Решение № 170 от 05.10.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Враца, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Агнеса Б. Ставарова-Заркова

Васил П. Ганов при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова в присъствието на прокурора К. Н. И. като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Въззивно административно наказателно дело № 20231400600496 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, вр. глава ХХІ НПК и е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. Ж. Г. Ж. – АК-София, защитник на обвиняемия А. С.

М., който с Решение № 187/22.05.2023 г., постановено по НАХД № 366/2022 г. по описа на РС-Враца, е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като съдът му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 1000,00 лв. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил в тежест на подсъдимия разноските по делото.

Във въззивната жалба, подадена в срока по чл. 319 от НПК, се релевират оплаквания за неправилност, изразяващи се в необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на оправдателно такова, алтернативно - за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.

Не се предявяват искания за събиране на доказателства.

В срока по чл. 322 от НПК не е постъпило писмено възражение срещу жалбата.

В съдебно заседание представителят на ОП-Враца оспорва въззивната жалба и 1 изразява становище за потвърждаване на обжалваното решение на РС-Враца като правилно, обосновано и законосъобразно.

Защитникът на обвиняемия А. М. - адв. Ж. Ж. – АК-София, поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените в същите съображения. Оспорва правната квалификация на деянието поради недоказване на причинената телесна повреда и на признака "системност" по смисъла на чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК като счита, че извършеното деяние е несъставомерно. Моли за отмяна на осъдителното решение и за оправдаване на обвиняемия.

Обвиняемият А. М. в лична защита изразява съгласие със заявеното от защитника му. В последната си дума моли за отмяна решението на РС-Враца.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения, както и направените искания и след като извърши служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК на обжалваното решение, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 15-дневен срок, от надлежна страна в процеса, против подлежащ на обжалване съдебен акт и същата е допустима.

При разглеждане на делото по същество, настоящият съдебен състав констатира, че при образуване и разглеждане на съдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Съображенията на съда, за да приеме това са следните:

С постановление от 19.04.2022 г. на прокурор от ВрРП е внесена за разглеждане по реда на чл.375 и сл. НПК пр. пр. № 2502/2021 г. по описа на ВрРП, съответно ДП № 419/2021 г. по описа на РУ-МВР-Враца в РС-Враца с предложение за налагане на административно наказание "глоба" на А. С. М., българин, български гражданин, средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, *** за това, че на 18.05.2021 г. около 20.00 часа в гр. Враца на ул."***" № 2, вх. В, ет.3, в апартамент № 43, собственост на П.Т., чрез натиск на лявата ръка причинил лека телесна повреда на П.Ц.Т. - изразяваща се в счупване на трета предкиткова кост на лявата й ръка, с което е осъществил медико-биологичен признак "временно разстройство на здравето, неопасно за живота" с оздравителен период около 30 дни, като телесната повреда е причинена в условията на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие - "домашното насилие е всеки акт на физическо ...насилие... извършено спрямо лица, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство", като посочения акт на насилие е предшестван от отделни други насилствени актове по време на общо съжителство на Т. и М. в периода от месец септември 2020 г. до края на месец април 2021 г. - нанасял удари с юмруци в областта на главата и тялото на Т., притискал ръце върху шията й, нанасял удари с крак по тялото и отправял обиди "***", "***" и "***" спрямо същата 2 престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК.

Този подход на прокурора обаче е абсолютно неправилен, тъй като не е очертал в съответствие със закона обективните характеристики на престъплението по чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК, като за съставомерността на деянието е необходимо да се установи, че телесната повреда е причинена в условията на домашно насилие, което съобразно легалната дефиниция на този обективен признак, дадена в разпоредбата на чл.93, т.31 НК /в редакцията й към момента на извършване на деянието – обн. ДВ, бр.

16 от 2019 г., изм., бр. 67 от 2023г./, изисква да се установи признака "системност" на акта на домашно насилие.

