Решение № 309 от 06.01.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20221110111820 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал.1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Б. Б. за заплащане на сумите, както следва: за сумата от 1 767,08 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-15813385, сключен на 06.03.2018г. между длъжника и „БНП Париба пърсънъл файненс С. А.“ – клон България, вземането по който е прехвърлено на заявителя с рамков договор за цесия от 19.08.2019г., Приложение 1 към него от 05.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2021г. до изплащане на вземането, както и на сумата от 88,56 лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.01.2021г. до 26.10.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№61461/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 06.03.2018г. бил сключен договор за паричен заем между „БНП Париба пърсънъл файненс С. А.“ – клон България и ответника Д. Б. Б., по силата на който на ответника бил отпуснат заем в размер от 6000 лв. срещу насрещното задължение ответника да върне заетата сума заедно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на кредита и добавка, представляваща печалба на кредитора. Общата дължима от ответника сума по договора за кредит била в размер на 11 469,60 лв. и следвало да се заплати на 48 равни месечни вноски – по 238,95лв. всяка.

Поддържа, че доколкото ответникът не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като изявлението на ищеца в този смисъл достигнало до ответника на 07.10.2021г. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по процесния договор за кредит. Ищецът поддържа, че с подписването на Приложение № 1 от 05.03.2021г. към Рамков договор 1 за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. е придобил процесните вземания срещу ответника, за което същият бил надлежно уведомен с писмо от 07.10.2021г. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът Д. Б. Б. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между него и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.“ – клон България е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-15813385 от 06.03.2018г., както и че първоначалният кредитор му е предоставил сумата по кредита. Оспорва да дължи на ищеца претендираните суми, тъй като не бил редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, а също така и за прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор на настоящия ищец. Излага доводи, че с два броя плащания, извършени на 09.03.2021г., е платил на първоначалния кредитор всички дължими суми по договора за кредит. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл.422,ал.1, вр.чл.415,ал.1 ГПК, вр.чл.99,ал.1,чл.240,ал.1 ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните предпоставки: възникнало валидно правоотношение по договор за заем, сключен между цедента „БНП Париба пърсънъл файненс С. А.“ – клон България и ответника, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на кредита и добавка, представляваща печалба на кредитора; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.“ – клон България и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS-15813385 от 06.03.2018г. , по силата на който кредитодателят е предал на ответника сумата от 6 000 лв., срещу задължението на заемателя да върне заетата сума ведно с възнаградителна лихва. Уговорено е връщането да се извърши на 48 равни месечни вноски в размер на 238,95 лв., включващи главница и лихва, при ГПР 33,34% и лихвен процент от 26,94%, с краен срок на издължаване 05.03.2022г. Изпълнението на задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор, е обезпечено и с договор за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ – клон България, по който застраховано лице по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“ е ответникът, а ползващи се лица – ответникът и кредитора, при уговорена застрахователна премия в общ размер на 1612,80 лв., платима на 48 равни месечни вноски, представляващи част от общата стойност на всяка от месечните погасителни вноски по кредита. Посочените обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит № PLUS-15813385 от 06.03.2018г., Сертификат № PLUS-15813385, както и от констатациите на вещото лице по допуснатата по делото ССчЕ, неоспорена от страните, чието заключение, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като обективно, ясно и компетентно изготвено. Не се оспорва и 2 обстоятелството, че сумата реално е получена от ответника.

