Решение № 62 от 09.05.2024, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Административно наказателно дело 46/2024
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 09.05.2024
- В сила
- 13.06.2024
- Състав
- Рая Димитрова Манолева
Цитирани разпоредби
- чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.11, т.5 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл.16а, ал.2 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл.34А, ал.1 · Закон за защита от шума в околната среда
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. Сандански, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20241250200046 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. А. Д., с ЕГН – **********, с адрес – гр. К., ул.“******“ № ***, против Наказателно постановление № 339а82/09.10.2022г. на Началник РУ – гр. Сандански, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, на основание чл.34А, ал.1 от ЗЗШОС е наложено административно наказание “Глоба в размер на 500.00/петстотин/ лева.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. Твърди се също, че както АУАН, така и процесното НП са издадени при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се от съда да отмени изцяло атакуваното НП.
В съдебно заседание - жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на издаденото НП като неправилно и 1 незаконосъобразно, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по спора.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 12.08.2023г. около 01.45часа, свидетелят В. Ц., в качеството му на полицай в РУ – Сандански, заедно с колегата си – свид.Н. В., били изпратени от оперативния дежурен полицай при РУ - Сандански за проверка на подаден сигнал за силна музика в заведение в гр. Кресна. При пристигането си на място, свидетелите Ц. и В. констатирали, че от въпросния ресторант се чува силна музика, като входната врата на самото заведение била заключена, поради което същите заобиколили заведението и влезнали в намираща от задната страна градина, където установили, че има маси и уредба, от която свирела силна музика. Полицейските служители провели разговор с намиращите се на масата хора, като ги попитали кой е управителя на заведението и в същия момент жалбоподателя заявил, че това е той.
С оглед на констатираното нарушение, свидетелят Ц., в присъствието на св.В. съставил АУАН № 339а-82/12.08.2023г. срещу жалб.Д. - за нарушение на чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда, затова, че: „на 12.08.2023г. около 01.45ч в гр. Кресна, в качеството на собственик на ресторант „******“, намиращ се в гр. Кресна, ул.“******“, допуска да звучи силна музика от озвучителна уредба, за времето от 23.00 часа до 08.00 часа, с което нарушава нощната тишина и спокойствие на гражданите, живущи в района. Музиката звучи от колона, която е поставена в лятната градина, на открито“. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, съответно - предявен и връчен на същия, който го подписал без възражения.
В 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на нарушителя не били депозирани писмени възражения по констатациите на акта.
Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал 2 обжалваното НП № 339а-82/09.10.2022г., с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, на основание чл.34А, ал.1 от ЗЗШОС е наложено административно наказание “Глоба в размер на 500.00/петстотин/ лева.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – полицейските служители Ц. и В. които си спомнят за случая и описват извършената проверка и сторените при същата констатации, както и от показанията на допуснатите от съда свидетели Д. Т. и Д. Л. и от обясненията на самия жалбоподател. Съдът намира показанията на посочените свидетели за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Разгледана съображения: по същество жалбата е основателна по следните
Неправилно жалбоподателя е бил санкциониран за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Посочената законова разпоредба забранява озвучаването от обекти по ал.1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14.00ч. до 16.00ч. и от 23.00ч. до 8.00ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Съобразно санкционната норма на чл.34а, ал.1 ЗЗШОС: „За нарушение по чл. 16а, ал. 1 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв.“
От прочита на посочената разпоредба следва, че субектите, които могат да бъдат наказани са два вида – физически лица, които извършват нарушението по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, т.е. озвучават обектите, или юридически лица. В настоящия случай не се установи жалбоподателят да 3 попада измежду посочените субекти, доколкото същият не е озвучавал лично нито посочения обект, нито откритите площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, като несъмнено не попада и в категорията юридическо лице. Видно е от показанията на свидетелите Т. и Л., които са присъствали по време на извършената проверка, че ресторанта действително е бил заключен и не е работил, както и, че в задната част на ресторанта – в градината са се събрали хора – запалянковци на футболен клуб „Левски“, които пускали музика през телефоните си към колона, която не е собственост на заведението. Тези показания на посочените свидетели кореспондират и изцяло се подкрепят и от обясненията на самия жалбоподател.
На основание чл.11, т.5 от ЗЗШОС е издадена Наредба № 6 от 26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. С нея се определят показателите за шум в околната и жизнената среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието; граничните стойности на показателите за шум в околната и жизнената среда; методите за оценка на стойностите на показателите за шум в околната и жизнената среда и на вредните ефекти от шума върху човешкото здраве; граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение; методите за оценка на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение. В тази връзка акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не се съдържат точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Липсват данни за нивото на шума, устройствената зона, в която попада процесния обект, което е от значение за еквивалентното ниво на шума в dB /A/ в посочената времева част от денонощието. При това положение за жалбоподателя липсва яснота коя зона на гранични нива на шум му се вменява, което ограничава в сериозна степен правото му на защита. Отделно от изложеното така описано процесното деяние – „допуска да звучи силна 4 музика от озвучителна уредба, за времето от 23.00 часа до 08.00 часа, с което нарушава нощната тишина и спокойствие на гражданите, живущи в района“ не изпълва характера на административното нарушение по чл.16а, ал.2 ЗЗШОС, в чиято разпоредба изрично е посочено какво е нарушението, а именно: „Забранява се озвучаването от физически лица или от обекти по ал.1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.. В настоящия случай не се установи жалб.Д. да е озвучавал процесния обект, напротив – всички свидетели – както полицейските служители, така и свидетелите Т. и Л. /последните двама също присъствали по време на проверката/, в показанията си твърдят, че не са видяли лично жалбоподателя да е пускал музика, поради което и няма как същия да е извършител на конкретното адм.нарушение. Свидетелите Л. и Т. сочат също, че музика са пускали през телефоните си, свързани към тонколона лицата, които се намирали в градината на ресторанта. Това обстоятелство се потвърждава и от обясненията на жалбоподателя, който също твърди, че няколкократно е предупредил въпросните лица/футболни запалянковци/ да не пускат музика с цел да не нарушават нощната тишина. Още повече, че както стана ясно от показанията на всички свидетели въпросното заведение/ресторант/ - обект на проверката е било заключено и не е работило към датата и часа на проверката.
Предвид гореизложеното следва, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението – чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и по-конкретно: липса на състав на адм. нарушение. Този пропуск препятства правото на защита на жалбоподателя да узнае какво нарушение му се вменява за да организира защитата си, поради което обжалваното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Отделно от изложеното, съдът счита, че не се доказа по 5 безспорен и категоричен начин, че именно жалбоподателя е извършил процесното нарушение.
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на жалбоподателя на разноските, които е сторил във връзка с делото – 800 лева - за адвокатски хонорар. Молбата относно хонорара следва да се уважи в искания размер, който съдът не намира за прекомерен с оглед сложността на делото и броя на съдебните заседания.
Предвид изложеното, съдът прие, че е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които предвид императивната норма на чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да се възложат именно в тежест на АНО. В случая присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като не надвишава посочения в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, минималният размер на адвокатско възнаграждение по процесното дело, при интерес от 1000 до 10 000 лв., е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., и предвид посоченото, следва да се направи извода, че в казуса не е налице прекомерност на претендираното от жалбоподателя и в този смисъл следва да бъде присъдено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ: