Решение № 64 от 10.05.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Свищов, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Василка Н. Лалова в присъствието на прокурора В. Ал. И. като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20224150100407 по описа за 2022 година за да се произнесе взема предвид :

Предявен е иск с правно основание чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК.

Ищцата И. А. Д. от гр. Свищов, твърди, че с ответника са родителите на малолетното дете А. С.ова А., родена на 16.03.2010г. , което дете било родено съжителството им на семейни начала. Заявява, че около 20 дни след раждането на детето, бащата е напуснал съвместно обитаваното жилище в гр. Свищов и се е върнал при предишната си съпруга и общите им деца. От тогава, въпреки извършеното припознаване, той не се интересувал от детето, не е полагал грижи за него, не го е издържал , не му е купувал играчки, дрехи, обувки, учебни пособия , виждал го е един път, когато детето и било на годинка. Всички грижи, свързани с отглеждането и възпитанието на детето, били поети от нея, подпомагана от родителите си. Ответникът в момента работел в чужбина, често се връщал в страната, имал ново семейство, с което живеел в новозакупен имот в с. В, общ. Свищов. Налице била пълна дезинтересираност от негова страна спрямо детето и пренебрегване на родителския му дълг. Поведението му на трайно неполагане 1 на родителски грижи и недаване на издръжка без основателна причина, било основание за лишаването му от родителски права по отношнеие на детето А, на основание чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде лишен от родителски права по отношение на детето А, поради трайно неполагане на грижи в отглеждането и възпитанието на детето и недаване на издръжка, като на ответникът бъде определен режим на лични отношения с детето - всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 16,00 часа; ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 250 лева ,считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, както и да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 3000 лева – издръжка за минало време/една година преди завеждането на исковата молба/, считано от месец юли 2021г. до датата на исковата молба. Претендира разноски. В хода на устните състезания процесуалният й представител взема становище за основателност на исковата претенция, поради установено трайно неполагане на грижи от ответника за детето А. и недаването на средства за издръжката й.

Ответникът С. А. И. , редовно призован по реда на чл. 47 от ГПК в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител адв. С. Т., в който взема становище за неоснователност на иска. В хода на устните състезания процесуалният му представител взема становище, че не са налице основания за лишаване от родителски пава на ответника, още повече, че самата ищца е поставила детето в риск, с оглед издадената заповед от директора на ДСП Свищов за временно настаняване в семейството на А. Г.а.

Представителят на Районна прокуратура гр. Велико Търново дава становище, че според събраните доказателства има основание ответникът да бъде лишен от родителски права по отношение на детето А., поради което иска по чл. 132 ал. 1 т. 2 СК следвало да бъде уважен и се определи режим на лични отношения.

2

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства намери за установено следното:

Видно от приложеното удостоверение за раждане по акт за раждане № 0037/17.03.2010 година на Община Свищов, детето А. С.ова А. е родено на 16.03.2010г. от майка И. А. Д. и баща С. А. И..

Видно от уверение изх. № 425/05.07.2022г. на СУ „*“ гр. Свищов, детето А. С.ова А. е записано във V клас за учебната 2021/2022 година.

Разпитани по делото бяха свидетелите А. Г.а, Р.М. и А- Г.а, посочени от ищцата.

Видно от показанията на св. А. Г.а – майка на ищцата, тя грижи за детето А. откакто се е родила. Видно от показанията й, страните по делото не живели дълго време заедно, били заминали за Германия и ищцата се върнала оттам бременна, родила детето , след което била принудена отново да отиде да работи в чужбина. Според нейните показания, ответникът е виждал детето един път като бебе, след което един път я видял и когато била на годинка, но имало случаи, при които минавала с количката с детето покрай него , а той си обръщал главата. Същата заяви, че внучката й не е виждала баща си на снимки, не го познава. Допълни, че бащата не контактува с детето, никога не го е търсил, а майката изцяло е поела грижите за детето, но в момента била в чужбина, затова и обсъдили с Отдел Закрила на детето детето А и брай и да бъдат настанени при нея, за което имало издадена заповед.

Според показанията и, ответникът живее в момента в Германия с жена си и трите им деца.