Ищецът се легитимира като кредитор по договора за потребителски кредит №PLUS-15813385 от 06.03.2018г. въз основа на извършен a цесия от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България в негова полза. От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 19.08.2019г. между кредитора и ищеца в настоящото производство е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който кредиторът се е задължил да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от него с неизправни длъжници, посочени в Приложение №1, като последното има характер на допълнително споразумение към договора за цесия. В пар. 5, ал.2 от договора е определен и конкретният момент на прехвърляне на вземанията, а именно датата на подписване на Приложение №1. С допълнителни споразумения от 01.04.2020г. и от 02.11.2020г. първоначално определеният срок на действие на рамковия договор е последователно продължаван до 19.10.2021г. В рамките на същия – на 05.03.2021г., с подписване на Приложение №1, съгласно изискванията на рамковия договор за цесия, кредиторът е прехвърлил на ищеца, вземанията си, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, възлизащи към горепосочената дата на сумата от общо 4733,84 лв., формирана като сбор от непогасена главница в размер на 4063,02 лв., 431,73 лв. – непогасена възнаградителна лихва, и 239,09 лв. – просрочена лихва. Цесията е изрично потвърдена от цедента, като в така даденото потвърждение №Д-21-00052-1/05.03.2021г. към Д-19-00276-1 е обективирано и упълномощаване на цесионера да съобщи извършеното прехвърляне на цедираните длъжници. В тази насока по делото е представено и изрично пълномощно №3370/2019.

С уведомително писмо, получено от бащата на ответника – Б. П. Б., на 13.10.2021г., ищецът е уведомил кредитополучателя за извършената цесия. Същият е посочил, че към 10.03.2021г. задължението, произтичащо от договора за кредит, възлиза на общо 4733,84 лв., като е предоставил и 5-дневен срок за доброволно изпълнение. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за ненадлежно уведомяване за прехвърлянето на вземанията. Дори да се приеме, че връчването на 13.10.2021г. на процесното уведомление е нередовно, това не може да промени извода за надлежно уведомяване на ответника за цесията, доколкото към исковата молба е приложено пълномощно в полза на цесионера, както и уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, връчени на ответника по реда на чл. 131 от ГПК.

Ето защо, като съобрази последното като факт, настъпил след началото на производството, на основание чл. 235, ал.3 ГПК, съдът счита, че длъжникът е уведомен за настъпилото частно правоприемство – в този смисъл Решение №3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на ВКС, I Т.О.

В настоящият случай ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на процесния кредит обявена на 07.10.2021г., като по делото не са ангажирани никакви доказателства, че ответникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост на процесния кредит, поради което и съдът приема, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В мотивите на Тълкувателно решение от 02.04.2019г. по т.д.

№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че е допустимо предявеният по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

3

Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването , но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е именно сключеният договор за кредит, поради което предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 410 ГПК. В случая доколко процесният договор е сключен със срок от 48 месеца и последната вноска е била на 05.03.2022г., то към момента на постановяване на решението всички вноски са с настъпил падеж, което обстоятелства следва да бъде съобразено от настоящия състав – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.

Съгласно заключението на приетата по делото ССчЕ, за погасяване на задълженията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, са извършени плащания на суми в общ размер на 9 538,05 лв., отразени от вещото лице в табличен вид, от които 3 735,06 лв. са отнесени към задължението за възнаградителна лихва, 4 593,39 лв. – към главницата и 1209,60 лв. – към застрахователната премия. В платената сума са включени и плащанията от

1800 лв. и 1200 лв., извършени от

Б. П. Б. на 09.03.2021г. Видно от посочените основания за плащане в представените по делото разписки №0200012661249477 и №0200012661070203 от 09.03.2021г., последните суми са заплатени за погасяване на задълженията на ответника по процесния договор за кредит. Същите са отразени от кредитора и предадени на ищеца, който ги е приел, като обстоятелството, че са извършени от трето лице, не влияе на валидността на плащанията, нито води до невъзможност за погасяване на ответниковото задължение по арг. от чл. 73 ЗЗД. Според заключението на ССчЕ неизплатената главница по договора за кредит е в размер на 1 406,61 лв. До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства да е погасил посоченото задължение, поради което и с оглед обстоятелството, че към момента на постановяване на решението всички вноски са с настъпил падеж, то искът е основател за сумата от 1 406,61 лв. и следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 1 767,08 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.