Решение № 739 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. С., 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110161827 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „ТТ. С.” ЕАД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника С. Б. В., че дължи на ищеца следните суми, а именно: 648,84 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 134,56 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 12.01.2024 г., 25,86 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 6,34 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2021 г. до 12.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7907/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответникът, като собственик на процесния имот с аб. № .. находящ се в гр. С., общ. Л. бул. „Ч. в.“ №, вх. ет., ап. било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Поддържа, че дължимите суми за процесния период са погасени на 19.02.2024 г. Сочи, че задълженията не са отписани от архивите на дружеството. Релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, 1 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 7907/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено С. Б. В. да заплати на ищеца следните суми: сумата 648,84 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 134,56 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 12.01.2024 г., 25,86 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 6,34 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2021 г. до 12.01.2024 г. Срещу заповедта е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представена молба от 07.09.2006г. от С. Б. В., депозирана до СРС, с което е отправено искане по реда на чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./ за обезсилване на Решение №1307/1997г. по описа на СРС, 53-ти състав, с което е постановено възлагане на недвижим имот – Апартамент № находящ се в гр. С., ул. Ге. Т. № бл. вх. ет. на С. Б. В..

По делото са приети като писмени доказателства удостоверения за наследници на лицата Б. С. В., С. Б. В., В.Б. В..

Видно от Удостоверение за постоянен адрес вх. №/31.10.2009г. ответницата е декларирала като предходен постоянен адрес гр. С., бул. Ч. в. № вх. ет..

Съгласно Удостоверение изх.№..../02.09.2020г., издадено от ГИС С., стар адрес гр. С., ул. Ге. Т. № вх. А е настоящ адрес бул. Ч. в., № вх.

Представен е протокол от 03.05.2002 г. от Общо събрание на Е.с. с адрес гр. С., бул. Ч. в. № вх. в който е обективирано взето решение за сключване на договор с „Т. С.“ ЕООД за извършване на услугата топлинно счетоводство за етажната собственост.

По делото е представен Договор №2216 от 13.05.2002г., сключен между „Т. С.“ ЕООД и Е.с. с адрес гр. С., Ч. в. № вх. с предмет възлагане извършване на услугата топлинно счетоводство.

По делото е прието като писмено доказателство заявление от С. Б. В. до „ТТ. С.“ ЕАД от 19.02.2024г., с което ответницата е заявила намерение да заплати на дружеството сумата в общ размер от 499,55 лева, представляваща дължими суми от гр. д. №49987/2022г. по описа на СРС, 69-ти състав.

От представеното по делото извлечение от банкова сметка на ищцата се установява, че на 21.02.2024г. ищцата е извършила банков превод към „ТТ. С.“ ЕАД в размер на сумата от 499,55 лева.

По делото е приета като писмено доказателство и справка за неплатени задължения по договорна сметка №... от която се установява, че към 28.05.2025г. дължимите суми възлизат на 5 405,26 лева.

По делото са приети общи условия на "ТТ. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач „Т. С.“ ЕООД документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „Т. С.“ ЕООД. За процесния период по време на отчитането на ФДР е осигурен достъп до процесния имот, попълнени са отчети, подписани от потребител, коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в имота няма монтирани отоплителни тела, не са монтирани топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода. В имота има щранг лира за отопление, за която се изчислява служебна ТЕ, 2 отдадена от щранга, съгласно НТ. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота и ТЕ за загряване на топла вода.

От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 675,53 лева.

По делото е приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредита като обоснована, пълна и компетентно изготвена. Съгласно изслушаното заключение при справка в счетоводството на дружеството не се установяват данни за постъпили суми за погасяване на начислените задължения за процесния период.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - Е.с., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - Е.с., които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

В настоящия случай в открито съдебно заседание от 17.09.2025г. упълномощеният представител на ответницата заявява, че до 24.06.2025г. ответницата е притежавала собствеността върху процесния топлоснабден имот. По делото не са налични доказателства, които да опровергават така извършеното съдебно признание на неизгоден за страната факт по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което съдът приема за установено, че през исковия период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. именно ответницата е била титуляр на правото на собственост върху имота.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, 3 собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че исковия период ответницата е била собственик на процесния имот. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТТ. С.” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .