Решение № 567 от 11.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330112067 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ от ЗЕАД „Булстрад В.

И. Г.“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С.

Стамболов“ № 1.

В исковата молба се твърди, че на ***** година, при управление на собствения си л.а. марка „Т. Я.“ с peг. № **** по надлез „Р.“ в гр. П., Н. Ч. чула силен пронизителен звук, след което автомобилът станал неуправляем. Ч. отбила, като при извършения оглед установила, че при преминаването на автомобила през металните връзки на пътното платно се е спукала *** **** гума.

При настъпване на инцидента, лекият автомобил бил застрахован в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД с имуществена застраховка „Каско Стандарт“, сключена на**** година, със ЗП № ***** със срок на действие от 16.03.2024 год. до 15.03.2024 година.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, Н. Ч. подала заявление за изплащане на обезщетение в ищцовото дружество.

В застрахователното дружество бил извършен оглед на автомобила, при който се установило увреждането на **** гума, марка ************* със 65% остатъчна стойност.

На базата на представена от застрахованото лице фактура за закупуване и монтаж на нова гума, с доклад по щета № *****, ищцовото дружество решило за щетите по застрахования автомобил да бъде изплатено обезщетение от 126.43 лева, от които 112.39 лева за гумата, 11.84 лева за демонтаж, монтаж и баланс и 2.20 лева за тежести.

На **** година, застрахователното дружество изплатило по банковата сметка на Н. Ч. определеното обезщетение от 126.43 лева. До ответната Община била изпратена покана, получена на 25.03.2024 г., но същата отказала да извърши плащане преди установяване на задължението й по съдебен ред.

1

Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив. Твърди с плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза да е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата в общ размер на сумата от 126,43 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 10.07.2024 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите на ищеца, не отговарят на действителното положение, както и че не е налице причинна връзка между вредите по автомобила и настъпилото ПТП. Не ставало ясно какво е било препятствието на пътя, предизвикало произшествието. Счита, че се създава изкуствена хипотеза за носене на отговорност от страна на Общината за недостатъци в инфраструктурата. Възразява срещу исковите претенции на ищеца, а именно, че по вина на Община Пловдив, водачът на автомобила е претърпял ПТП, в което са били нанесени повреди на посоченото МПС като счита, че същите са неоснователни, т.к. ищецът не сочи доказателства, които да обосновават отговорност на Община Пловдив. Често при възникване на такъв вид вреди е налице виновно поведение от страна на водача на МПС /ППС/, възможна е и техническа неизправност на автомобила. Възможно е инцидентът да е настъпил поради невнимание от страна на водача на автомобила. От приложените материали по делото не става ясно с каква скорост се е движел водачът на автомобила.

Позовава се на разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП. Твърди, че в преобладаващия брой случаи, извършването на ремонтни дейности по пътното платно се извършва от субекти, които осъществяват с или без необходимото разрешение дейности, свързани с водоснабдяване и канализация, електроснабдяване, доставка на информационни услуги и др. Счита, че ищецът следва да докаже обективната съпричастност на Община Пловдив в така извършените изменения на пътя.

Ето защо и на основание изложеното, моли съда, да остави без уважение претенциите на ищеца по делото като неоснователни. Алтернативно, моли да бъде намалена евентуално уважената претенция, съразмерно с доказаната степен на съпричипяване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети декларации за настъпване на застрахователно събитие, застрахователна полица от 07.03.2023г. и Общи условия към нея, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС, контролен талон, протокол за оглед по претенция, фактура, доклад по щета, преводно нареждане от 19.01.2024г., регресна покана до Община Пловдив, ведно с известие за доставяне и писмо от Община Пловдив.

За установяване на фактическите си твърдения ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на св. Н. Ч. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 16.01.2024г./.

От показанията на същата се установява, че е собственик на л. а. „Т. Я.“ с рег. № ****.

През 2023г. пътувала от П., минала светофара на *** и се качила на надлеза. На надлеза имало огромни шевове, разбити места и след това имало голяма шахта. Не знаела къде точно е спукала гума, защото те били едно след друго, но чула силен шум и цялата кола се разтресла. Отбила веднага и видяла, че *** *** гума е спукана. Обадила се на тел. 112.

Отсреща имало и гумаджия, но той казал, че не може да се оправи.

Св. също потвърди пред съда, че лично е попълнила приложената на л. 9 от делото декларация за настъпване на застрахователно събитие.

