Решение № 251 от 19.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Велико Търново, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500277 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 24/21.02.2023 година по гр. д. № 250/2022 година на Окръжен съд Габрово е признато за установено, че Л. С. К. дължи на „Банка ДСК“ АД сумата 4 590.54 лева – просрочена главница за периода 10.04.2021 година – 10.01.2023 година по Договор за кредит за текущо потребление от 7.01.2020 година, 12.55 лева – лихва за забава, 120 лева – такса за уведомяване чрез частен съдебен изпълнител, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 634/23.07.2021 година по ч. гр. д. № 1295/2021 година на Районен съд Габрово.

Със същото решение е отхвърлена претенцията за главница за разликата над 4 590.54 лева до пълния размер – 26 300.87 лева, като неоснователна.

Със посоченото решение Л. С. К. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД сумите:

290 лева – разноски съобразно уважената част на иска, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 92 лева – разноски за заповедното производство.

С Решение № 96/25.05.2023 година по гр. д. № 250/2022 година на Окръжен съд Габрово е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 24/21.02.2023 1 година по гр. д. № 250/2022 година на Окръжен съд Габрово, както следва:

Осъжда Л. С. К. да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата 430.01 лева – договорна лихва за времето от 10.04.2021 година до 10.07.2021 година по Договор за кредит за текущо потребление от 7.01.2020 година, като отхвърля претенцията до пълния претендиран размер – 470.42 лева, и за периода 11.07.2021 година – 20.07.2021 година.

Със същото решение е допълнено Решение № 24/21.02.2023 година по гр. д. № 250/2022 година на Окръжен съд Габрово, а именно: Присъдената главница се дължи заедно със законна лихва, считано от 22.07.2021 година до окончателното ѝ изплащане.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД, представлявана от юрисконсулт П. Т., против Решение № 24/21.02.2023 година по гр. д. № 250/2022 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които са отхвърлени: иска за сумата над 4 590.54 лева до размер на 26 300.87 лева – предсрочно изискуема главница; претенцията за 470.42 лева – договорна лихва за периода 11.03.2021 година – 20.07.2021 година. Във въззивната жалба се сочи, че фактическата обстановка е установена правилно. Изразява се несъгласие с извода на съда за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита. Сочи се, че уведомлението до длъжника съдържа конкретни данни за договора, който не е изпълнен, и недвусмислено изявление, че кредиторът обявява цялата непогасена главница за предсрочно изискуема.

Липсват строги изисквания към документа за обявяването по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции. В съдебната практика се приема, че при наличие на обективните предпоставки за предсрочна изискуемост, обективирано волеизявление на кредитора в исковата молба за нейното обявяване с връчването на препис от исковата молба или на приложен към нея документ кредита става предсрочно изискуем.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да отмени Решение № 24/21.02.2023 година по гр. д. № 250/2022 година на Окръжен съд Габрово в обжалваните части и да постанови друго такова, с което да признае за установени вземанията на „Банка ДСК“ АД спрямо Л. С. К. за: предсрочно изискуема главница за разликата над 4 590.54 лева до претендираните 26 300.87 лева, ведно със законната лихва от 22.07.2021 година до нейното окончателно изплащане; 470.42 лева – договорна лихва за периода 11.03.2021 година – 20.07.2021 година; да присъди в полза на дружеството-жалбоподател сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание особеният представител на Л. С. К. оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

2

Производството по гр. д. № 250/2022 година на Окръжен съд Габрово (първоначално гр. д. № 839/2022 година на Районен съд Габрово) е образувано въз основа на предявени по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Банка ДСК“ АД против Л. С. К. искове. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „Банка ДСК“ АД сумите: 26 300.87 лева – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 7.01.2020 година, заедно със законната лихва от 22.07.2021 година до окончателното изплащане; 12.55 лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за времето от 11.03.2021 година до 20.07.2021 година; 120 лева – дължими заемни такси; претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че с Договор за кредит за текущо потребление от 7.01.2020 година „Банка ДСК“ АД предоставила на Л. С. К. 35 500 лева със срок за издължаване 120 месеца от датата на усвояване на кредита. Сочи се, че съдържанието на договора съответства на изискванията на Закона за потребителския кредит. Кредитът е усвоен на 7.01.2020 година. Съобразно извлечението от счетоводните книги до датата на предсрочната изискуемост не са заплатени четири месечни вноски за времето от 10.04.2021 година до 10.07.2021 година, забавата продължава и до момента на депозиране на исковата молба. На ответника е изпратена Покана-уведомление с изх. № 0050-20-02395/8.07.20212 година на известния на банката адрес, получена от неговата съпруга. След връчване на уведомлението и неплащане повече от 90 дни на вноските по кредита „Банка ДСК“ АД е обявила кредита за предсрочно изискуем на 21.07.2021 година. Въз основа на подадено заявление по чл. 417 от ГПК от „Банка ДСК“ АД е образувано ч. гр. д. № 1295/2021 година на Районен съд Габрово и в полза на банката са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми. Образувано е изпълнително дело № 1252/2021 година по описа на частен съдебен изпълнител З. В.а, с район на действие – Окръжен съд Габрово. Заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На „Банка ДСК“ АД е указана възможността да предяви установителен иск против ответника от заповедния съд.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат Е. П. – особен представител на Л. С. К., в който излага аргументи за неоснователност на исковете.

