Решение № 288 от 15.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Смолян, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500314 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх.№4201/12.05.2025г от В. Д. К., чрез адв. М. О. ,като обжалва изцяло решение № 161/02.05.2025г., постановено по гражданско дело № 74/2025г. по описа на PC- С., с което съдът е постановил, че отхвърля предявените искове от В. Д. К. срещу Областна дирекция на МВР- С., с адрес град С.,да заплати на ищеца - сумата в размер на 4 211,55 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 14.01.2022г. - 14.01.2025г., ведно сьс законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.01.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 767,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от 01.04.2022г. до деня преди датата на предявяване на иска в съда - 14.01.2025г.и е осъден В. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.Д. да заплати на Областна дирекция на МВР – С. съдебни разноски за юриск. възнаграждение в размер на 100,00 лева,а в полза на районен съд -Смолян 150,00 лева за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ. Намира ,че решението е постановено при 1 неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон .Намира ,че не е спорно по делото, че доверителят и работи по служебно правоотношение по ЗМВР при ответника на длъжност „старши полицай". Изпълнява служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като полага и нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа.Със заключение на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза е установено, че за процесния период В. Д. К. е положил общо 2 346 часа в дни на официални празници. Твърди ,че положените часове нощен труд за периода от 14.01.2022 г. до 14.01.2025 г. не са преизчислявани от ответника при заплащането на трудовите възнаграждения с коефициент 1,143. Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. При направените изчисления, положените общо 2 346 часа нощен труд приравнени към дневни часове са общо в размер на 2 682 часа, като в т.ч. 2 588 часа са положени в работни дни, а 94 /часа в дни на официални празници. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд, изчислена на база часова работна заплата, увеличена с 50 % надбавка за редовни работни дни и 100 % надбавка в официални празници за периода от 14.01.2022 г. до 14.01.2025 г. е в размер н а 4 211,55лв. Законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд, подробно описана в таблица Приложение 1 от заключението е в общ размер на 767,15лева.

Съгласно чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.

Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5- дневна работна седмица е до 7 часа. Съгласно ал.2 на чл.140 нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Ал.З пък разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. В чл.143, ал.2 от КТ е дадена легална дефиниция на извънредния труд, а ал.2 на същия член сочи, че извънредният труд е забранен. Изключения от тази забрана са предвидени в чл.144 от КТ, като в т.2 се съдържа изключение, относимо за работещите в МВР - за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред.

В чл.262 от КТ е посочен размерът на заплащане на извънредния труд 50 на сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата в редакцията към релевантния период за всеки отработен нощен час или за част от него 2 между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С изменението с бр. 66 от 24.07.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., чл.8 от Наредбата гласи, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.7 от Закона за държавния служител във вр. с чл.20 и чл.21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в сила от 01.01.2017 г., допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00 ч. до 06,00 ч.) е до 0,25 лв; за положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер 50% върху индивидуалната основна заплата. Твърди ,че тези размери не са променяни в следващите редакции на наредбата. И по трите разглеждани закона на работниците или служителите, полагащи нощен труд, се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната равностойност.

Счита ,че сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и извънредния труд сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така например освен, че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия според този нормативен акт предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед № 8121 з156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по-високо от 1 лев на час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ. Счита ,че частен охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по-благоприятно от служителя на МВР. Същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ.

Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, счита ,че съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121 з407/11.08.2014 г., но тя , не е възпроизведена в следващите издадени наредби.

В тази връзка намира ,че не може да бъде споделен доводът, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми 3 допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл.189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Намира ,че тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито счита ,че няма данни да са представени доказателства по делото. С оглед на това намира ,че следва да се приеме че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд. Анализът на законовите разпоредби за придобивките по чл. 178, ал. 1, т. 1 — 6, чл. 179, ал.

1 и ал. 4, чл. 181, ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183, ал. 1 и ал. 3, чл. 184, ал. 1, чл.

185, ал. 1, чл. 186, чл. 186а, чл. 187, ал. 5, 6 и 7, чл. 189, чл. 190, чл. 191, чл. 233 и чл. 234, чл. 238 от ЗМВР и чл. 69 от КСО, се ползват от всички държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на смени. Описаните придобивки намира ,че не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми", като „други мерки за защита" в смисъла, посочен в т. 51 от решението на СЕС по същото дело - те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд".Моли въззивния съд да отчете също, че размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ (чл.152—153), и по Наредба 8121з-922/ 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, (чл. 14) са еднакви. По този начин полицаите и пожарникарите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата точка 1, и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл. 2 от ЗМВР — на защитници на правата и свободите на гражданите и обществения ред и сигурност.Счита ,че нито в Закона за МВР, нито в мотивите за изменението му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента 4

1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел.Счита ,че ако се вземе предвид отново регламентацията на труда на частния охранител съгласно ЗЧОД (който препраща към КТ за уреждане на трудовите правоотношения с тези служители), остава без отговор въпросът на базата на какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР касаещи нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния охранител.