Решение № 1995 от 03.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1995 гр. Бургас, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120107871 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено, че Д. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Б. ***, чрез адв. М. К. не дължи на Д. Д. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. Т. Г., сумата от 4530 /четири хиляди петстотин и тридесет/ лева, представляваща месечна издръжка по 150 лв. месечно за периода от 28.04.2017 г. до 01.11.2019 г. (общо 30 месеца и 6 дни), поради изтекла давност, настъпила след приключване на производството по гр. д. № 2021/2017 г. по описа на БРС, като сумата представлява част от вземането, за което е издаден изпълнителен лист № 260100 от 10.10.2024 г. по гр. д. № 2021/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, XVI състав за събирането, на която сума е образувано изпълнително дело № 20247040400948 по описа за 2024 г. на ЧСИ И. М., с рег. № 704 и район на действие Окръжен съд – Бургас. Твърди се , че по силата на бракоразводно решение, влязло в законна сила на 28.04.2017г. ищецът следва да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150 лева. На 10.10.2024 г. майката се е снабдила с изпълнителен лист за дължимата издръжка на детето. Според ищеца, съдебното решение, с което е присъдена издръжката, следва да се преведе в изпълнение само за периода от пет години назад от поискване на изпълнението.

Твърди, че са погасени по давност вземанията за издръжка за времето от 28.04.2017 г. до 01.11.2019 г., тъй като молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 01.11.2024 г., поради което не дължи плащане на издръжка за посочения период в общ размер на 4530 лева.

С протоколно определение в с.з. на 25.06.2025г., съдът на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение в петитума на предявения иск, чрез намаление на размера му, като е постановил, че същият следва да се счита предявен за сумата от 4450 лв. за периода от 28.04.2017г. до 15.10.2019г.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г., чрез неговата майка С. Г., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Ответникът излага, че действително с влязлото в сила бракоразводно решение № 604 от 28.04.2017 г. по гр. д. № 2021/2017 г. по описа на БРС е постигнато споразумение, ищецът да му заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. До 25-то число на месеца. Навежда твърдения, че ищецът не заплаща редовно дължимата издръжка и поради високите разходи необходими за отглеждане на детето, майката се е снабдила с изпълнителен лист № 260100, 1 издаден на 10.10.2024 г., въз основа, на който на 15.10.2024 г. е образувала изпълнително дело № 20247040400948 по описа за 2024 г. При ЧСИ И. М., с рег. № 704 и район на действие Окръжен съд – Бургас. Твърди се че датата за образуване на изпълнителното производство посочена в исковата молба е неправилна. Навежда твърдения, че бащата, макар и не редовно е изплащал във времето издръжка в общ размер на 2840 лв., като първото плащане е извършено на 31.05.2022г. Прилага банково извлечение на банковата си сметка, от което са видни направените от Д. Г. плащания на издръжка за периода от 01.04.2017 г. до 11.12.2024 г. Твърди, че задължението на бащата да заплаща издръжка е възникнало от датата на постановяване на решение № 604 от 28.04.2017 г. по гр. д. № 2021/2017 г. по описа на БРС, а именно датата 28.04.2017 г. Твърди, че задължението за заплащане на издръжка е периодично, поради което ежемесечно възниква ново задължение за заплащане на издръжка в размер на 150 лв. До 25то число на текущия месец. Твърди, че при заплащането на суми за издръжка от страна на бащата същият не е посочил месецът, за който да му бъде погасено задължението. За поредността на погасяване на дължимите суми от ищеца се позовава се на разпоредбата на чл. 76, ал.2 от ЗЗД и на т.1 от ТР № 3от 27.03.2019 г. на ВКС, а именно, че се погасяват първо разноските, след това лихвите и накрая главницата. Твърди , че задълженията за издръжка се погасяват в хронологичен ред, като се започне от най-старото от тях. Твърди, че сумата предмет на претенцията не е погасена по давност. Моли съда предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

Не се спори по делото, че с Решение № 604/28.04.2017г. постановено по гр.д. № 2021/2017г. по описа на БРС, бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие, като е утвърдено споразумение между страните, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Г. е предоставено на майката и законен представител С. Т. Г., като е определено местоживеенето на детето на адреса на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето, както и бащата Д. Д. Г. се е задължил да заплаща на детето Д. Г., чрез неговата майка и законен представител С. Г., месечна издръжка в размер на 150 лв., до всяко 25-то число на текущия месец до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелствата променящи или погасяващи това задължение.

