Определение № 510 от 13.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 510 гр. Ловеч, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500330 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба с вх. №8622/25.06.2026 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление град ****, чрез юрисконсулт Е.К. срещу Разпореждане №1388/ 14.06.2026 г., постановено по частно гражданско дело № 851/ 2026 г. по описа на Районен съд – Ловеч, с което е отхвърлено подадено от тях заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземания в размер на 469.42 евро главница, договорно възнаграждение 386.39 евро и законна лихва в размер на 110.01 евро, срещу длъжника С. Е. Н..

Посочва се, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като посочва съдебна практика в тази насока.

Жалбоподателят изтъква, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. По отношение на недължимостта на договорното възнаграждение, поради недействителност на процесния договор, сочи, че същият отговаря на всички законови императивни изисквания, като в него подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Твърди, че Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни 1 предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в ОУ към договора.

Счита, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите, както и че в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. Посочва, че размерът на законната лихва подлежи на установяване в заповедното производство.

Излага, че за страните няма пречка да уговарят възнаграждение в полза на кредитора за ползването на кредита извън уговорения за това срок, като обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане, поради което на основание чл. 33 от ЗПК и общите условия се претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху посоченото в заявлението просрочено задължение.

Посочва, че предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР, процесният договор е изцяло действителен.

Моли съда да отмени обжалваното Разпореждане в частта, в която се отхвърля заявлението на "Профи кредит България" ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С. Е. Н., като вместо него постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно главница в размер на 469.42 евро, договорно възнаграждение в размер на 386.39 евро, законна лихва в размер на 110.01 евро, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението.

Претендира разноски в размер на 7.67 евро за платена държавна такса и 25 евро юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок. Обжалваното разпореждане е връчено на страната чрез ЕПЕП на 17.06.2026 г., а частната жалба е подадена на 24.06.2026 г. чрез ССЕВ, получена от Районен съд – Ловеч на 25.06.2026 г., при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството е образувано по повод подадено от "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, ****, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С. Е. Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, за парично 2 вземане в размер на 469.42 евро – неплатена падежирала главница по договор за кредит, дължима от вноска №15 с падежна дата 20.08.2025 г. до вноска №23 с падежна дата 20.04.2026 г., 386.39 евро договорна лихва, неплатено договорно възнаграждение, дължимо от вноска №15 с падежна дата 20.08.2025 г. до вноска №23 с падежна дата 20.04.2026 г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 297.56 евро, дължимо от вноска №15 с падежна дата 20.08.2025 г. до вноска №23 в падежна дата 20.04.2026 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит на в размер на 255.65 евро, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, в размер на 15.34 лв., начислени на 04.09.2025 г. г., мораторна лихва в размер на 110.01 евро за периода 21.07.2024 г. – 10.05.2026 г.; както и разноски – 117.60 евро юрисконсултско възнаграждение, 51.10 евро подготовка на документи, и 26.09 евро държавна такса.

Посочва се, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 4002604****/ 04.06.2024 г.

Постановено е Разпореждане № 1388/14.06.2026 г. на Районен съд – Ловеч по ч. гр. д. № 851/2026 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл. 410 от ГПК на заявителя "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ****, **** срещу длъжника С. Е. Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес град ****.

Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба вх. № 8622/ 25.06.2026 г. на "Профи кредит България" ЕООД е неоснователна.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, искането да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или да е налице обоснована вероятност за това, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл.

411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Съгласно чл. 410, ал. 3, вр. чл. 411, ал. 2, т. 3, вр. чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи, като при установяване на неравноправна клауза и искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането.

В настоящото производство претенцията се основава на договор за потребителски кредит.

3

От приложените доказателства безспорно се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 3 900 лева, за срок от 36 месеца, с размер на вноска 185.97 лева, ГПР 49.10%, годишен лихвен процент 41.00%, относно който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Общо дължимата сума по кредита е 6 692.80 лева.

В договора е уговорено възнаграждение за допълнителния пакет услуги „Фаст“, в размер на 2340 лева.

Съгласно чл. 24 от ЗПК към настоящият договор са приложими и разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителя. В този смисъл уговорката за възнаграждението за допълнителния пакет е неравноправна клауза, тъй като нарушава изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, тъй като се дължи независимо от това дали длъжникът реално е ползвал пакета допълнителни услуги и по същество води до увеличаване размера на задължението.

По отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране в остатъчен размер на 255.65 евро и в размер на 15.34 лева, начислената такса е в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че е наречена такса, е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33 от ЗПК.

В настоящото производство предмет на въззивната жалба е частта на разпореждането на заповедния съд, с която претенцията за главница, договорно възнаграждение и лихва са отхвърлени. Освен неравноправността на цитираните по-горе клаузи от договора, касаещи допълнителния пакет услуги и такси за извънсъдебно събиране на задължението по кредита, настоящата инстанция констатира и нарушение на изискването към съдържанието на потребителския кредит на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – посочване ясно и разбираемо начина на определяне на ГПР, съгласно изискванията на закона. Действително в договора е посочен годишния лихвен процент – 41 %, лихвения процент на ден 0. 11%, ГПР по кредита, който е 49.

21 %, както и общата дължима сума, но липсва методиката на формиране на ГПР. В нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК няма данни в ГПР да е включено възнаграждението за допълнителните услуги, при което ще бъде надхвърлен определения допустим размер по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така установените пороци на договора водят до неговата недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК и на основание чл. 23 от Закона, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на кредита, но не дължи договорна лихва или други разходи по кредита. От представените в заповедното производство документи е видно, че се търси издаване на заповед за изпълнение за неплатена падежирала главница в размер на 469.42 евро, в периода 20.08.2025 г. до 20.04.2026 г. В периода от 20.06.2024 4 г. до 20.07.2025 г. длъжникът е платил общо 3 513,58 лева или 1 796.46 евро, от които 933,23 лева или 477,15 евро, т.е. главницата от началото на кредита до крайната дата на процесния период е надплатена. При това положение претенцията се явява неоснователна. По тази причина правилни са изводите на РС – Ловеч, че заявлението следва да бъде отхвърлено в цялост.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на Районен съд -Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход от спора, не следва да се присъждат и направените по делото разноски.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане Разпореждане № 1388/14.06.2026 г. на Районен съд – Ловеч по ч. гр. д. № 851/2026 г., с което е отхърлено изцяло заявлението по чл. 410 от ГПК на заявителя "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ****, **** срещу длъжника С. Е. Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес град **** за парично вземане в размер на 469.42 евро – неплатена падежирала главница по договор за кредит, дължима от вноска №15 с падежна дата 20.08.2025 г. до вноска №23 в падежна дата 20.04.2026 г., 386.39 евро договорна лихва, неплатено договорно възнаграждение, дължимо от вноска №15 с падежна дата 20.08.2025 г. до вноска №23 в падежна дата 20.04.2026 г., законна лихва в размер на 110.01 евро за периода 21.07.2024 г. – 10.05.2026 г., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 4002604****/04.06.2024 г., като правилно.