Св. Р.М. заяви, че познавала детето А от малка, защото играела с нейния внук, били съседи на ищцата и майка и. Видно от показанията си, ищцата се грижела за детето, а бащата не го била виждала да идва и да се грижи за дъщеря си. Същата изнесе, че в момента ответникът живее в Германия, има жена, деца, даже и внуци, като не контактува с дъщеря си А, въобще не я е търсил. Тази свидетелка допълни, че нейният внук знаел кой е бащата на А, даже и споделял, че го е виждал да минава покрай А, но не и обръщал внимание. Според показанията и, А не познава баща си, а той не предоставя средства за издръжката й, въобще не се интересувал от нея, а детето имало нужда от много неща, а бабата на А „трудно се оправя финансово с отглеждането и в тая скъпотия“.

3

Св. А- Г.а заяви, че ищцата и е племенница, познавала детето А, което се родитоло в Свищов, познавала бащата по физиономия, но не го чувствала като баща на А „защото откакто се е родило това дете, той не го е погледнал“.

Същата изнесе, че ответникът имал друго семейство, грижел се за тях, а за А не полагал никакви грижи „просто е безотговорен“.

Според социалния доклад на Отдел Закрила на детето към Дирекция социално подпомагане гр.Свищов, грижите за малолетната А С.ова А. се полагат от нейната баба по майчина линия, тъй като майката се е установила н Германия, а бащата от ниска възраст на детето не изпълнява родителските си задължения. Според доклада ответникът се е дезинтересирал от дъщеря си, не е проявявал активност в търсенето на контакти с нея, по никакъв начин не е участвал в нейното отглеждане, възпитание и обучение, както и задължението му за даване на издръжка. Констатирано е, че към момента потребностите на детето А. в битов, образователен, здравен и емоционален аспект са задоволени по приемливн начин в семейната среда на бабата по майчина линия, за да не съществува риск за живота й здравето й.

Констатирано е, че значими възрастни за А. са майката и бабата А. Г.а, детето не познава баща си, няма никакви спомени за него, не знае как изглежда ,не притежава негови снимки. Поради това, че майката е в чужбина, а бащата не полага родителски грижи, детето А. и брай ти се явяват деца без родителска грижа на територията на страната, поради което се планира мерки за закрила по реда на чл. 4 ал. 1 т. 2 от ЗЗД – настаняване в семейство на роднини или близки. Описано е, че по време на социалната анкета ищцата е споделила, че има намерение да вземе децата при себе си в Германия.

Изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗД беше детето А. С.ова А.. Същото заяви, че е на 12 години, ученичка в 6 клас в СУ * в гр. Свищов, живее с баба си и по-малкия си брат, като майка и е в чужбина, но се чуват с нея, не се вижда с татко си, даже не го познава, не говорела с него по телефона, не получавала от него. Детото А. заяви, че „даже не го познавам, не знам как изглежда“. Социалният работник Валентина Русанова, присъствала при изслушването на детето заяви, че то разбира предмето на делото и не е повлияно от трети лица. Заяви, че към момента има издадена административна заповед за настаняване на двете деца в семейството на бабата. Обясни, че ответникът не е открит по време на соцалната анкета на 4 адреса му, както и поднните за закупен имот в с. В, разговаряла с кмета на селото , но такова лице не било познато, не могли да открият бащата.

Съгласно приложената справка за съдимост, ответникът не е осъждан.

Установи се от писмо на РП В.Търново от 6.03.2023г., че срещу ответника няма образувани и водени досъдебни производства в ТО Свищов.

Съгласно писмо изх. № 791/ 10.03.2023г. на ДСИ при РС Свищов, няма образувани изпълнителни дела срещу ответника. Приложена по делото е справка от РУ Свищов за задграничните пътувания на ответника, видно от която последното му излизане от страната е на 6.04.2022г… Видно от характеристична справка изготвена от ПИ Станислав Йончев при РУ МВР Свищов, ответникът няма съдебни регистрации, по данни на съседи не е имал противообществени прояви.

Установи се с приложената Заповед № ЗД/Д-ВТ-СВ006/15.02.2023г. на Директора на ДСП Свищов, че детето А. С.ова А. е настанена в семейството на А. В.Г., до произнасяне на съда с решение по чл.

28 от ЗЗД, на основание чл. 26 ал. 1 и чл. 27 ал.1 вр. чл. 5 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т.

2 от ЗЗД. В мотивите на заповедта е описано, че майката трайно отсъства от страната, а бащата не изпълнява задължението си за отглеждане на детето и даване на издръжка, няма данни за неговото местоживеене, на практика детето няма законен представител на територията на странат, който да се ангажира с изпълнение на родителските отговорности и задължения.

Установи се от приложената Заповед № ЗД/д-вт-св-007/15.02.2023г. на Директора на ДСП Свищов, че детето Р.И.Д. – син на ищцата, е настанен в семейството на А. Величкова Г.а, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД.

С оглед на събраните доказателства по делото, съдът счита, че са налице основанията на чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК, тъй като ответникът се е дезинтересирал от детето А. трайно – от самото му раждане не полага грижи за детето и не дава необходимата за отглеждането му издръжка. С показанията на ищцовите свидетели – А. Г.а, Р.М. и А- Г.а се установи, че ответникът след раждането на детето не е полагал грижи за него. Св. А. Г.а изнесе, че ответникът е виждал детето един път като бебенце и ден път, 5 когато е било на годинка и нещо. Св. М от своя страна заяви, че чувала от внук си, че ответникът минава и вижда А, но не си обръща внимание, а според св. А- Г.а „не го чувствам като баща, защото откакто се е родило това дете, той не го е погледнал“.. От показанията на тези свидетели се установи, че от раждането на детето ответникът не полага грижи за отглеждането и възпитанието му, както и не предоставя средства за издръжката му. Самото дете при изслушваането му по реда на чл.15 от ЗЗД заяви, че не познава баща си, не знае как изглежда той, не се вижда с него, не контактува с него по телефона, не получава подаръци от него. Констатации в тази насока се съдържат и в социалния доклад на Д “СП” гр. Свищов. В този доклад е описано, че детето А. не познава баща си, няма никакви спомени за него, не знае как изглежда, не притежава негови снимки.

От събраните доказателства по делото, съдът приема, че ответникът се е дезинтересирал от процеса на отглеждане и възпитание на детето си, като грижите по него са поети изцяло от майката, подпомагана в непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от бабата по майчина линия. Установи се по безспорен начин, че бащата не полага грижи за детето, не контактува с него дори и по телефона. Установи се, че ищцата в момента не работи, живее в Германия и има регистрация в Бюро по труда в града, в който живее там /социалния доклад на ДСП Свищов/, като според възможностите месечно изпраща на майка си суми за отглеждането на децата, като според социалния доклад не е установено местонахождението на ответника. От събраните гласни доказателства се установи, че ответникът е в Германия, със семейството си и трите си деца. Следователно ответникът без основателна причина трайно не полага грижи и не дава издръжка. Детето А. към настоящия момент е на 13 години, и в този период от нейното развитие силно се нуждае от грижите, както на своята майка, така и на своя баща, а поради поведението на ответника, то не познава своя баща и с когото няма никакъв контакт. Не се доказа от страна на ответника основателна причина да не заплаща месечна издръжка, напротив констатирано е трайното му поведение да не заплаща издръжка на дъщеря си. Задължението на родителите да издържат ненавършилите си пълнолетие деца е преди всичко морално и в нормалния случай се изпълнява доброволно, с чувство за отговорност за развитието им и оформянето им като личност. Ответникът не се е ангажирала с грижите да отглежда детето А. и да набавя парични 6 средства за задоволяване на потребностите му, като по този начин изцяло е лишил детето си от възможността да получи внимание от баща си, загриженост, въобще от общуването на детето с бащата. Съгласно съдебната практика, лишаването от родителски права се прилага като крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при доказана нужда и полза за детето. Следва да се посочи, че лишаването от родителски права не е само санкция на пренебрегналия родителския си дълг, но и предоставяне на възможност на родителя, който е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето, да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието, с личните и имуществени интереси.