Решение № 464 от 11.06.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. ****, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100352 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от "Обединена Българска Банка" АД /с предишно наименование “*****" ЕАД/, ЕИК ****, против Д. П. П., ЕГН ********** и с адрес: ****.

Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искове:

- иск за сумата от 17 544,43 лева (седемнадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки) - главница дължима по Договор за потребителски кредит № 1809272420612705/02.10.2018 г., отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от 26.04.2020 г. във връзка с извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. в резултат на пандемията от Covid-19 и Потвърждение от Райфайзенбанк България ЕАД за отсрочване на задължение от 29.04.2020 г. - Вариант 2 /кредитна ваканция/, както и отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от 15.12.2020 г. във връзка с извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. в резултат на пандемията от Covid-19 и Потвърждение от Райфайзенбанк България ЕАД за отсрочване на задължение от 22.12.2020 г. - Вариант 2 /кредитна ваканция/, съгласно Извлечение от счетоводни книги към 14.10.2022г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 14.10.2022 г., до окончателното и изплащане.

- иск за сумата от 892,48 лева (осемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) - представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от 10.09.2022 година до 14.09.2022 година, включително.

- иск за сумата от 159,25 лева (сто петдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници, начислено за периода от 10.09.2022 година до 14.09.2022 година, включително.

- иск за сумата от 125,78 лева (сто двадесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки), представляващи изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 15.09.2022 година до 13.10.2022 година, включително.

- иск за сумата от 504,54 лева (петстотин и четири лева и петдесет и четири стотинки), представляващи изискуемо отсрочени редовни възнаградителни лихви, начислена за периода от 10.04.2020 година до 09.10.2020 година, включително.

- иск за сумата от 245,58 лева (двеста четиридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки), 1 представляващи изискуемо отсрочени редовни възнаградителни лихви, начислена за периода от 10.10.2020 година до 09.01.2021 година, включително.

С Определение № 826 от 19.05.2023г., постановено по настоящото дело е била предоставена правна помощ във формата на процесуално представителство на ответника Д.

П. П., на основание чл. 95 ГПК във вр. с чл. 21, т. 3 във вр. с чл. 23, ал. 2 и 4 ЗПП.

Допуснатата правна помощ се осъществява от адв. Д. М. Д..

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 1809272420612705, сключен на 02.10.2018 г., с краен срок на погасяване 10.10.2028г. Заявява, че по силата на този договор в качеството си на кредитодател е предоставил на ответната страна (кредитополучател) сумата от 21 129,90 лв. Излага, че горепосочената сума била предадена на ответника, като по този начин изпълнил задължението си като кредитор да предоставил сумата по кредита.

Сочи, че ответникът е преустановил редовното обслужване на потребителския кредит, като не е заплатил месечните погасителни вноски за периода от 10.09.2021г. до 10.09.2022г.

Твърди, че поради неплащане в срок на задълженията по процесния договор за кредит банката обявила кредита за предсрочно изискуем, с уведомление, връчено на ответника на 15.09.2022г. Заявява, че задълженията на ответника към настоящия момент били, както са посочени по-горе. Сочи, че за процесните вземания на 17.10.2022г. по ч. гр. д. № 2398/2022г. по описа на РС-**** е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 95 ГПК процесуален представител адв. Д. счита предявените срещу него искове за неоснователни. В тази връзка излага подробни съображения, че са били налице неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит; имало неправилно осчетоводяване на кредита в системите на банката и било е налице неправилно начисляване на острочени възнаградителни лихви.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за главницата

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземанията за възнаградителни лихви върху главницата.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземанията за мораторни лихви върху главницата.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 1272 от 17.10.2022г. по ч. гр. д. № 2398/2022г. на Районен съд – гр. ****.

Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № 1809272420612705 от 02.10.2018 г. е видно, че същият е бил сключен между ищеца (тогава с наименование “РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ” ЕАД) , като кредитодател и ответника Д.

П. П., като кредитополучател. Установява се, че целта на кредита е рефинансиране на друг кредит на ответника и за потребителски нужди.

Съгласно съдържанието на самия кредитен договор (чл. 1 от същия), крайният срок за погасяване на задълженията по него е 10.10.2028г., като същият се погасява на120 2 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 10-то число на съответния месец, считано от 10.11.2018г до 10.10.2028г., съгласно Погасителен план, неразделна част от Договора (чл. 5).

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) се установява, че въз основа на посочения кредитен договор ищцовото дружество е отпуснало на Д. П. П. паричен кредит в размер на 21 129,90 лв. В тази връзка експертът е констатирал, че на 02.10.2018 г. горепосочената сума е била получена по банкова сметка на ответника Д. П. П..

