Решение № 948 от 13.12.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. Сливен, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20232230102386 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове, намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД и по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 792228 от 04.07.2022 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по същия договор, осъдителен иск за заплащане на сумата 240 лева, представляваща недължимо платена сума по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и евентуален осъдителен иск за сумата 40 лева, недължимо платена неустойка, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и ответното дружество е сключен договор за паричен заем, като се сочат и заплатените от ищцата суми в изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 от ЗЗД, като в няколко пункта 1 излага подробно доводи и съображения за недействителност на договора.

Аргументира и твърдения за нищожност на клаузата за неустойка във връзка с предявения евентуален иск.

От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора, както и да осъди ответника да заплати процесната сума като недължимо платена. При условията на евентуалност се иска постановяване на решение, прогласяващо нищожността на клаузата за неустойка, както и осъждането на ответника да заплати недължимо платената по нищожната клауза сума. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се прави признание на предявените с исковата молба претенции.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Депозирано е писмено становище.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит 702228 от 04.07.2022 година ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД е предоставило в заем на ищеца С. Ж. сумата от 1400 лева. Посочената последна сума е предоставена със срок за погасяване от девет двуседмици, при фиксиран годишен лихвен процент – 40,05% и ГПР – 49,62 %. Общо дължимата сума с включена неустойка съгласно погасителния план е 2160 лева. Общо ищцовата страна е заплатила на ответното дружество сумата 1640 лева. Действителният годишен процент на разходите по договора, изчисляващ се при вземане в предвид на базови показатели: главницата по договора, срока за издължаване, договорната лихва и неустойката по договора по нормативно установената формула в ЗПК надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

2

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №702228 от 04.07.2022 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 1400 лева и е върнал предсрочно сума в размер на 1640 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.

3

Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,62 %.

Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че следва да се върне почти двойно поголяма сума от получената. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 240 лева. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищцата на суми над получената главница в размер на 1400 лева е налице неоснователно обогатяване за ответника със сумата 240 лева. Поради това осъдителния иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 13.06.2023 година до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса от 136,40 лева.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва на ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1099,20 лева за двата уважени иска, с включен ДДС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №702228 от 04.07.2022 година, сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“

115

Е, ет.5 и С. И. Ж. с ЕГН-********** от гр.******************************,на основания чл.22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ н а С. И. Ж. с ЕГН-********** от гр.****************************** сумата 240 /двеста и четиридесет/ лева /, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №702228 от 04.07.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.06.2023 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ н а С. И. Ж. с ЕГН-********** от гр.****************************** сумата 136,40 лева /сто тридесет и шест лева и 40 стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 1099,20 лева /хиляда деветдесет и девет лева и 20 стотинки/ с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната банкова сметка в „УниКредит Булбанк“, АД с IBAN:

************************ с титуляр адв. Д. В. М..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5