Определение № 100 от 08.04.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 80/2024
- Вид
- Определение № 100
- Подписан
- 08.04.2024
- В сила
- 08.04.2024
- Състав
- Павел Неделчев, Полина Пенкова, Велемира Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 43, ал. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 323, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100 гр. Габрово, 08.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павел Неделчев
Членове:
Полина Пенкова
Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20244200600080 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частен жалба от прокурор при РП - Габрово против определение № 39 от 01.03.2024 г. по ЧНД № 61/2024 г. по описа на Районен съд - Севлиево, с което е отменено Постановление на РП – Габрово от 05.02.2024 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 329/2021 г. по описа на РУ на МВР – Севлиево, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК и е отменена мярката за неотклонение „подписка“, взета на обвиняемия Исм. М. Г.
В частния протест се мотивира несъгласието на прокурора с решаващите изводи на първоинстанционния съд за наличие на противоречие в изводите за прекратяване на наказателното производство. Застъпва се позицията, че на практика съдът не се е произнесъл по въпроса дали изводът на прокурора за липса на престъпен характер на деянието, предвид събраните по делото доказателства, е правилен и дали същият кореспондира на установената фактическа обстановка, а е посочил единствено, че поради приетото от една страна формално осъществяване на признаците на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК (в обективния състав на което се включва елементът „в немаловажен случай“) и последвалото приложение на чл. 9, ал. 2 от НК е налице противоречие в постановлението, което го прави незаконосъобразно.
Претендира се атакуваното определение да бъде отменено.
След връчване на препис от определението на съда, пострадалият Т. М. С. от с.
Градница, общ. Севлиево е депозирал документ (вх. № 1004/11.03.2024 г. на ОС – Габрово), озаглавен „Жалба“, в който изразява позицията си по воденото наказателно производство.
1
След връчване на препис от протеста на прокурора, пострадалият С. е депозирал становище (вх. № 1061/14.03.2024 г. на ОС – Габрово).
Въззивният съд, след като прецени събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства и взе под внимание съображенията за прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП – Габрово, както и като съобрази мотивите по обжалваното определение, доводите в частния протест и писмените становище от пострадалия, установи следното:
Частният протест е процесуално допустим като подаден от активно легитимирана страна и в срока за обжалване на съдебния акт, поради което следва да се разгледа по същество.
Въззивният съд намира, че частният протест е неоснователен, макар и по съображения, различни от приетите от контролирания съд.
Видно е, че наказателното производство е образувано с постановление на РП – Габрово от 21.09.2021 г. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 17.03.2022 г., както и с последващо постановление за привличане на обвиняем, предявено на 27.07.2022 г., Исм. М. Г.е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, за това, че на 11.07.2021 г. и на 12.07.2021 г. включително, в с. Градница, общ. Севлиево, в немаловажен случай, сам и в условията на посредствено извършителство – на 11.07.2021 г. чрез М. М. Р. и Осм.
Юм. М., а на 12.07.2021 г. чрез М. М. Р. и Юс. Ас. Ал., самоволно, не по установения от закона ред /предвиден в чл. 43, ал. 3 от ЗКИР/, осъществил едно оспорвано от Т. М.
С. свое действително право – правото на собственост върху имот УПИ XI – 256 в кв.
40 по плана на с. Градница, като извършил собственически действия - преместил оградната линия между имот УПИ XI – 256 и имот УПИ III – 254.
С постановление на РП – Габрово от 14.09.2022 г. наказателното производство е прекратено. Това прекратяване е потвърдено с определение № 185 от 24.10.2022 г. по ЧНД № 345/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево. С определение № 38 от 30.01.2023 г. по ВЧНД № 285/2022 г. по описа на Окръжен съд – Габрово определението на районния съд и потвърденото с него постановление на прокурора са отменени и делото е върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания.
Основното съображение за прекратяване на наказателното производство е било липсата на субективен състав за извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, който извод категорично не е споделен от състава на въззивния съд.