В съдебно заседание пред Окръжен съд Габрово адвокат Е. П. – особен представител на Л. С. К., оспорва претенциите.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 24/21.02.2023 година по гр. д. № 250/2022 година на Окръжен съд Габрово, поправено и допълнено с Решение № 96/25.05.2023 година по гр. д. № 250/2022 3 година на Окръжен съд Габрово, е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.

Във въззивната жалба се сочи, че се обжалва Решение № 24/21.02.2023 година по гр. д. № 250/2022 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която е отхвърлена претенцията за сумата 470.42 лева – договорна лихва за периода 11.03.2021 година – 20.07.2021 година. С Решение № 96/25.05.2023 година по гр. д. № 250/2022 година на Окръжен съд Габрово е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 24/21.02.2023 година по гр. д. № 250/2022 година на Окръжен съд Габрово, както следва:

Осъжда Л. С. К. да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата 430.01 лева – договорна лихва за времето от 10.04.2021 година до 10.07.2021 година по Договор за кредит за текущо потребление от 7.01.2020 година, като отхвърля претенцията до пълния претендиран размер – 470.42 лева, и за периода 11.07.2021 година – 20.07.2021 година. Решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, не е обжалвано и е влязло в сила.

„Банка ДСК“ АД няма правен интерес да обжалва Решение № 24/21.02.2023 година по гр. д.

№ 250/2022 година на Окръжен съд Габрово, поправено с Решение № 96/25.05.2023 година по гр. д. № 250/2022 година на Окръжен съд Габрово, в частта, с която в полза на „Банка ДСК“ АД е призната за дължима сумата 430.01 лева – договорна лихва за времето от 10.04.2021 година до 10.07.2021 година по Договор за кредит за текущо потребление от 7.01.2020 година (диспозитивът на решението за поправка следва да е установителен, а не осъдителен). С оглед на изложеното, съдът приема, че Въззивна жалба с вх. № 1002/20.03.2023 година по описа на Окръжен съд Габрово на „Банка ДСК“ АД против Решение № 24/21.02.2023 година по гр. д. № 250/2022 година на Окръжен съд Габрово в частта за сумата 430.01 лева – договорна лихва за времето от 10.04.2021 година до 10.07.2021 година по Договор за кредит за текущо потребление от 7.01.2020 година е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по в. гр. д. № 277/2023 година на Апелативен съд Велико Търново в тази част – да се прекрати.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства, направеното искане, съдът смята, че предявените по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Банка ДСК“ АД против Л. С. К. искове са с правно основание чл. 430 от Търговския закон.

С иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, се установява съществуването на вземане, за което в полза на кредитора са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Безспорно е, че на 7.01.2020 година между „Банка ДСК“ ЕАД – кредитор, и Л. С.

К. – кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 35 500 лева. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца от датата на неговото усвояване съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

Въз основа на подадено заявление от „Банка ДСК“ АД по гр. д. № 1295/2021 година на Районен съд Габрово са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 634/23.07.2021 година, и изпълнителен лист.

Разпоредено е Л. С. К. да заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми: 26 300 лева – главница 4 по Договор за кредит за текущо потребление от 7.01.2020 година, ведно със законната лихва от 22.07.2021 година до нейното погасяване; 420.42 лева – договорна лихва за периода 11.03.2021 година – 20.07.2021 година; 12.55 лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за времето от 11.03.2021 година до 20.07.2021 година; 120 лева – дължими заемни такси, разноски за производството.

Касае се за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

При извършената служебна проверка на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът не констатира наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.

При предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, е изискуемо при условие, че кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, длъжникът е уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.

Волеизявлението на банката трябва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции или на такива, уговорени в договора, даващи право на кредитора да упражни своето право. Изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържат волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки за това.