Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1026 от 20.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3617/2024
Вид
Решение № 1026
Подписан
20.02.2025
В сила
16.01.2026
Състав
Петя Тошкова Стоянова Владимирова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.271, ал.10 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.308, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.81 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100103617 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца Д. Г. Н., ЕГН **********, въз основа на депозирана в Районен съд – гр.Самоков тъжба по чл.81 от НПК от И.К.К. и Р.А.З. на 20.10.2020 г., било образувано НЧХД № 462 по описа за 2020 г. на Районен съд – Самоков.

Производството по делото протекло в общо 8 открити съдебни заседания, както следва: на 12.04.2021 г.; на 26.04.2021 г.; на 21.06.2021г.; на 11.10.2021 г.; на 20.12.2021 г.; на 14.02.2022 г.; на 11.04.2022 г. и на 13.06.2022 г., като в последното заседание съдът обявил своята присъда, с която Д. Г. Н. бил признат за виновен по едно от обвиненията - по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК. Сочи се, че към 27.03.2024г. - датата на депозиране на настоящата искова молба, а именно 1 година и 9 месеца по-късно, съдът все още не е изготвил своите мотиви към присъда. Излага подробни мотиви за това, че посоченото частно производството се разглежда в неразумно дълъг срок. Излага доводи, че в резултат на това на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване и безпокойство за резултата от продължителността му; фрустрация от бавенето; разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта. Претендира да бъде осъден Районен съд – гр.Самоков да му заплати сума в размер на 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на наказателното производство по НЧХД № 462/2020 г. по описа на РС – гр.Самоков, за периода от образуване на делото от 20.10.2020 г. до момента на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от РС – гр.Самоков в установения за това срок, в който оспорват предявения иск по основание и размер. Посочват на първо място, че има противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, доколкото в исковата молба се излагат доводи за увреди в следствие забавяне на изготвяне на мотиви по делото, а в петитума е поискано обезщетение за провеждане на цялото производство извън разумния срок. Изложени са хронологично данни за движението на делото. Излагат се доводи за липса на висящност извън разумните срокове – сочи се, че докладчик по делото е председателя на РС – гр.Самоков, който след пандемията от Ковид19, с цел преодоляване на забавянето на производствата, е с натовареност от 100%;

1 подчертава се, че производствата от частен характер, с оглед липсата на досъдебно производство, протичат в по-продължителен период поради това, че всички доказателства се релевират и събират в съдебната фаза; заявяват, че делото има фактическа сложност, която е довела до забавяне в изготвянето на мотивите – последните е следвало да се изготвят до 13.08.2022г., а са обявени на 19.04.2024г. Считат, че не се установява никаква причинна връзка между твърдените увреди и продължителността на производството. Претендират се разноски.

Контролиращата страна Софийска Градска Прокуратура счита предявения иск за неоснователен. Сочи, че видно от доказателствата по делото, съдебните заседания са провеждани ритмично и не е на лице забавяне. Сочи се и липса на причинени вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

Видно от отговора на исковата молба, не се оспорват обстоятелствата, изложени в исковата молба, досежно начало на производството по НЧХД № 462 по описа за 2020 г. на Районен съд – Самоков, продължителността на съдебното дирене и срока, в който са изготвени мотивите към крайния съдебен акт. От РС – гр.Самоков е представено и копие от материалите по НЧХД № 462 по описа за 2020 г. на Районен съд – Самоков от които се установява, че разглеждането му е протекло по следния начин:

Делото е образувано по тъжба, подадена до РС-Самоков на 20.10.2020 г. от Р.А.З. и И.К.К., с която срещу Д. Г. Н. са повдигнати обвинения за престъпления по 144. ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, с твърдения те да са извършени в гр. Самоков на 30.05.2020 г. около 15,00 ч. Видно от тъжбата, тъжителите са поискали изискване на материали от пр.пр., изготвяне на Съдебно-психиатрична експертиза и разпита на 4 свидетели. С разпореждане на съдията-докладчик от 23.10.2020г. на тъжителите са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности на тъжбата. Тъжителите са изпълнили указанията на 18.11.2020г. и с разпореждане от 02.03.2021г. делото е насрочено в открито съдебно заседание на 12.04.2021 г. Д. Г. Н. е получил препис от тъжбата, ведно с призовка за това съдебно заседание на 21.03.2021г.