При това положение се установява, че ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е предоставил на ответника главницата по договора.

Става ясно от заключението по ССЕ, че във връзка с извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г., в резултат на пандемията от Ковид 19, ответникът е подал два броя искания за отсрочване на задълженията по кредита, а именно, първото на 26.04.2020г., а второто на 15.12.2020г. С оглед тези молби са били отсрочвани дължими вноски, като крайният срок за погасяване на кредита е бил продължен до 10.07.2029г.

От заключението по ССЕ, се установява, че е имало просрочени задължения от страна на кредитополучателя по процесния договор за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (14.10.2022г.), като броят на просрочените вноски е 14, а към датата на подаване на исковата молба (23.02.2023г.) вече просрочените вноски са 18 броя.

Съгласно чл. 8.1 от договора случай на неизпълнение на задълженията на кредитополучателя е когато същият просрочи плащане на която и да е вноска по договора за повече от 31 (тридесет и един) дни, от съответната дата на дължимо плащане. Уговорено е също така в чл. 9.2 от договора, че банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна надбавка) и комисионите за предсрочно и незабавно изискуеми. В чл. 11.8 от договора е постигната договореност между страните, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя или в уведомлението за промяна в адреса.

След преустановяване на плащанията банката е упражнила правото си по чл. 8.1 вр. чл. 9.2 от процесния договор за кредит от 02.10.2018г., като е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди изтичане на крайния срок за погасяване поради неизпълнение.

На кредитополучателя е изпратено за връчване писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем - с изх. № 001-45452/29.08.2022г. Писмото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съдържа изрично волеизявление, че банката счита кредита за предсрочно изискуем, като е посочен и размерът на неплатените задължения към 29.08.2022г., а именно дължимата главница и лихви. От приетото по делото известие за доставяне (обратна разписка), се установява, че писмото до кредитополучателя е било връчено на същия на член от неговото домакинство (на неговата майка ****) на 15.09.2022г. При това положение следва да се приеме, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на горепосочената дата. Това е така, защото по силата на чл. 11.8 от договора банката е изпратила писменото си уведомление за предсрочна изискуемост на посочения от самия кредитополучател адрес на кореспонденция - гр. ****, ул. „*****, като уведомлението е получено от кредитополучателя чрез пълнолетен член от домакинството му. С оглед заключението на вещото лице са били налице и основания за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Това е така, защото към датата на обявяване на предсрочна изискуемост - 15.09.2022г. просрочените вноски са 13 броя - от 26-та вноска с дата на падеж 10.09.2021г. до вноска № 38 с дата на падеж 10.09.2022г.

Следователно ищецът е провел успешно доказване по отношение на уговорените в договора за кредит обективни факти, на които е основано упражненото потестативно право за обявяване на кредита за изцяло изискуем преди изтичане на договорения в полза на длъжника срок, поради неизпълнение. Ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за 3 предсрочно изискуем с изявление, достигнало до кредитополучателя -ответник.

От заключението на ССЕ, както и от разпита на изготвилата я вещо лице, се изясняват всички плащания, осъществени по процесния Договор за потребителски кредит. Установява се от заключението на вещото лице, че от страна на ответника, във връзка с вземанията по процесния договор, са били извършени плащания в общ размер на 6122,02 лв., като последното плащане е извършено на 05.08.2022г. По изчисления на експерта с тази сума са били погасени частично главницата в размер на 3585,44 лв., частично възнаградителната лихва за периода от 10.11.2018г. до 05.08.2022г. в размер на 2256,99 лв., такса за управление в размер на 163,47 лв. и наказателна лихва за периода от 10.11.2018г. до 05.08.2022г. в размер на 116,12 лв. След 05.08.2022г. ответникът-кредитополучател не е бил заплащал вноски по процесния договор за потребителски кредит, които да погасяват главница и/или договорната лихва. Така, според вещото лице, непогасената главница се равнява на 17 544,46 лв.; размерът на изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 10.09.2022 година до 14.09.2022 година е 80,99 лв.; размерът на изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници, начислено за периода от 10.09.2022 година до 14.09.2022 година е 3,28 лв.; размерът на изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 15.09.2022 година до 13.10.2022 година, включително е 125,78 лв.; размерът на изискуемо отсрочени редовни възнаградителни лихви, начислена за периода от 10.04.2020 година до 09.10.2020 година, включително е 504,54 лв. и размерът на изискуемо отсрочени редовни възнаградителни лихви, начислена за периода от 10.10.2020 година до 09.01.2021 година, включително е 245,58 лв. Съдът смята за меродавни изчисленията на вещото лице. В тази връзка следва да се приеме за правилен подходът на вещото лице, което е приело, че забавата в плащанията е от 10.10.2021г.