лицето, собственик на имота, а не по данни за недвижимия имот. В тази връзка се поддържа тезата, че ищцата е способствала за настъпване на правните последици, които тя квалифицира като вреди, доколкото при покупко- продажбата на процесния недвижим имот, ищцата е следвало да съобрази законовите разпоредби на ЗКИР и да се снабди с удостоверение за лице по чл. 45, „а“ от ПВп, което се издава въз основа на персоналната партида на лицето и съдържа пълна информация за всички имоти, за които лицето е извършвало вписвания, отбелязвания и заличавания.

На следващо място ответникът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ПВп, удостоверението за определен имот се издава въз основа на заявление, в което се посочва имотът, индивидуализиран с данните по чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВп като в тази връзка поддържа, че удостоверението е били издадено при стриктно спазване на изискванията на Правилника и отразява всички данни за вписванията, заличаванията и отбелязванията по персоналните партиди на „АММ И.“ ООД за посочения имот. Обстоятелството, че един и същ недвижим имот има три различни номера - АТЕЛИЕ № 5, АТЕЛИЕ № 6 и АТЕЛИЕ № 13, както и че строителят-продавач „АММ И.“ ООД по някакъв начин и вероятно с измамна цел е успял да се снабди с различни архитектурни проекти от Столична община, Район „Витоша“ и схеми от АГКК и съответно да извърши различни правни действия с недвижимия имот поотделно под трите негови номера не могло да се вмени в отговорност на Агенция по вписвания.

На следващо място ответникът оспорва пряката причинно-следствена връзка между поведението на служителя, издал удостоверението и релевирания от ищцата резултат. Вредите не произтекли като резултат от 5 съдържанието на издаденото удостоверение, а били резултат от покупкопродажбата на недвижимия имот и сключения договор за цесия от 14.01.2022 г., поради което не е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на Агенция по вписванията и претендираните вреди.

Поддържа се също, че не е доказано и наличието на претърпени имуществени вреди от ищцата в размер 87 943,30 лв., поради това, че срещу заплатената от нея сума по договора за цесия от 14.01.2022 г., ищцата придобила вземане в размер 1 424 202.66 лв. с длъжници „АММ И.“ ООД, Л.

С. и А.М.. Претърпените неимуществени вреди били недоказани като основание и размер. При условията на евентуалност, ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност от 5-години по отношение на претендираното вземане на обезщетението за неимуществени вреди и законната лихва върху него, доколкото се твърди, че неимуществените вреди са настъпили в края м. декември 2016 г., когато ищцата е узнала, че закупеният от нея недвижим имот е предмет на принудително изпълнение от ЧСИ С.Я. и се претендира законна лихва от 31.12.2016 г.

По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: