Решение № 79 от 26.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600147 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 34 ал.1 ЗПИИРКОРНФС.

С решение № 80/22. 03. 2023 г., постановено по ЧНД № 253/2023 г.

Старозагорският окръжен съд е ПРИЗНАЛ на основание чл. 32 ал. 1 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) Решение № BH - ND/19000086936/19 от 12. 06. 2020 г., влязло в сила на 25.07.2020 г., за прилагане на финансови санкции, постановено от несъдебен орган - *, *, с което по отношение на физическото лице - българския гражданин И. Ж. И., с постоянен адрес: гр. *, обл. *, кв. „*“ № 68 вх. А ет. 6 ап. 36 и настоящ адрес: с. *, общ. *, е наложена финансова санкция в размер от 95 евро, равностойна на 185, 80 лева /сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/ по курса на БНБ към деня на издаване на решението /12. 06. 2020 г./ за извършено на датата 08. 10. 2019 г. деяние, 1 наказуемо съгласно нейното законодателство, а именно на параграф 98 Abs.1 * i.v.m., параграф 58 Abs.1 Zif.2 lit.e KDV; параграф 134 Abs.1 * от Закона за моторните превозни средства на * /*/, за това, че на тази дата - 08. 10. 2019 г., в 15:01часа, в населено място - *, A4, Stkm, 61, 950, *, при управление на МПС с рег. № * /BG/ е превишил разрешената максимална скорост от 80 км/ч с 23 км/ч /след приспадане на допустимия толеранс/.

Срещу така постановеното решение от ОС е депозирана въззивна жалба от И. Ж. И., чрез служебният му защитник адв. С. В.. Според защитата решенето е незаконосъобразно, неправилно и явно несправедливо, постановено при множество съществени процесуални нарушения.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение, Старозагорскияг окръжен съд е приел за безспорно установено, че с удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, е представено за признаване и изпълнение Решение № BH- ND/19000086936/19 от 12.06.2020 г., влязло в сила на 25.07.2020 г., за заплащане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган- *, *.

Наложена е финансова санкция в размер от 95 €, на И. Ж. И., която сума е бил осъден да заплати, като в удостоверението се иска заплащането само на тази сума, без разходите за административно производство, в левова равностойност 185, 80 лева/ сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/ по курса на БНБ към деня на издаване на решението /12.06.2020 г./ за извършено на датата 08.10.2019.г. Същата му е наложена за извършено на 08.

10. 2019 г. деяние, наказуемо съгласно нейното законодателство, а именно на параграф 98 Abs.1 * i.v.m., параграф 58 Abs.1 Zif.2 lit.e KDV; параграф 134 Abs.1 * от Закона за моторните превозни средства на */*/, за това, че на тази дата - 08. 10. 2019 г., в 15:01часа, в населено място -*, A4, Stkm, 61, 950, *, при управление на МПС с рег. № * /BG/ е превишил разрешената максимална 2 скорост от 80 км/ч с 23 км/ч /след приспадане на допустимия толеранс/.

С основание е прието, че деянието, осъществено от засегнатото лице, попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС случаи. То представлява нарушение на предписанията, които установяват нарушения на разпоредбите за движение по пътищата и по специално на правилата за паркирането. И по българското законодателство аналогично поведение се санкционира като административно нарушение, съобразно разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Закона за административните нарушения и наказания.

Правилно е приета и липсата на факултативните основания за отказване да бъде признато решението за финансови санкции, визирани в хипотезата на чл.35 ЗПИИРКОРНФС. Представеното удостоверение е пълно и не може да се приеме, че очевидно не отговаря на решението. Нарушението е извършено на 08. 10. 2019 г. и не е с изтекла давност по българското законодателство, по смисъла на чл. 82 ал.3 ЗАНН, и не се отнася до деяние, подсъдно на български съд.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че в удостоверението е посочено, че финансовата санкция е над 70 евро, която сума е определена за минимална граница по смисъла на чл. 35 т.6 ЗПИИРКОРНФС. В случая е наложена глоба в размер на 95 евро. Така финансовата санкция възлиза общо 185,80 лв.

Неоснователни са доводите, изложени от служебния защитник, във връзка с непризнаването на решението, а именно, че поради липса на представено решение не било ясно дали изпратеното удостоверение отговаряло на решението, както и че изпратената покана за доброволно изпълнение не отговаряла на решението. Действително изпращането на решението не е задължително условие, а от съдържанието на изпратената с него покана за доброволно изпълнение, в която е инкорпорирано съдържанието на самия акт на издаващия административен орган, е видно, че се касае до същото съдържание, което е отразено и в удостоверението.

Не може да бъде прието и възражението на защитата , че не са изпълнени основанията, предвидени в чл.30, ал.3 от закона, че лицето няма доходи, не притежава имущество, местоживеенето и обичайното пребиваване, което се изисква по закон, и не покрива критерия за постоянен адрес, какъвто е установен безспорно на територията на Р България. Този довод не намира опора в самия закон. Поради това и напълно основателно съдът е отказал да уважи исканията за справки от Агенция по вписванията за засегнатото лице относно обстоятелството какви недвижими имоти притежава на територията на Р България, както и справки от НАП и НОИ, от които да се установи засегнатото лице намира ли се в трудово-правни отношения с някакво 3 юридическо лице в Р България и получава ли доход, които действително са без правно значение в настоящото производство. Това искане, направено във въззивната жалба не се и поддържа пред настоящата инстанция в хода на съдебното заседание.

С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен съд намира, че Старозагорският окръжен съд напълно законосъобразно е преценил, че следва да се признае и изпълни Решение № BH - ND/19000086936/19 от 12.

06. 2020 г., влязло в сила на 25.07.2020 г., за прилагане на финансови санкции, постановено от несъдебен орган - *, *, за прилагане на финансови санкции срещу българския гражданин И. Ж. И., влязло в сила на 25.07.2020 г.

Поради това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът и

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 80 от 22. 03. 2023 г. по ЧНД 253/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4