Определение № 4346 от 14.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4346 гр. София, 14.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20268002101438 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца В. И. В. срещу въззивно решение № 336 от 11.12.2025 год., постановено по в. гр. дело № 266/2024 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което, като е потвърдено решение № 230 от 11.03.2024 год., постановено по гр. дело № 38/2023 год. по описа на Районен съд – Стара Загора, е отхвърлен предявения от В. И. В. срещу Б. М. Х. иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно упражняване на родителските права, определени с решение № 474 от 01.06.2022 год., постановено по гр. дело № 2332/2021 год. по описа на Районен съд – Стара Загора, чрез предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето И. В. И. изключително на бащата В. И. В. и определяне местоживеенето на детето при бащата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК – по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд в нарушение на чл. 235 ГПК не бил обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства. Бил приел за доказани определени факти, но игнорирал други, установени по делото обстоятелства, имащи важно значение, относно родителския капацитет на родителите, не бил взел прелвил незаконосъобразното поведение на майката на детето, която била нарушила споразумението за съвместно упражняване на родителските права и едностранно била променила местоживеенето на детето от Б. в И., като последователно и целенасочено била осуетявала контактите на бащата с детето. Сам по себе си фактът на своеволната и едностранна промяна на местоживеенето на майката с детето в И., освен 1 нововъзникнално обстоятелство, било също така и обстоятелство, което компрометирало родителската пригодност на майката. С оглед чистото съдебно минало, липсата на влезли в сила осъдителни решения, отхвърлените искания за защита от майката за твърдяно извършено насилие от страна на бащата и др., както и видно от социалния доклад по делото, депозиран от ДСП – гр. С. З., а така също от свидетелските показания, както и от аудиозписите, представени от делата по Хагаската конвенция, безспорно било, че бащата бил отговорен родител, подхождал със спокойствие, овладяност и разумност, имал необходимите битови условия, добри възпитателски качества, помощ от неговите родители, и родителска годност да упражнява родителските права. Въпреки разпоредения от испанския съд режим – всеки ден по час и половина, в присъствието на бабата по майчина линия, по вина на майката ищецът реално бил осъществил само осем срещи със сина си. Детето винаги се радвало да прекара време с баша си, като при една от срещите дори не искало да си тръгва и се връща обратно в дома на майката. Както първоинстанционният, така и въззивният съд не били изслушали майката и не били придобили лични впечатления за мотивацията й да иска родителските права. Въззивният съд не бил взел предвид нито пола на малолетното дете, нито обстоятелството, че майката препятства контактите с бащата, както и данните, че в И. детето било проявило нервност и избухливост. Ответницата била представила трудов договор за срок от три месеца и нямала постоянна, а временна работа, но въззивният съд бил приел, че тя работи по трудово правоотношение в И.. В решението било налице позоваване на показания на свидетел, който не бил разпитван по делото – майката на ответницата не била със сочените имена К. М. И., а в действителност се казвала Н. Г. Р.. Описаната фактическа обстановка и показанията на тази свидетелка касаели друг, а не процесния случай, но те очевидно били взети предвид от съда. Въззивният съд следвало, дори без искане от страните, да определи разширен режим на лични контакти на детето с бащата, съобразявайки именно изменените обстоятелства – едностранната промяна от страна на майката на местоживеенето на детето и създаваните от нея пречки за осъществяването на контакти на бащата с детето – ППВС № / год. Трябвало също така да бъде изслушана съдебно-психологическа експертиза, за да се установи дали е налице родителско отчуждение /или наченки на такова/. Неправилен бил изводът, че неявяването на майката за изслушване било по обективни причини – същата не се намирала на територията на Р. Б.. Ответницата несъмнено имала възможността да се яви в съдебно заседание, още повече че била задължена от съда и предупредена за последиците при неявяването й, а нежеланието й да си закупи самолетен билет и да се яви не можело да се приравнява на неявяване „поради обективни обстоятелства“.

Неправилно въззивният съд бил приел, че промяната на местоживеенето на майката и детето в И. не била своеволна, доколкото ищецът бил изразил писмено съгласие.

Напротив, видно било от данните по делото, че той бил дал съгласие само за кратковременен престой /за периода от год. до год./, но не и за своеволната и едностранна промяна от страна на майката на местоживеенето на детето. Съгласно съображение, т. 48 от Регламент 1111/2019 год., независимо от решението за отказ за връщане на детето по Хагската конвенция от 1980 год., това решение все пак можело да бъде заменено с друго последващо решение, произнесено в производство за упражняване на родителски права от съда на държавата членка на обичайното местоприбваване на детето преди неправемерното отвеждане или задържане. В хода на това производство следвало да се проучат задълбочено всички обстоятелства, включително, но не само, поведението на родителите, като се има предвид висшият интерес на детето. Видно било от решение от год. на Съд, разглеждащ насилие над 2 жени № , гр. С., И., и решение от 10.03.2023 год. на Втори съдебен отдел на Провинциалния съд на гр. С., че испанските съдилища се били произнесли отрицателно по искането на бащата за връщане на малолетното дете И. В. И. в Р. Б., по реда на Хаската конвенция за гражанскоправните аспекти при международното отвличане на деца от 1980 год. Представено било необходимото удостоверение по чл.

