Определение № 4494 от 25.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4494 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505271 по описа за 2025 година Производството е по чл.274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити кеш“ ООД срещу определение № 13048/19.03.2025 г. по гр.д.№ 16356/24 г. на СРС, 120 с-в, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и е увеличен адвокатския хонорар за пълномощника на ищеца от 480 лв. на 960 лв., без да е направено такова искане от страната.Жалбоподателят излага твърдения, че правото на иск е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество, тъй като ищецът е подал осем искови молби срещу него с цел да му се възложат разноски в прекомерен размер.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по всеки от предявените искове, като поддържа, че с двата иска се защитава един и същи материален интерес.Присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, като размерите на възнагражденията, посочени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа вече нямат задължителен характер.Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност-да ги намали значително.

Ответникът по частната жалба оспорва същата.Твърди, че обжалваното 1 определение е правилно и законосъобразно и че съгласно чл.5, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа съдът е длъжен да определи възнаграждението по всеки един от исковете.Излага доводи, че е упражнил добросъвестно правото си на иск.Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявени от Н.Р.Ш. срещу „Сити кеш“ ООД.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между Н.Р.Ш. и Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ с договорено възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС, платено в брой при подписване на договора.

С постановеното по делото решение № 2603/17.02.2025 г. СРС е прогласил нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка, предвидена в договор за паричен заем № 839863/31.03.2023 г., сключен между страните и е осъдил на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Сити кеш“ ООД да заплати на Н.Р.Ш. сумата от 138,51 лв., платена при начална липса на основание сума по договора.На основание чл.78, ал.1 ГПК „Сити кеш“ ООД е осъден да заплати на Н.Р.Ш. разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице в размер на 450 лв., а на основание чл.38 ЗА-на адвокат Д.М.М. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за оказана безплатна правна помощ на ищцата.

С молба от 11.03.2025 г. „Сити кеш“ ООД е поискал изменение на постановеното решение в частта относно разноските, като отхвърли искането за разноски за адвокатско възнаграждение на ищцата, както и за държавна такса и за депозит за вещо лице, а при условията на евентуалност-да намали значително присъдените разноски.В молбата са изложени и съображения, че от представения договор за правна защита и съдействие е видно, че договорът е възмезден и не е сключен на никое от основанията по чл-38, ал.1 ЗА.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че видно от материалите по делото на ищцата не е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА, а същата е получила такава срещу заплащане в размер на 960 лв. съгласно представения договор за правна 2 защита и съдействие, фактура и касов бон, поради което е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, като вместо в полза на адвоката разноските за адвокатска защита се присъдят на лицето, което е заплатило за такава.Съдът е изложил съображения, че не е налице злоупотреба с права от страна на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е недопустимо.С молбата по чл.248 ГПК ответното дружество е поискало изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като искането на ищцата за присъждане на разноски за държавна такса, за депозит за вещо лице и за адвокатско възнаграждение се остави без уважение, евентуално същото да се намали значително.Липсва своевременно заявено искане от ищцата за изменение на решението по чл.248 ГПК и присъждане на разноски в нейна полза вместо в полза на процесуалния й представител на основание чл.38 ЗА.

Първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум, като не е разгледал предявеното от ответника искане, заявено по реда на чл.248 ГПК, а е постановил недопустимо изменение на решението в частта за разноските, с каквото не е бил сезиран.

Поради изложеното обжалваното определение следва да се обезсили, а делото да се върне на СРС за произнасяне по направеното с молбата от 11.03.2025 г. искане.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло определение № 13048/19.03.2025 г. по гр.д.№ 16356/24 г. на СРС, 120 с-в, като недопустимо.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС, 120 с-в за произнасяне по молба с вх.№ 86173/11.03.2025 г. на „Сити кеш“ ООД.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4