Решение № 318 от 23.07.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Смолян, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело № 20255440100112 по описа за 2025 година

Делото е образувано по постъпила искова молба от К. Н. И. ЕГН **********, адрес: село ***, обл.Смолянска, против „***“ АД с предявени искове за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Standard 30 № 6041979/ 24.05.2024 г., сключен между ищцата и ответника, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл.22 ЗПК, поради противоречие със закона, както и поради заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и, ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

В исковата молба се сочи, че К. Н. И. е сключила в качеството й на физическо лице договор за паричен заем Standard 30 № 6041979/24.05.2024 г. с кредитора „***“ АД, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност и затова тя има качеството на потребител по смисъла на & 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а ответникът се явява търговец по смисъла на & 13, т.2 от ДР на ЗЗП.

Ищцата излага, че в чл.22 от ЗПК е разписано, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал. 1 от т.7 до т.12, т.20, както ал.2 и чл.12, ал.1, от т.7 до т.9 на ЗПК, договорът за потребителски кредит е нищожен. И. сочи, че в договора не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, 1 според който договорът трябва да съдържа годишен процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използваем, при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Твърди, че според разписаното в чл.19, ал.1 от ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид. в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като ГПР от общия размер на предоставения кредит. Ищцата излага, че годишният процент на разходите се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Според нея в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Счита, че е налице нарушение, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.32 % и годишен процент на разходите в размер на - 49.50 %.

Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия като %).

Липсва конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР в размер на 49.36 %, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (Чл.10, ал.1 от ЗПК). Според ищцата при липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 40.32 % и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР в размер на 49.50 %, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания ГПР в размер на 49.50%. Счита, че неясно определения ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК.

И. твърди, че към годишният процент на разходите не са включени такса експресно разглеждане в размер на 1469.10 лева и неустойката в общ размер на 979.35 лева, които са разсрочени и добавени към всеки месец към 2 месечната сума за плащане. Така не само е създадена предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора, но и има за цел заобикаляне на изискването на този закон, като кредиторът не е посочил истинската сума на годишния процент на разходите.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, според ищцата представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.

19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

По отношение вземането за неустойка ищцата излага следното: За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 - чл. 148 от ЗЗП.

Подобна уговорка според ищцата прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. Счита, че неустойка за неизпълнение на задължението, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции, и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредиторът.

Не на последно място, по посочения начин се заобикаля законът - чл. 33, ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

К.И. намира, че в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичната вноска.

Счита, че ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на кредити. По изложените съображения, счита, че договора за паричен заем Standard 30 № 6041979 от 24.05.2024 г. не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК с оглед, което същият е недействителен.

Намира, че таксата „за експресно разглеждане на документи“ само по себе си е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е свързана с усвояване 3 и управлението на кредита, а цитираната разпоредба предвижда изрична забрана за заплащане на такси и/или комисионни за действия, свързани с усвояването или управлението на кредита следователно е нищожна и не се дължи и такава е константната практика.

Счита, че уговорките на чл. 4 от договора нямат друга цел освен създаване на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнителна погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т.е. последната разкрива характеристиките на скрито възнаграждение за ползване на заетата сума. Прехвърлянето на неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение на кредитора в патримониума на потребителя според ищцата е в нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Твърди, че нищожни са и клаузи в чл.8, ал.4, ал.5 и ал.5 от договора за неустойки, в размер на 30, 50 и 50 лева, тъй като единствената цел, за която са уговорени, излизат извън присъщата им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

„***" АД депозира отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който оспорва предявения иск. Счита, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на процесните искове, доколкото по договора са начислявани единствено главница и лихва, а не и такса експресно разглеждане и неустойка.

Твърди, че чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Нормата не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.

Сочи, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се прибавят разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение според ответника има точно такъв характер и категорично не следва да участва при формирането на ГПР.

Според ответника видно от съдържанието на чл. 1, ал. 2 от договора, експресното разглеждане на молбата за кредит и допълнителна услуга, която 4 клиентът доброволно е избрал да ползва, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. „***" АД твърди, че експресното разглеждане на документи няма задължителен характер, с което обстоятелство ищцата е била запозната, както и е избрала доброволно да ползва тази услуга срещу заплащане на такса в конкретно посочен размер, което се потвърждава от чл. 1, ал. 3 от Договора. Счита обстоятелството, че невключването на тази такса в ГПР, не обуславя нищожност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В отговора на исковата молба се оспорват твърденията, че посоченият в договора размер на ГПР не е реален, което било „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, доколкото ищцата не навежда никакви доводи в тази връзка, а схематично маркира само бланкетни формулировки за неравноправност на клаузите.

Според ответника съдържанието на договора отговаря на изискването за яснота, а евентуалната недействителността на отделни клаузи, които не влияят върху основните елементи на договора и без които той може да породи действие, не следва автоматично да води до недействителност на цялото съглашение.

Според ответника неустойката е предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения.

Дружеството отбелязва, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполага с гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, за която ищцата е била информирана чрез СЕФ и от текста на самия договор. Ищцата според него не е сторила това, от което следва, че е решила да ползва кредита и да изплати начислената й неустойка.

Счита, че с разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

За неоснователните ответникът намира твърденията на ищцата, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Посочената такса според него е дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно 5 разглеждане се извършва преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не може да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита.

Оспорват се и твърденията в исковата молба относно нищожността на клаузите на чл. 8, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от договора.

В с.з. ищцата, редовно призована, не се явява. От нейно име исковете в писмено становище поддържа пълномощникът й адв.Б. Й..

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като обсъди становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата и „***" АД е сключен договор за паричен заем Standard 30 № 6041979/24.05.2024 г., въз основа на който на ищцата е предоставена в заем сумата от 2 000 лева, при годишен лихвен процент от 40,32% и ГПР в размер на 49,50% за срок от 15 месеца, платим на 15 вноски в размер на 269,87 лева, в която са включени главница, лихва и такса за експресно разглеждане.