Не се спори по делото, че решението е влязло в законна сила на 28.04.2017г., отразено и в издадения изпълнителен лист по гр.д. № 260100/10.10.2024г. по гр.д. № 2021/2017г. на РС – Бургас, приложен по делото.

Видно от изпълнителния лист е, че ищецът е осъден да заплаща на детето Д. Д. Г., чрез неговата майка и законен представител С. Т. Г., до всяко 25-то число на текущия месец, месечна издръжка в размер на 150 лв. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелствата променящи или погасяващи това задължение.

Видно от приложеното по делото копие на изп.д. № 948/2024г. по описа на ЧСИ И.

М., същото е образувано по молба на С. Т. Г., чрез адв. А. Г., с която било поискано от ЧСИ да предприеме изпълнителни действия за събиране на вземанията срещу длъжника Д. Д. Г., като изпълнителното дело е образувано с постановление на 15.10.2024г. Изготвена е справка по реда на Наредба 14/2009г. за длъжника, справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 16.10.2024г., справка за притежавани от длъжника банкови сметки.

На 05.11.2024г. са били изпратени запорно съобщения до “Първа инвестиционна банка” (получено на 11.11.2024г. )и “Обединена българска банка (получено на 11.11.2024г.)за налагане на запор върху всички вземания на длъжника от банката на договорно и извъндоговорно основание, уведомена за започналото принудително изпълнение е ТД на НАП – Бургас.

На 05.11.2024г. е изпратено покана за доброволно изпълнение до длъжника, която същият е получил лично на 11.11.2024г., с която същият е уведомен, че размерът на дълга към 05.11.2024г. възлиза на общо 10 677, 84 лв.

На 13.11.2024г. е постъпила молба от ищеца, с която заявява, че е внесъл сумата по сметката на ЧСИ, с оглед на което е помолил да бъде вдигнат наложения запор върху банковата му сметка.

2

С разпореждане на СИ от същата дата е указано да се уведоми длъжника, че задължението му към 01.11.2024г. е в размер на 12 122, 16 лв., като за вдигане на запора върху банковите му сметки следва да довнесе разликата от 1294, 82 лв., а при първоначално определяне на дължимите по делото суми е допусната техническа грешка.

На 15.11.2024г. е депозирана молба от длъжника, с която същият е възразил срещу размер на задължението, като е изложил твърдения, че през всичките години е извършвал плащания в размер по-големи от присъдената сума, за което е предявил претенциите си по съдебен ред и до окончателното произнасяне на съда е поискал да бъде спряно изпълнението.

С разпореждане от същата дата, ЧСИ е оставил молбата без движение, като е посочил, че липсват законови основания за спиране на изпълнението-.

С постановление от 21.11.2024г. и въз основа на постъпила на същата дата молба от длъжника, чрез неговия пълномощник – адв. М. К., на основание чл.432, ал.1 от ГПК, производството по изпълнителното дело е спряво до размера на сумата 4540 лв., представляваща издръжка за общо 30 месеца и 6 дни – по 150 лв. месечно за периода от 28.04.2017г. до 01.11.2019г.

Изпратени са съобщения до третите задължени лица за вдигане на наложените запори.

С молба от 12.02.2025г. ищецът е представил на СИ съдебното решение по гр.д. № 7032/2024г. на БРС, по силата на което присъдената в полза на детето издръжка е изменена чрез увеличаване на нейния размер от 150 на 360 лв. месечно.