В обстоятелствената част на постановлението по чл. 375 от НПК са очертани непълно и неясно обективните характеристики на престъплението по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК, като това се отнася както за изпълнителното деяние на престъплението, което следва да е извършено "системно", а в още по-голяма степен за квалифициращия признак - в условията на домашно насилие. Следва да се отбележи, че съгласно действащата към момента на извършване на деянието разпоредба на чл.93, т.31 от НК /обн. ДВ, бр. 16 от 2019г., изм., бр. 67 от 2023г./ престъплението е извършено в "условия на домашно насилие, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство". Съгласно ТР № 3/1971 г. на ВКС, ОСНК, за да е налице системност се изискват най-малко три деяния, като между тях трябва да има устойчивост и трайност, като деянията могат да не са извършени при една и съща обстановка и да не се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Очевидно е, че законодателят не е целял да инкриминира всеки акт на домашно насилие, а само този, който се отличава със системност, от която може да се извлече завишена обществена опасност на деянието, като от съдържанието на посочената разпоредба се налага закономерния извод, че е необходимо в постановлението по чл.375 от НПК да е очертан по ясен и недвусмислен начин изискуемия се за съставомерността на деянието обективен признак "системност" на акта на домашно насилие, който включва в своето съдържание всеки акт на физическо и психическо и друго насилие.

Действително, в постановлението по чл. 375 от НПК прокурорът е описал обстоятелства, които биха могли да наведат на извод, че инкриминираното деяние на 18.05.2021 г. не е инцидентна проява в поведението на обвиняемия М. спрямо пострадалата Т., но тези обстоятелства не са конкретизирани по време или очертани със съответните прояви на агресивно поведение в посочения от прокурора период, които да обосноват твърдението му, че в случая се касае за системни прояви на 3 домашно насилие от страна на обвиняемия спрямо пострадалата, които предхождат инкриминираното деяние. За да е налице обективният признак "системност" е необходимо да се установят поне три прояви на домашно насилие, предшестващи инкриминираното деяние. Тук същественото е, че такива прояви, които да обосноват прилагането на чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК не са описани в обстоятелствената част на постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК. В тази насока в постановлението на прокурора се съдържа единствено неопределено фактическо твърдение, че "посоченият акт на насилие е предшестван от отделни други насилствени актове по време на общо съжителство на Т. и М. в периода от месец септември 2020 г. до края на месец април 2021 г.", без тези твърдения да са конкретизирани от фактическа страна относно време, място и начин на осъществяване на тези прояви. Очевидно е, че още в хода на ДП и при изготвянето на постановлението по чл. 375 от НПК, послужило като процесуално основание за образуване на съдебното производство, прокурорът се е ограничил да разследва и изяснява конкретна единична проява на физическо насилие, осъществено от обвиняемия М. спрямо пострадалата Т. на инкриминираната дата - 18.05.2021 г. и напълно е игнорирал същественият признак на престъплението по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК причинената телесна повреда да е предшествана от системно упражняване на домашно насилие от обвиняемия спрямо пострадалата. Последното изисква да са налице поне три предхождащи такива прояви и тези прояви следва да са ясно и конкретно очертани относно време, място и обстоятелства, при които са извършени в постановлението по чл. 375 от НПК, но такива обстоятелства в постановлението на прокурора не са описани. Като е процедирал по посочения начин, прокурорът е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Това е така, доколкото процесуалното предназначение на постановлението по чл. 375 от НПК е идентично на процесуалното предназначение на обвинителния акт - фактическото обвинение, изложено в постановлението, очертава предмета на доказване и поставя рамките на правото на защита на обвиняемия, а именно правото му да узнае фактите на обвинението и да се защитава срещу тях. Посоченото нарушение е мултиплицирано от първоинстанционния съд, който е допуснал процесното постановление по чл. 375 от НПК за разглеждане, пропускайки да констатира допуснатото отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора. Това е абсолютно основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд, който следва да приложи разпоредбата на чл. 377, пр.2 от НПК и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение.

Ето защо, настоящият състав на въззивната инстанция намира, че решението на РСВраца, с което обвиняемият М. е признат за виновен в извършване на престъпление по 4 чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК, следва да бъде отменено, поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с посоченото по-горе указание - делото да бъде върнато на прокурора по реда на чл. 377 НПК.

При изложените съображения настоящата инстанция не намира основание да обсъжда изложените в жалбата и в допълнението към нея съображения и искания по същество.

Водим от гореизложеното и на основание чл.378, ал.5, вр. чл.335, ал.4, вр. ал.2 НПК, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №187/22.05.2023г. на РС-Враца, постановено по НАХД № 366/2022г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадените по-горе указания.

НАСТОЯЩЕТО решение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5