Решение № 21111 от 19.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21111 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110118872 по описа за 2025 година

Предявен е по реда на чл. 415, ГПК установителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 предл. второ КЗ за парично вземане за сумата от 678,30 лв., представляваща регресно вземане за платеното по застраховка „Гражданска отговорност“, вкл. ликвидационни разноски за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 07.04.2021 г. в гр. София с участието на ответника, който отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от ответника лек автомобил „******* А8“ с рег.

№ ********** е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което били причинени материални щети на лек автомобил „*********“ с рег. № ********* Поддържа, че за отремонтирането на този автомобил застрахователят му по имуществена застраховка „Каско“ заплатил на доверен сервиз сумата от 653, 30 лв. На основание чл. 411 ГПК ищецът възстановил на този застраховател така платеното и още 10 лв. за ликвидационни разноски.

Твърди, че ответникът отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества, поради което с плащането в патримониума на ищеца възникнало съдебно предявеното регресно вземане за сумата от 678,30 лв., в т.ч ликвидационни разноски. Иска от съда да приеме за установено съществуването на вземането му.

Претендира законна лихва и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Прави възражение, че вземането е погасено по давност. Счита, че стойността на щетата е завишена. Твърди, че издаденото му 1 наказателно постановление, вкл. за нарушението по чл. 174, ал. 3 предл. първо ЗДвП, било отменено с влязло в сила съдебно решение с конкретни мотиви, че в нарушение на нормативните предписания не му бил издаден талон за медицинско изследване. Излага, че въз основа на съдебното решение се установявало, че не е отказвал да се подложи на проба за употребата на алкохол, от където извежда тезата си за отсъствието на материална предпоставка от фактическия състав по чл. 500, ал. 1, т. 1 предл. второ КЗ. Твърди че отношенията между страните по повод процесния инцидент били уредени извънсъдебно със споразумение №********/17.04.2024г. Иска от съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителени искове с правно основание чл. 500, ал. 1 предл. второ КЗ. Видно от приложеното ч. гр. д. №990/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, по заявление от ищеца в настоящето производство съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителните искове в хипотезата на чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес, а с оглед идентитета между съдебно предявените вземания и вземанията по заповедта за изпълнение същите са процесуално допустими.

По основателността на исковете:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните материални предпоставки, включени във фактическия състав за възниквнане на регресно вземане в хип. на чл. 500, ал.

1, т. 1, предл второ ГПК: 1.) деликт – породени права на увредения срещу застрахования по застраховка "Гражданска отговорност" причинител на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД– т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение; 2.) валидно възникнало договорно правоотношение между делинквента и застрахователя по договор за застраховка "Гражданска отговорност"; 3.) заплащане от страна на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие; 4.) фактите, посочени в разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. второ КЗ– ответникът да е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори 2 презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина при условията на пълно обратно доказване.

При отчитане становището на ответника с доклада по делото, приет без възражения от страните, по арг. от чл. 146, ал. 1 т.3 и 4 и чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени наличието на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца и ответника към датата на процесния инцидент, участието на ответника в качеството му на водач на застрахования лек автомобил „******* А8“ в инцидента, платеното от ищеца в полза на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ за отстраняване вредите по лекия автомобил „*********” на стойност 668,30 лв.

Първият спорен между страните по делото въпрос е дали ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол.

Това обстоятелство съдът приема за установено от представения констативен протокол, издаден от СДВР отдел „Пътна полиция“, в който е посочено, че В. Н. Т. като водач на участвалия в ПТП на 07.04.2021г. лек автомобил „******* А8“ с рег. № ********* не е изпробван за алкохол и отказал проба с техническо средство.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № *******/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл.

143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...;

Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № *******/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

Неоснователни са съображения на ответника, че регресното вземане не е възникнало поради отмяната на наказателното постановление с влязло в сила решение на съда. Последното няма отношение към материалните предпоставките на вземането – от гледна точка на гражданското право, а още по-малко ищецът, който не е страна по административното правоотношение може да иска издаването на наказателно постановление или да извършва други действия в тази насока. За гражданскоправните последиците от процесния инцидент спазването на формалния ред за налагане на адмиинистративно наказание е правно 3 ирелевантно.

Не се споделя и възражението, че всички спорни въпроси между страните са били уредение със споразумение от 15.04.2024г. Видно от това споразумение е, че страни по същото са ищецът в настоящето производство и третото, неучастващо в производството юридическо лице „********“ ЕООД в качеството собственик на увредения при процесното ПТП лек автомобил „******* А8“ с рег. № *********. Това споразумение урежда отговорността на застрахователя по имуществена застраховка към собственика на увреденото имищество и няма отношение към регресното вземане на същия този застраховател, но по застрахователното правоотношение с източник задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за платеното обещзетение във връзка с вредите, причинени от застрахования водач на трети лица.

Неоснователно е възражението от ответника за изтекла погасителна давност. Съгласно т. 14 о т ППВС № 7/77 г., давностният срок засяга само правото на иск и доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. Този срок и началният момент, от който започва да тече погасителният давностен срок, не се отнасят до регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предявява. Защото основанието на последните не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. За регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица.“ – в този смисъл Решение № 2/02.02.2011 по дело № 206/2010 на ВКС, ТК, II т.о. С оглед на горното, съдът намира, че давността по отношение на главния иск е започнала да тече на 06.07.2021 г. (датата на плащането), като с оглед момента на предявяване на исковата молба (07.01.2025 г. – предвид фикцията на чл. 422 ГПК, доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на посочената дата от когато се счита и предявен иска), последната не е била изтекла, а с предявяването на иска същата е била прекъсната и не тече по време на съдебния процес – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД и чл. 115, б. „ж“.

Ето защо съдът приема, че в патримониума на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 668,33 лв. Към тази сума следва да се добавят 10 лв. за ликвидационни разноски (арг. чл. 411, изр. 1 КЗ), като общият размер на регресното вземане възлиза на 678,30 лв., поради което предявената искова претенция за тази сума ще се уважи изцяло.

Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца се присъжда поисканата законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.01.2025г. до окончателното плащане.

По разноските

При този изход на спора, ищецът има право на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да получи 4 сторените и доказани в производството разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, както и за исковото производство - 25 лв. за държавна такса, 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 500 лв. за вещо лице.

Ответникът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск от ЗК „********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„********, срещу В. Н. Т. с ЕГН ********** с адрес гр. София, бул. „***********“, бл. 24, вх. Б, ет. 3 ап. 45 на основание чл. 500, ал. 1 т.1 предл. второ КЗ съществуването на вземането за сумата от 678,30 лв., представляващо регресно вземане за платеното по застраховка „Гражданска отговорност“, вкл. ликвидационни разноски за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 07.04.2021 г. в гр. София с участието на ответника, който отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.01.2025г. до окончателното плащане, съгласно издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2025г. по ч.гр.д. № 990/2025г. по описа на СРС, 113 състав.