Решение № 998 от 06.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330104010 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕР Констръкшън“ ЕООД, ЕИК 200816176, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Густав Вайганд“ № 14, представлявано от ****** Г. Н. Б. против М. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., пл. „С. “ № ***, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 357 КТ.

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, М. П. Б., ЕГН ********** е предявила против „ЕР Констръкшън“ ЕООД, ЕИК 200816176 насрещни обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл. 244, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството му на работодател и ответницата съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № *** от ***** г. за изпълнение на работа на длъжност „**********“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 902,10 лева. Твърди се, че със заявление от ****** г. ответницата прекратила едностранно и без предизвестие трудовото правоотношение, като причина било посочено основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Работодателят, макар и да не споделял посоченото в заявлението основание, удостоверил прекратяването с констативна заповед № ****** г., връчена срещу подпис на ***** г. Поддържа, че не е било налице посоченото в заявлението основание за едностранно прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ към датата на депозирането му.

1

Сочи, че съгласно чл. 3 от трудовия договор, периодичността на плащане на трудовото възнаграждение е ежемесечно до последно число на месеца, следващ месеца за който е начислено възнаграждението. В процесния случай на дата ***** г. работодателят извършил дължимото плащане за заплата за *****г. по банков път.

Твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на ответницата да прекрати трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Ищецът счита, че на практика правоотношението е прекратено едностранно в хипотезата на чл. 326, ал. 1 КТ, без да е отработено дължимото едномесечно предизвестие. Поддържа, че формално е посочено основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, за да се избегне заплащането на обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ.

Изтъква се, че в заявлението било посочено, че ищцовото дружество дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което е пряко обвързано със законосъобразното прекратяване на трудовия договор в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

В тази връзка ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове за признаване за установено, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, че действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, обективирано в писмено заявление от 28.02.2022 г., е по чл. 326, ал. 1 КТ - едностранно от работника с едномесечно предизвестие, което не е отработено, както и че ищецът не дължи на ответника обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок за предизвестие.

Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва твърденията на ищеца за наличие на злоупотреба с право от ответната страна. Твърди, че договорът не е прекратен с цел да се осуети налагане на наказание от страна на работодателя или с цел да не се отработи едномесечно предизвестие от работника.

Посочва, че между страните е бил сключен трудов договор от ******* г.

Твърди, че същият е бил прекратен със заявление от *****г., което е получено от работодателя на същата дата. Поддържа, че след като е подала заявлението си на ****** г., същата е била повикана при работодателя с искане да подаде ново заявление, но с дата ********* г. Изтъква, че първото заявление за прекратяване на договора е стигнало до знанието на работодателя на ****** г. и считано от тази дата процесният договор е прекратен. Счита, че извършените след това действия са безпредметни и нямат правно действие.

2

Оспорва твърдението на ищеца, че основанието, на което е следвало да бъде прекратено трудовото правоотношение между страните е разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ. Поддържа, че основанието за прекратяване на същото е чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. В тази връзка излага съображения, че размерът на основното трудово възнаграждение е бил увеличен и считано от м. **** ****г. ответницата твърди да е получавала трудово възнаграждение в размер на 1600 лева. Работодателят изплатил сумата от 900 лева заплата за м. януари 2022 г., а не уговореният размер от 1600 лева. Това се случило и със заплатата за м. февруари 2022 г., поради което се стигнало до прекратяване на трудовия договор. Твърди се, че е налице забавяне на плащане на дължимо трудово възнаграждение от страна на работодателя, което обуславя посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 327, ал. 1. т. 2 от КТ. На следващо място се сочи, че след придобиване на стаж при същия работодател на същата позиция, на работника следва да се начислява допълнително възнаграждение, което в случая не било изплащано на ответницата. Счита, че от м. ***** г. й се дължи заплащане на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Изтъква, че това е друго основание - забава в изплащането на всяко едно от допълнителните месечни възнаграждения от страна на работодателя. Счита, че допълнително основание за наличие на предпоставките на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е това, че работодателят е бил длъжен, но не е начислявал допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и опит, поради което е налице разминаване в дължимите осигурителни вноски по общественото осигуряване. Ответницата твърди, че й се дължи заплащане и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, доколкото не е ползвала такъв до прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя.

Предвид изложеното, моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Претендира сторените в производството разноски.

В законоустановения срок са предявени насрещни искове от М. Б. срещу ищеца - работодател за присъждане на сумата от общо**** лева, от които: ****лева незаплатени от работодателя допълнителни трудови възнаграждения за трудов стаж и професионален опит за периода от м. октомври 2020 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение; **** лева - лихва за забава върху сумата от **** лева за периода от 01.01.2021 г. до 16.05.2022 г.; 800 лева - неизплатено трудово възнаграждение за ***** г. и м. ***** г.; 210 лева - неизползван платен годишен отпуск за периода от 2019 г. до 2022 г.; ***** лева - обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие за срока на предизвестието.