2

Съдът кредитира показанията на св. Ч., тъй като същата възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия относно установените от нея факти, н не гради решаващите си изводи въз основа на тях, тъй като не са достатъчно информативни. Безспорно св. е спукала гума при движение на описаното от нея място, но не знае причината за това – дали попадането в шахта /за наличието на шахта липсват въведени твърдения от ищеца/ или при преминаване през металните шини на надлеза или „шевове“, както ги описва свидетелката, който пък механизъм се опровергава от заключението на автотехническата експертиза.

От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, извършена от в. л.

С. М. се установява следното:

Съгласно данните в исковата молба, декларацията и заявлението, обстоятелствата при които е настъпило произшествието са следните: На **** г. при управление на л.а. „Т. Я.“ с рег. № **** по надлез „Р.“ в гр. П., Н. Ч. чува силен пронизителен звук, след което автомобилът става неуправляем. Ч. отбива, като при извършения оглед установява, че при преминаването на автомобила през металните връзки на пътното платно се е спукала *** *** гума.

На приложените снимки се вижда, че страничната част на гумата е срязана. Подобно срязване на гумата може да се предизвика от остър предмет. Дилатационната фуга на моста е изпълнена с метални шини, монтирани с винтове към основата. На приложените снимки не се вижда нарушаване на целостта на металните шини, същите са равни, на едно ниво с асфалтовата настилка.

От представените по делото данни следва да се приеме, че при посочения механизъм на ПТП, а именно- преминаване на гумите на автомобила през дилатационната фуга на мост, от техническа гледна точка е възможно да бъде повредена **** **** гума, ако металните шини на фугата са били повредени и е имало елементи, които да са над нивото на асфалтовата настилка.

Стойността на ремонта а възстановяване на автомобила към датата на настъпилото ПТП е 126,79 лева.

От устните разяснения на в. л. става ясно, че от приложените по делото снимки се вижда, че шините са в идеално състояние. Разстоянието между шините е малко и самите болтове, които ги закрепят са на нивото на пътя и няма какво да среже гумата. За шахта, каквато споменава св. по делото няма данни. Според в. л. със сигурност гумата е срязана от нещо остро и вероятно метално, но не може да каже какво. Срезът на гумата е отстрани на височина между 3 и 10 см. Това означава, че при описания в исковата молба механизъм шината трябва да се намира поне на 5-10 см. височина над асфалта, а от снимките се вижда, че те са на височина 1-2 см.

Съдът кредитира заключението на автотехническата експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Страните не спорят, че св. Н. Ч. е собственик на увредения автомобил „Т. Я.“ с рег. № ****, както и че при настъпване на инцидента, лекият автомобил е бил застрахован в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД с имуществена застраховка „Каско Стандарт“, сключена на **** година, със ЗП № ***** със срок на действие от 16.03.2024 год. до 15.03.2024 година.

Безспорен между страните е и факта, че на 19.01.2024 година, застрахователното дружество е изплатило по банковата сметка на Н. Ч. определеното обезщетение от 126.43 лева.

В доказателствена тежест на ищеца, наред с останалите указани му факти е и установяването на описания в исковата молба механизъм на ПТП, в причинна връзка с който 3 да са настъпили твърдените вреди по автомобила.

От анализа на доказателствената съвкупност се налага извод, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване описания механизъм на настъпване на вредите, доколкото според експертното заключение, при посочения механизъм на ПТП, а именнопреминаване на гумите на автомобила през дилатационната фуга на мост, от техническа гледна точка е възможно да бъде повредена задна лява гума, ако металните шини на фугата са били повредени и е имало елементи, които да са над нивото на асфалтовата настилка. На приложените снимки не се вижда нарушаване на целостта на металните шини, същите са равни, на едно ниво с асфалтовата настилка. Причина за срязването на гумата е преминаването през остър метален предмет, но той не се установи в хода на настоящото производство, а и дори да се е намирал на пътното платно, то наличието му не може да се вмени в тежест на ответната Община. Не се установи следователно наличието на причинноследствена връзка между вредите и преминаването на автомобила през дилатационната фуга на мост.

По гореизложените съображения предявения иск ще се отхвърли, като недоказан по основание.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК право на разноски има ответната страна, които възлизат на сумата от 100 лева заплатен депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и заплащането им ще се възложи в тежест на ищцата.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „Булстрад В. И. Г.“ ЕАД,

ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5, представлявано от П. Ш. и И. Г. против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес: гр.

Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1, представлявана от *** ***** *** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 126,43 лева главница, представляваща суброгационно вземане с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като недоказан по основание.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5, представлявано от П. Ш. и И. Г. да заплати на Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1, представлявана от ******* сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направени по делото разноски за депозит за експертиза и 150 лева /сто и петдесет лева/ възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.