Решение № 188 от 22.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20225300900365 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.430 и сл.ТЗ във връзка с чл.17, ал.2 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

Ищецът “БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19, представлявано от Д. З. М. и Д. Н. Н. - И., твърди, че на 17.10.2014 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Въз основа на договора е предоставил на ответника кредит от 78 233,20 лв. за заплащане на такси за обучение в МУ Пловдив. Твърди, че неразделна част от договора са общите условия на банката за предоставяне на целеви потребителски кредити за финансиране на студенти и докторанти по ЗКСД. Срокът за връщане на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на т.нар.“гратисен период“ – от първото усвояване на кредита до изтичане на една година от датата за провеждане на държавен изпит или защита на дипломна работа. При сключване на договора и впоследствие два пъти годишно са представяни удостоверения от МУ Пловдив, според които ответникът е студент по медицина със срок на обучение 6 години и дата на държавен изпит 30.09.2020 г.

Твърди, че с договора е уговорен падеж за издължаване на вноските след изтичане на гратисния период – 28-ма дата на всеки месец, като първата падежна дата е 28.10.2021 г.

Твърди се, че кредитът е усвояван на части, като са заплащани семестриалните такси за обучение по сметка на учебното заведение, с изключение на първата такса, която е заплатена на учебното заведение от кредитополучателя и възстановена от банката по сметка, посочена в договора. Посочени са датите на усвояване – общо десет в периода от м.октомври 2014 г. до м.февруари 2019 г. Така се поддържа, че усвоен изцяло е кредит в размер 78 233,20 лв. Твърди се още, че в договора е уговорена фиксирана лихва в размер 7 % годишно, която се начислява върху усвоената главница, включително през гратисния 1 период, като по кредита са капитализирани лихви в общ размер 30 758,39 лв. Длъжникът не е погасявал вноските. Към датата на исковата молба са дължими общо осем вноски с падежи от 28.10.2021 г. до 28.05.2022 г. В общите условия към договора, подписани от кредитополучателя, е предвидено при допусната забава в плащанията над 90 дни кредитът да става предсрочно изискуем в пълен размер. Ищецът намира, че посочените предпоставки са изпълнени, поради което с исковата молба прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Въз основа на изложените фактически обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: главница по договора за кредит в размер 108 991,59 лв. (равна на сбора от усвоения кредит и капитализираните лихви), ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; възнаградителна лихва в размер 5 637,25 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 23.06.2022 г.; и лихва за забава за същия период – неустойка по чл.17.1 ОУ, в размер 236,68 лв. (последното – след допуснато изменение на исковата претенция в тази й част с определение от 23.01.2024 г.) Претендират се деловодни разноски.

Ответникът А. А. Ф., роден на **** г., гражданин на ****, паспорт №****, издаден на 07.08.2017 г., идентификатор ****, действащ чрез особен представител адв.Д. А., оспорва исковете. Не се оспорва сключването на сочения от ищеца договор за кредит. Възразява се за неспазване изискванията на специалния закон при сключването му – чл.17, ал.4, чл.18, ал.3, чл.19, ал.2, чл.21, ал.1 и ал.3, чл.24, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 СКСД. Възразява се, че не е подписан погасителен план, установяващ размера на месечните вноски и падежа на същите.

Възразява се по това, че изтеклите през гратисния период лихви са прибавени към главницата (капитализирани), в резултат от което размерът на главницата не е равен на размера на платените семестриални такси, което е в противоречие с изискванията на закона.

Възразява се и по това, че в договора не е уговорена неустойка за забава и за нея няма ясни правила, приети от кредитополучателя. Прави се възражение за недействителност на клаузи от договора и ОУ в аспекта на нормата на чл.17, ал.6 ЗКСД. Поддържа се, че целият договор е недействителен и кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други разходи. Възразява, че вземането за целия размер на усвоения кредит не е изискуемо, тъй като крайният срок за връщане на кредита е 28.10.2031 г., а поради липса на погасителен план, няма уговорени месечни погасителни вноски.

Възразява се още, че общите условия не са подписани от кредитополучателя с участие на преводач, поради което не е ясно дали същият е запознат със същите и дали е налице съгласие от негова страна с условията. Направено е искане исковете да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да бъде присъдена само чистата стойност на усвоения кредит.

В допълнителната искова молба ищецът възразява да е нарушена разпоредбата на чл.18, ал.3 ЗКСД, като в тази връзка изтъква, че ответникът е подписал нарочна декларация за това, че му е предоставена преддоговорната информация. По възражението за липса на подписан от кредитополучателя погасителен план изтъква, че кредитополучателят не се е явил в офис на банката, за да получи такъв след изтичане на т.нар.гратисен период, поради което за банката е останало само задължението за изготвяне на плана, което е изпълнено.