Видно от приложеното по делото извлечение от банковата сметка на ответницата, за периода от 01.04.2017г. до 11.12.2024г. в нейна полза са били извършвани преводни нареждания от ищеца с посочено основание “превод издръжка” в общ размер на 2840 лв., като първото плащане е извършено на 31.05.2022г., а последното на 03.10.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Искът е процесуално допустим според чл. 439, ал. 2 от ГПК, тъй като се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на настоящето производство е доколко спрямо процесните вземания по изпълнителен лист от № 260100/10.10.2024 година, издаден по гр.д. № 2021/2017г. на БРС е настъпил ефектът на погасителната давност.

По делото безспорно се установи, че по силата на Решение № 604/28.04.2017г. постановено по гр.д. № 2021/2017г. по описа на БРС, влязло в законна сила на 28.04.2017г. бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие, одобрено е споразумението между тях, по силата на което на ответницата са били предоставени за упражняване родителските права над детето, а ищецът и баща на детето е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер 150 лева, до настъпването на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, платими до двадесет и пето число на месеца, за който се отнасят. Установи се още, че ответницата е поискала издаване на изпълнителен лист по Гр. д. № 2021/2017 г. по описа на БРС, като такъв е издаден на 10.10.2024г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 948/2024 по описа на ЧСИ И. М. при РС – Бургас, като в отправената покана до ищеца за доброволно изпълнение е посочена и сумата от 9313 лв. дължима издръжка. Въз основа на молбата на взискателката и ответница по настоящия спор са предприети действия по пълно имуществено проучване на длъжника и налагане на запори но притежаваните от него банкови сметки, считано от 05.11.2024г.

Ищецът счита, че задължението му за периода 28.04.2017г. до 01.11.2019г. е погасено по давност, като видно от извършените отбелязвания върху гърба на изп. лист същият е заплатил издръжка за минало време в размер на 6160 лв. на 20.05.2025г., сумата от 300 лв. на 14.02.2025г. за м.декември 2024г., сумата от 780 лв. представляваща доплащане на издръжка за м.10.2024г. и м.01.2025г., сумата от 720 лв., представляваща издръжка за м.февруари и м.март 2025г., сумата от 360 лв. представляваща издръжка за м.април 2025г., като възразява относно дължимата сума от 4450 лв. до 10675 лв., тъй като счита за погасена по давност.

При наличие на съдебно признато вземане в полза на детето срещу неупражняващия родителските права родител, правоотношението помежду им се подчинява на общия режим 3 на погасителната давност, като спрямо него не се прилага разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б.

"а" ЗЗД. Това правно разрешение, пояснява ВКС, че запазва актуалността си и след постановяване на ТР № 1/03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. Общия давностен срок съгласно чл. 110 ЗЗД е пет години и с изтичане на 5 годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. На база влязлото в сила Решение на БРС се налага извода, че считано от 28.04.2017г. ищецът е бил задължен да заплаща ежемесечна издръжка за детето си Д. Г., ведно със законната лихва. Изпълнителното дело е образувано на 15.10.2024г. поради което съдът намира, че са погасени по давност вземанията за издръжка за времето от 28.04.2017г. до 15.10.2019г. съответно правото на принудителното им събиране също се е погасило по давност. По смисъла на чл. 111 б. в от ЗЗД погасителната давност при периодичните вземания тече поотделно за всяка вноска от датата на падежа й, като всяка последователна вноска си има свой давностен срок. Когато задължението за плащане на издръжка е признато с влязло в сила съдебно решение, както в процесния случай, давностния срок е пет години, но отново тече поотделно за всяка месечна вноска. Според чл. 116, ал. 1 б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок всяко е пет години, ако вземането е установено със съдебно ршение. В този смисъл съгласно нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, решението по гр. дело № 62/2014 г. по описа на РС Свищов, по което е издадено изпълнително основание, следва да бъде приведено в изпълнение само за времето от пет години назад от поискването на изпълнението, в който смисъл е и съдебната практика / Определение № 298/28.02.2014 г. по гр. дело № 695/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о. и Решене № 401/18.12.2013 г. по гр. дело № 3552/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о. /.