Поддържа, че не е налице злоупотреба с право от страна на ответницата при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Твърди, че е упражнила законосъобразно правото си на едностранно прекратяване на 3 трудовото правоотношение без предизвестие поради наличие на предпоставките, предвидени от закона за упражняване на това право.

По изложените в насрещната искова молба съображения, моли да бъдат уважени предявените насрещни искове. Претендират се разноски.

Ответникът по насрещните искове - „ЕР 35 Констръкшън“ ООД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва същите.

Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно и без предизвестие от М. Б. със заявление от ******* г., като работодателят е удостоверил прекратяването с констативна заповед № ******** г., връчена срещу подпис на ******** г.

Оспорва да е било извършено увеличаване на основното трудово възнаграждение на 1600 лева, тъй като в личното трудово досие на работника не се съдържало в писмена форма допълнително споразумение за извършена промяна в трудовия договор.

Оспорва дължимостта на допълнително трудово възнаграждение по чл. 12 НСОРЗ от м. *****г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Твърди, че макар и формално да не е начислявано самостоятелно във ведомостта за заплата, то е било реално платено и получено от Б.. Сочи, че за периода м. ****** г. м. ******* г. на същата е начислявана основна заплата в по-висок размер от договореното, в резултат на което тя е получила недължима горница към основната заплата, част от която е и претендираното допълнително трудово възнаграждение.

Твърди се, че с оглед заеманата длъжност, М. Б. е била наясно с посоченото и съзнателно е подавала невярна информация за собственото си трудово възнаграждение. Сочи се, че през м. **** г. ******* на дружеството констатирал, че трима служители в отдел „*********“, един от които Б., са завишили неправомерно основните си заплати, злоупотребили са продължително време с доверието на работодателя и са го ощетили с недобросъвестно получено и недължимо трудово възнаграждение. Предвид нарушеното доверие между управителя и посочените служители, последните подали през ******** г. идентични по съдържание заявления за едностранно прекратяване на трудовите им правоотношения на основание чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ.

Ответникът оспорва да се дължи претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Поддържа изложеното в първоначалната искова молба твърдение за недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на Б. и моли за отхвърляне на предявените насрещни искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

4

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено /вж. определение на съда от ***** г./.

Съдът приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приобщените по делото доказателства, включително и от представените в заверено копие – Трудов договор № ******** г., Заявление от ******* г., изходящо от М. Б., адресирано до ******* на дружеството и Заповед № ** от ******* г. за прекратяване на трудов договор № **/******* г.

Като писмени доказателства по делото са приети следните документи:

Извлечение от програмен продукт „Плюс минус“, досежно работната заплата на М. Б. за м. ****** г.; Платежно нареждане за кредитен превод от ******* г. за сумата от 900 лв., с посочено основание за превод: „заплата м.***** г.“; Банково удостоверение, изходящо от „Уникредит Булбанк“ АД, в което са отразени получени от М. Б. преводи от Г. Б. за периода 01.09.2019 г. – 31.03.2022 г.; Справка от Регистъра на осигурените лица – социално осигуряване към данни ***** г., Декларации обр. 1 и обр. 5 по Наредба Н-8 за осигурено лице М. Б. за периода 09.2019 г. – 03.2022 от осигурител с БУЛСТАТ ******; заверено копие на Трудова книжка на М. Б.; фишове за начислени заплати и приложени към тях платежни нареждания за периода м. ****** г. – м.

******* г.; заверено копие на личното трудово досие на М. Б.; Писмо с рег. № ******** г., изходящо от ТД на НАП – гр. П.; Разчетно-платежни ведомости на дружеството за периода м. ***** г. – м.******г.; Разходни касови ордери от ***** г., ***** г., ******* г., ****** г., ****** г., ***** г., ****** г., ****** г., ***** г., ****** г., ***** г., ****** г., ***** г., ***** г. Представено е и извлечение от мобилен телефон, с посочена дата ***** г.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото лице е установило, че изчисленото допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на М. Б. след месец октомври ***г. до месец февруари ***** г. при основно месечно трудово възнаграждение от ***** лв. е в общ размер на ** лв.; Осигурителният доход на М. П. Б. при основно месечно трудово възнаграждение в размер на ***лв. след прибавяне на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възлиза на *** лв. Поради липса на допълнително споразумение за увеличаване размера па основното трудово възнаграждение на М. Б. от **** лв. на **** лв., осигурителният доход от месец октомври ***** г. до месец септември 2021 г. е в размер на ****лв. при основна заплата от ****лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж от ** лв.