2

Изтъква се също, че при подписване на договора на ответника е предоставен примерен погасителен план, подписан от него. Поддържа се, че уговарянето на капитализирана лихва не противоречи на чл.24, ал.1 ЗКСД и е в съответствие със специфичния вид на кредитирането – за продължителен период, през който не се дължи изпълнение от кредитополучателя. Изтъкнато е, че чрез капитализиране на лихвата задължението е новирано, както и, че изрични указания на МОН допускат подобно капитализиране. По повод възраженията за липса на уговаряне на закъснителна лихва се посочва, че общите условия са неразделна част от договора. Общите условия са подписани от ответника, като в договора е отбелязано, че е извършен превод на всички документи, съставляващи неразделна част от него.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът възразява, че декларацията, представена от ищеца, е на български език и ответникът не е разбирал нейното съдържание.

Същото се отнася и до представения примерен погасителен план, както и до подписаните от ответника общи условия. Поддържат се възраженията за недействителност на договора за кредит.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетия по делото договор, че на 17.10.2014 г. между ищцовото дружество, от една страна като кредитор, и ответникът, от друга страна като кредитополучател, е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер 78 233,20 лв., а кредитополучателят – да издължи кредита за срок от 120 месеца, считано от датата на изтичане на т.нар.“гратисен период“. Гратисният период според договореното касае главница и лихва по кредита и тече от датата на първото усвояване на кредита до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит съгласно учебния план за съответната специалност. Уговорено е кредитът да се усвоява на части, като сумата, необходима за заплащане на всяка дължима такса за обучение, се превежда по сметка на учебното заведение. Първата такса, дължима за първия семестър от първата учебна година, се заплаща от кредитополучателя, а кредиторът я възстановява по сметка на кредитополучателя в 3-дневен срок след представяне на документ, удостоверяващ плащането й. Уговорено е в т.5 от договора кредитът да се погасява чрез равни месечни вноски с падежна дата 28-мо число на месеца съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Уговорена е в т.7 от договора фиксирана възнаградителна лихва в размер, ненадхвърлящ 7 % на годишна база.

Според т.11 от договора неразделна част от него са общите условия на банката за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора.

Установява се от удостоверяването в края на документа, че текстът на горния договор е преведен на английски език.

3

Установява се, че на 17.10.2014 г. ответникът е подписал декларация, съставена на български език, за това, че му е предоставена необходимата преддоговорна информация по чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит, както и общите условия, прилагани по кредити за текущо потребление, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит (л.163).

Приети са като доказателство по делото Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, приложими от “БАНКА ДСК”ЕАД. Общите условия са подписани за кредитополучател и кредитор. От съдържанието им се установява, че общият размер на отпуснатия кредит се равнява на сбора от семестриалните такси за пълния срок на обучение по съответната специалност. Кредитът се усвоява за срока на семестриалното обучение, на части, в началото на всеки семестър и не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за семестъра. В т.10.2 ОУ е посочено, че лихвата, указана в договора за кредит, се начислява върху усвоената част от кредита и се капитализира годишно, включително по време на гратисния период. Според т.11.1 ОУ срокът за издължаване на главница и лихва започва да тече след изтичане на договорения гратисен период, като плащане на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец след изтичане на гратисния период.

Съгласно т.11.2 ОУ дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в Банка ДСК. Съгласно т.16.1 ОУ кредитополучателят се задължава да осигурява по разплащателната си сметка най-късно на падежна дата сума, най-малко в размер на дължимата погасителна вноска (главница и лихва). Кредитополучателят е длъжен също така да представи на кредитора преди всяко усвояване на сума по кредита уверение, удостоверяващо качеството му на студент. Съгласно т.16.2 ОУ кредиторът се задължава да предоставя в офисите си при поискване и безвъзмездно на кредитополучателя погасителен план – не по-късно от 10 работни дни след изтичане на гратисния период. Съгласно т.17.2 ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер 10 процентни пункта. Предвидено е в т.15 и т.20 ОУ, че МОМН погасява непогасената част от кредита при настъпване на неговата изискуемост, след което договорът се прекратява.

От приетите по делото уверения, издадени от Медицински университет Пловдив, се установява, че ответникът е бил студент в посоченото учебно заведение в редовна форма на обучение по специалността „Медицина“ през учебните: 2014/2015 г. – І курс; 2015/2016 г. – ІІ курс; 2016/2017 г. – ІІІ курс; 2017/2018 г. – ІV курс; и 2018/2019 г. – V курс. В уверенията е посочено, че обучението е за срок шест години, както и, че държавният изпит следва да бъде положен в срок до 30.09.2020 г. Отбелязаните в уверенията годишни такси са в размер 8 000 евро, а семестриалните – 4 000 евро.

Представен е погасителен план към 30.09.2021 г. (л.57 и л.58), според който дължимата главница е в размер 108 991,59 лв., дължимата възнаградителна лихва (7%) – 4