Прегледът на контролирания в настоящото производство съдебен акт сочи, че първоинстанционният съд е извел фактически изводи, които следват приетата от прокурора фактология на случилото се, която е следната:
Пострадалият Т. М. С. живеел в с. Градница, общ. Севлиево, в къща и 2 прилежащо дворно място на адрес: ул. ***************, представляващ имот УПИ ХI – 254, кв. 40 по плана на селото. На запад имотът му граничел с имот УПИ ХI – 256, кв. 40, който на 10.08.2017 г. бил придобит чрез покупко-продажба от малолетния тогава Е. Исм. Г., чрез законния му представител – обвиняемият Исм. М. Г. който е негов баща. На границата между двата имоти имало кладенец, от който 1/3 част попадала в имота на пострадалия, а 2/3 части – в съседния имот.
През годините пострадалият бил постигнал договорка с предишните собственици на имот УПИ ХI – 256, кв. 40 да ползват съвместно водата от кладенеца, като с общи средства го покрили. Впоследствие имот УПИ ХI – 256, кв. 40 бил придобит от свидетелката Ат. Юс. Юсм. и съпругът й А. Ал. Юсм., които после го продали на Е. Г.. Още преди продажбата Юсм. отправили спрямо пострадалия претенции за границата между двата имота, като не били съгласни той да ползва и намиращия се там кладенец. Използвали и услугите на геодезист (свидетелят Н. Н.), който след като извършил трасиране приел, че границата следва да се премести с около 0,80 см. навътре в имота на пострадалия, при което целият кладенец оставал в имота на съседите му. Тогава Юсм. се опитали фактически да изместят границата, като направят нова ограда между двата имота, но пострадалият се противопоставил, подал сигнал до Община Севлиево и до изместването не се стигнало. В отговор на депозирана от него жалба с вх.№ ДД-4-Б-03.407/07.06.2016 г., с писмо от 28.06.2016 г. от Община Севлиево отговорила на свидетелят Т. С., че на място между имотите има материализирана граница, като е изпълнена ограда от телена мрежа, бетонов бордюр и бетонни колове; собствениците и на двата имота били уведомени, че съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗКИР, споровете за граници на поземлени имоти и териториални единици се извършват по съдебен ред. Наред с това в писмото било отразено обстоятелството, че съгласно действащия план на с. Градница, между двата имота нямало неуредени регулационни сметки, нито предвиждания за изменение на границата, които да налагат ново трасиране на местоположението на съществуващата ограда.
Обвиняемият Г. и съпругата му живеели постоянно в чужбина и посещавали имота, собствен на сина им, основно през летните месеци. В тяхно отсъствие имотът бил поддържан от тъщата на обвиняемия. В един момент последната го уведомила за спор с пострадалия относно ползването на водата от кладенеца. Това накарало Г. да предприеме действия за трасиране на границата между двата имота, като самото трасиране било извършено през месец юни 2021 г. отново от свидетеля Н. Н..
Последният, след като извършил техническите работи по трасирането, потвърдил констатацията си от преди години, че старата ограда, поставена между имотите, не съвпада с границата от плана на с. Градница, след което на терена, с колчета, били отбелязани точките, по които следва да преминава границата между имотите.
На 11.07.2021 г., след като били повикани от обвиняемия да му помогнат, 3 свидетелите Р. и М. отишли в имота му, където видели забити колчета на около 0,50 – 0,60 м. навътре в имота на пострадалия. По искане на обвиняемия двамата изкопали дупки за колове по линията на колчетата, разбъркали бетон и бетонирали бетонни стълбове, като започнали да премахват старата ограда между имотите. Междувременно при тях дошъл пострадалият С., който категорично се противопоставил на действията им и показал на обвиняемия писмото-отговор от 2016 г. от Община Севлиево. Исм. Г. му заявил, че границата била такава, каквато била трасирана и кладенецът попадал в неговия имот. По сигнал на пострадалия на място дошъл и кметът на селото свидетелят М. Ст., който видял, че обвиняемият е започнал да поставя нова ограда между двата имота.
На следващият ден – 12.07.2021 г., чрез поставяне на мрежа на монтираните през предния ден бетонни колове, обвиняемият продължил действията си по изграждането на новата ограда. Помагали му свидетелите Р. и Юс. Ал..
При така възприетата фактическа обстановка прокурорът е приел, че деянието, извършено от обвиняемия Г., формално разкривало признаците на престъпление по чл.
323, ал. 1 от НК, но тъй като обществената му опасност била явно незначителна предвид изложени съображения за наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК, то същото не било престъпно. Мотивиран по този начин представителят на държавното обвинение прекратил наказателното производство.
