Решение № 932 от 20.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. Варна, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20233110108181 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Р. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ бл. 75, вх. А, ет. 3, ап. 8, против ****, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„****“ № 32, иск за ОТМЯНА на Заповед № 1**** г., издадена от директора на **** – Варна, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, на основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.

В исковата си молба ищецът Р. П. П. твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен между страните трудов договор, като е назначен на длъжност „главен счетоводител“. Излага, че със Заповед № 1**** г., издадена от директора на **** - Варна, му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, която заповед му е връчена лично на 29.05.2023 г. Счита, че не е налице извършено нарушение от негова страна, респ. че същото не е доказано. Намира, че посочените в заповедта основания за налагане на дисциплинарното наказание, а именно нарушаване на разпоредбите на раздел I, т. 1 и т. 2.5 от Длъжностната характеристика, не са извършени от него. Излага, че посочената в процесната заповед причина за наложеното наказание е установеното от работодателя изтичане на срока на Договор за наем № ДН-98/19.05.2020 г., сключен между института и „****“ ООД, по отношение на който ищецът не е осъществил своевременно 1 процедура по подновяване и не са спазени правилата за договаряне, предвидени в чл. 17, ал. 2 от Правилника за отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи, собственост на БАН. Разяснено е от служителя, че разпоредбата на цитираната норма от Правилника предвижда възможността договор за наем, сключен за срок под три години, да бъде продължен с допълнително споразумение по взаимно съгласие на страните, постигнато не по-късно от един месец преди изтичане срока на договора. Излага се от ищеца обаче, че в настоящата хипотеза се касае за приложимостта на чл. 17, ал. 3 от Правилника, съобразно който след изтичане на тригодишния срок, действието на договора за наем може да се продължава с допълнително споразумение за нов срок до три години, само след решение на Ръководството на БАН, въз основа на мотивирано предложение от директора на съответното звено, доколкото срокът на процесното наемно правоотношение е бил до 30.04.2023 г. Сочи, че наемателят е депозирал заявление до директора на Института за продължаването на договора, считано от 01.05.2023 г. Предвид това ищецът намира, че администрирането на процесния договор е следвало да бъде извършено от ръководителя на административно-стопанските дейност, като финансово-счетоводния отдел, на който страната е ръководител, има задължение само да следи за своевременното плащане на дължимите наемни цени по съответните договори. Счита, че изложеното налага извода, че не е налице извършено от него нарушение, доколкото не са налице основанията за това, предвид липсата на вменено му задължение за осъществяването на дейността, която се твърди от работодателя да е нарушена от служителя.

Моли за отмяна на така издадената заповед.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **** е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за недопустимост и неоснователност на искането. Не се спори, че ищецът е назначен на длъжност „главен счетоводител“ при Института по силата на сключен трудов договор.

Посочено е, че насрещната страна е запозната с длъжностната характеристика на заеманата от същата длъжност. Счита, че правомерно на служителя е наложено процесното дисциплинарно наказание, предвид извършените от последния нарушения на трудовите му задължения. Оспорват се и дадените по реда на чл. 193, ал. 1 КТ писмени обяснения от ищеца, доколкото страната твърди, че същите са неясни и неотносими към извършеното нарушение.

Ответникът намира, че липсата на предприети действия от страна на 2 служителя за докладване на прекия си ръководител, на който дължи отчитане, съобразно т. 4 и 5 от Правилника, за изтичащия срок на процесния договор за наем или инициирането на стъпки по подновяването му, са в пряко нарушение на предвидените в т. 2.5 от Длъжностната му характеристика задължения. Изложено е, че пропускът на ищцовата страна да уведоми директора на Института за предстоящото изтичане на договора за наем, с което е нарушил задълженията си, е довел до риск от невъзможност за спазване на процедурата, предвидена в чл. 17, ал. 2 от Правилника, а не се касае за нарушаване на посочената разпоредба от ищеца. Твърди, че наложеното наказание е съобразено с изпълняваната от служителя дейност и по-високото му ниво на отговорност при изпълнение на работата си. Моли за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез адвоката си по пълномощие поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен от съда. Заявява, че с ответника са постигнали споразумение.

В открито съдебно заседание oтветникът представлява. Процесуалният му представител изрично заявява, че признава исковите претенции.

И двете страна заявяват, че не претендират разноски.

Спор между страните няма.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответника по делото е признал иска, а ищеца моли съдът да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, предявеният иск от ищеца против ответника следва да бъде уважен, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това.

Страните не са направили искане за присъждане на разноски.

3

При този изход на спора и съобразно материалният интерес на исковите претенции, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в общ размер от 50 лева в полза на Държавата на осн. чл. 78, ал.6, вр. с чл. 1 ТДССГПК и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА”, наложено на Р.

П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ бл. 75, вх. А, ет. 3, ап.

8, на длъжност „главен счетоводител“ в ****, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „****“ № 32, представлявано от Директора си доц.д-р.****, със Заповед № 1**** г., издадена от директора на **** – Варна.

ОСЪЖДА ****, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „****“ № 32, представлявано от Директора си доц.д-р.****, да заплати в полза на Районен съд Варна сумата от 50.00 лв. за дължимата държавна такса по иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4