29, пар.2 от Регламент 1111/2019 год., на Съвета на ЕС, като същото било издадено от Съд, разглеждащ дела, свързани с насилие над жени № , гр. С., И., и удостоверявало,че решението за отказ за връщане на детето И. В. И. се основава единствено на чл. 13, пар. 1, б. "б“ или на чл. 13, пар. 2 или и двете разпоредби от Хаската конвенция за гражанскоправните аспекти при международното отвличане на деца от 1980 год.

Исковата молба за изменение на мерките относно упражняването на родителските права била подадена на год., в рамките на тримесечния срок от постановяване на решението на испанския съд, съгласно пар. 5, чл. 29 от Регламент 1111/2019 год., като случаят попадал в хипотезата на пар. 6 от чл. 29 на Регламента, като сезираният български съд бил компетентен да се произнесе с решение, от което да следва връщането на детето в Република България. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Кои критерии следва да бъдат ценени от съда при отчитане интересите и нуждите на детето, и как се преценяват приоритетите на детето съобразно пола и конкретната му възраст?

2/ Какво е значението на моралния облик на родителите, респ. наличието на категорични данни за промяна местоживеенето на детето, без съгласието на бащата, противно на разпоредбите на подписаното споразумение за съвместно родителство от майката, и следва ли да се отчита при определяне на родителския им капацитет и съответно при предоставяне за ефективно упражняване на родителски права върху малолетно дете?

3/ Може ли родител да черпи права от обстоятелство, явяващо се резултат от негово противоправно поведение, довело до това, че през последните години другият родител е бил лишен изцяло от възможността за контакт, и да полага непосредствени грижи за детето?

4 / Какво е значението на съдебно-психологическите експертизи и на социалните доклади при определяне критериите и нуждите на едно малолетно дете, и как трябва да бъдат ценени?

5/ Следва ли съдът, в интерес на детето, да измени режима на контакти, дори и да не е направено искане в тази насока от родител, когато констатира от доказателствата по делото, че отглеждащия родител създава пречки и осуетява контакта с другия родител?

6 / Следва ли съдът в горната хипотеза, предвид засиленото служебно начало, да назначи съдебно-психологическа експертиза на детето, дори без искане на страните, предвид вероятността за настъпило родителско отчуждение?

7/. Какво е значението на необсъждането на поведението на виновния родител, създаващ пречки за контакт баща – дете, при оценка на родителския капацитет, през призмата на интереса на детето?

8 / Какво е значението на обстоятелството – промяна местоживеенето на детето в 3 друга държава, без съгласието на единия родител, и следва ли съдът да измени режимът на контакти на бащата, съобразявайки нововъзникналото обстоятелство?

9/. Как следва да се цени правилността на съдебното решение, предвид обстоятелството, че правните изводи на съда са постановени при грешна фактическа обстановка, касаеща друг случай, вземайки предвид показанията на свидетел по друго дело и фактическа обстановка по друго дело?

10/ Какво е значението на неизслушването на родител и неявяването му, въпреки че е бил задължен и предупреден за последиците по чл. 161 ГПК, както и какво е значението на неприлагането на тези последици, въпреки че същият не се явил за лично изслушване?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в изложението/, като освен това са от значение за точното прилагане на закона.

Ответницата по касационната жалба Б. М. Х., чрез назначения й особен представител адв. Ж. Б., Д. Б. М. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са родители на детето И. В. И., роден на год. във В. С решение № 474 от 01.06.2022 год., постановено по гр. дело № 2332/2021 год. по описа на Районен съд – Стара Загора, било утвърдено постигнатото споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, като било определено местоживеенето на детето И. В. И. при майката, а упражняването на родителските права било предоставено съвместно на двамата родители.

В случая се искало изменение на мерките относно местоживеенето и упражняването на родителските права, определени по посоченото гр. дело, като претенцията на бащата била местоживеенето на детето И. В. И. да бъде определено при него, като му се предостави и едноличното упражняване на родителските права.

Въззишвният съд е изложил съображения, че поначало определянето на мерките по чл.

127 СК е насочено към осигуряване правилното развитие на детето, поради което, ако обстоятелствата се изменят съществено, може да бъде поставен въпросът за вземане на нови и по-добри за детето мерки съобразно изменените обстоятелства. Тези изменени обстоятелства може да се отнасят до положението на детето, до ефикасността на мерките или нововъзникнали права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките /Постановление № 1 от 12.11.1974 год. по гр. Дело № 3/74 год., Пленум на ВС/. Ищецът излагал твърдения за наличието на обстоятелства от първата и третата група – промяна на местоживеенето на детето в друга държава и невъзможност на майката да се справя с грижите за него, тъй като е безработна. Освен това твърдял, че условията, при които живеело детето в И., били неблагоприятни за него и не били в негов интерес.