Прегледът на прекратителното постановление показва, че при обосноваване на извода за формалното изпълване на признаците от състава на престъплението по чл.
323, ал. 1 от НК, прокурорът е включил и елемента „в немаловажен случай“, след което е изложил съображения за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. За разлика обаче от контролирания съд, настоящият състав приема, че този подход, макар и неправилен, сам по себе си не води до извод за необоснованост и незаконосъобразност. След като прокурорът е изложил доводи за явна незначителност на обществената опасност на деянието, той на практика е предопределил позицията си във връзка с елемента от обективния състав „в немаловажен случай“. Допуснатото противоречие не е съществено, тъй като не препятства възможността да се разбере действителната воля за прекратяване на наказателното производство. Затова и контролираният съд е следвало да обсъди съображенията за повторното прекратяване на производството, но тъй като това не е сторено, настоящият състав излага позицията си по съществото на спора.
Въззивният съд намира, че така възприетата фактическа обстановка обосновава извод за осъществено, и то не само формално, престъпление самоуправство по чл. 323, ал. 1 от НК. Изпълнени са всички признаци от състава, като съображенията си относно елемента „в немаловажен случай“, съдът ще изложи по-долу. В постановлението си прокурорът поставя въпрос, на който самият той не е отговорил, а именно доколко обвиняемият Исм. Г. се явява страна по спорното правоотношение, при положение, че 4 собственик на недвижимия имот не е той, а е неговият син. Тук съдът ще изрази позицията си, че обвиняемият е законен представител на своя малолетен син и стои в основата на породилия се спор със свидетеля Т. С., поради което не следва да съществува пречка да бъде субект на престъплението.
Настоящият състав счита, че постановлението е необосновано в частта, в която се мотивира наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК. Прокурорът приема, че в своята съвкупност следните обстоятелства изключват обществената опасност на деянието: 1. Обвиняемият предприел действията по преместването на оградата на база не произволно и самоволно определена от него гранична линия, а след използване услугите на лицензиран проектант; 2. От съдебно-техническата експертиза се установявало, че старата ограда между двата имота не била съборена, а била демонтирана оградната мрежа между бетонните й колове; 3. Установено било, че старата ограда не съвпадала с линията между границата на двата имота, а новоизградената съвпадала с граничната линия; 4. Действията на обвиняемия не преклудирали възможността за решаване на спора по надлежния ред. Съдът намира, че с така изложените аргументи, но с атрибутите на наказателния процес, прокурорът поскоро си е позволил да разреши съществуващия гражданско-правен спор, но не и да мотивира наличието на основанията по чл. 9, ал. 2 от НК. В предходното отменително определение № 38/30.01.2023 г. по ВЧНД № 285/2022 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е напомнено принципното положение, че престъплението „самоуправство“ има за родов обект защитата на законоустановения ред на взаимоотношения между гражданите, държавата и обществените организации, а негов косвен резултат е и засягането на обществените отношения, свързани с правосъдната дейност. Посочено е, че това поведение се явява престъпление дори и деецът да е действителен носител на материалното право, защото престъплението е насочено не срещу собствеността, а срещу реда. На плоскостта на обсъждания казус настоящият състав не намира основания, за да обоснове различни принципни положения, като възприеме за обосновани и съобразени със закона аргументите на прокурора. Обстоятелството, че обвиняемият е ползвал услугите на геодезист, който е дал заключение в негов интерес, са му давали основание да заведе дело по ЗКИР, но не и да събаря старата и поставя нова ограда, и то при наличие на демонстрираното явно противопоставяне от пострадалия. Няма как в рамките на наказателното производство да се отсъжда къде трябва да минава границата между имотите и най-вече в чия полза е спорното право, при положение, че не е такъв надлежният ред, а и както се посочи по-горе самоуправство е налице и когато деецът е действителен носител на материалното право. Не може да бъде аргумент за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК и обстоятелството, че старата ограда не била съборена, а само премахната мрежата по нея, при положение, че с демонтажа на оградната мрежа вече е било нарушено съществуващото от десетилетия фактическо положение, а както пише в 5 постановлението – на 12.07.2021 г. обвиняемият продължил с действията си чрез поставяне на мрежа върху бетонните колове от новата ограда, т.е. достъпът на пострадалия до имота му в неговата цялост бил трайно ограничен.
Разпечатката съдържа 37 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fce50c1e-7537-4104-956c-b63e916fcbab