По делото са проведени 8 открити съдебни заседания – на 12.04.2021г., когато не е даден ход на делото по причина, за която отговаря именно настоящия ищец – същия е упълномощил адвокат с пълномощно от датата на заседанието, който е бил възпрепятстван служебно да се яви по НЧХД № 462/2020 г.; на 26.04.2021г., когато съдът се е произнесъл по приемане за разглеждане в наказателното производство на предявени от тъжителите срещу подсъдимия граждански искове за обезщетения за неимуществени вреди от описаните в тъжбата престъпления и се е произнесъл по доказателствени искания на страните, като Д. Н. не е имал никакви доказателствени искания, от поисканите от тъжителите 4 свидетели са допуснати трима и съдът е отложил произнасянето по допускане на СПЕ в следващо съдебно заседание; на 21.06.2021г., когато от допуснатите трима свидетели на тъжителите е воден само един, който е разпитан, като Съдът е допуснал нови доказателствени искания, чрез разпита на нови двама свидетели при режим на призоваване; на 11.10.2021г., когато са разпитани свидетелите при режим на призоваване и още един от допуснатите на тъжителите свидетели, като третия такъв не е воден поради влошаване на здравословното състояние, за което обстоятелство не са представени доказателства и е допусната СПЕ; на 20.12.2021 г., когато е разпитан последния допуснат свидетел, като допуснатата СПЕ не е била изготвена поради ангажираност на вещото лице, която е била своевременно уведомена за поставените задачи; на 14.02.2022 г., когато е обсъдено и прието заключението по назначената съдебнопсихиатрична експертиза и съдът се е произнесъл по направени в това съдебно заседание доказателствени искания от защитника на подсъдимия, като част от тях са уважени; на 11.04.2022 г., когато е направено искане от процесуалния представител на Д. Н. за разпита на съпругата му, като свидетел, като същата е водена в заседанието и е разпитана в същото, направени са нови доказателствени искания и от двете страни – за изискване на писмена информация; последното открито съдебно заседание е проведено на 13.06.2022г., когато са приети изисканите справки, както и представени от страните писмени документи, дадени са обяснения от Д. Н., обявен е край на съдебното дирене, даден е ход на съдебните прения.

С Присъда №30/13.06.2022г. по НЧХД № 462 по описа за 2020 г. на Районен съд – Самоков, Д. Г. Н. е признат за виновен в това, че на 30.05.2020г. е казал нещо унизително за 2 честта и достойнството на тъжителите, в тяхно присъствие – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, освободил го е от отговорност на основание чл.78а, ал.1 НК и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. Д. Г. Н. е осъден да заплати обезщетение по предявените граждански искове, в размер на по 400лв. за всеки от тъжителите. На 17.06.2022г. е подадена въззивна жалба от Д. Г. Н..

Не се спори, че мотивите към присъдата са обявени на 19.04.2024г., като в подадения по настоящето дело отговор, РС-Самоков посочва, че това е единственото забавяне на съда в производството. От страна на Д. Г. Н. е подадено допълнително изложение към въззивната жалба. Производството пред СОС по подадената въззивна жалба е образувано във ВНДЧХ №321/2024г., разгледано е в едно заседание – на 01.07.2024г. и първоинстанционната присъда е потвърдена с Решение №89/11.07.2024г. по ВНДЧХ №321/2024г. по описа на СОС.

По делото са депозирани показания от съпругата на ищеца - свидетеля П.С. Н.а, които обаче следва да се преценяват в съответствие с чл.172 ГПК доколкото е заинтересована от изхода на делото като съпруга на ищеца и лице, което е ищец в идентично производство срещу РС-Самоков. Свидетелката излага твърдения за лоши отношения с И. и К. и Р.З. от края на 2019г. Посочва, че разбрали за заведени срещу тях дела в началото на 2021г.

Съпругът й не споделял много чувствата си, но тя усещала, че е притеснен. Призовките по делото идвали събота и неделя и не смеели да излязат никъде в тези дни, защото не знаели дали няма да имат призовка. Заявява, че съпругът й не можел да спи от притеснение.

Предложили му работа в чужбина, преди година и половина, но той отказал заради делото.

В къщи имали конфликти помежду си, предизвикани от несигурността преди всяко заседание. Посочва, че преди две години, разрешителното за притежание на оръжие на съпруга й, изтекло и той не могъл да си извади ново заради делото. Притеснявал се да не бъде осъден.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

За основателност на претенцията е необходимо да се установи по делото допускането на разглеждане на производството по НЧХД № 462 по описа за 2020 г. на Районен съд – Самоков, извън разумните срокове и именно това забавяне в разглеждането на производството да е довело до нанасяне на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в притеснения, очакване и безпокойство за резултата от продължителността му; фрустрация от бавенето; разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 2 "б" от ЗОДОВ. Съгласно цитираната разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр.66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр.80 от 1992 г.; изм., бр.137 от 1998 г.; попр., бр.97 от 1999 г., изм. и доп., с Протокол № 11 от 11.05.1994 г., изм. и доп., бр. 38 от 21.05.2010 г. (наричана "Конвенцията").

Целта на разпоредбата на чл. 2 "б" от ЗОДОВ е да създаде ефективен механизъм на вътрешното право за адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на правото да се гледа делото в разумен срок по стандартите на Конвенцията за правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, т.1 от КЗПЧОС е гъвкава. При преценката за разумност на релевантния период съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото (така в Решение от 15.07.1982 г. на ЕСПЧ по делото Екле срещу Германия, Серия А № 51; Решение от 13.07.1983 г. на ЕСПЧ по делото Цимерман и Щайнер срещу Швейцария, Серия А № 66;

Решение от 26.07.2001 г. на ЕСПЧ по делото Крепс срещу Полшар). Възможно е накърняване на разумния срок за разглеждане на делото, въпреки формалното спазване на законово определените процесуални срокове, както е възможно и обратното удовлетворяване на изискването за "разумен срок" при фактическо надвишаване на процесуалните срокове. Според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи. Разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните 3 обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и значението на делото за ищеца и вида на правата, за които търси защита.