Решение № 684 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ВАНЕСА АС. ДОНКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20241110211566 по описа за 2024 година при участието на секретаря Ванеса Донкова, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 11566 по описа на СРС за 2024 година, за да се произнесе с решение взе предвид следното:

Производство по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „*****” с ЕИК: **********, чрез законния му представител Н. Г., срещу Електронен фиш (ЕФ) № 8504675578, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с който на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на едноличния търговец било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата е направено искане за отмяна на обжалвания ЕФ като неправилен, незаконосъобразен и издаден в нарушение на матерния закон. Твърди се, че извършеното нарушение представлявало „маловажен случай” по смис. на § 1, ал.1, т.4 допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Сочи се, че въпреки, че към момента на съставянето на атакувания санкционен акт разпоредбата на чл.10б, ал.7 от Закона за пътищата (ЗП) не е била влязла в сила, но от него можело да бъде изведена волята на законодателя, съгласно която при доброволно заплащане на дължимата пътна такса за изминато разстояние за преминаване през съответните пътни участъци, не настъпвали каквито и да било вреди за бюджета, поради което и не се образувало административно-наказателно производство, а образуваното се прекратявало. Навежда се и довод в жалбата, че имало неправилно приложение на материалния закон, т. к. административното нарушение представлявало „маловажен случай”, поради което наказващият орган следвало да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. В жалбата се твърди още, че доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние „*****” АД следвало, в изпълнение на чл.2, § 7 от Регламента за изпълнение 1

(ЕС) №2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. да уведоми санкционираното дружество относно отстраняването на техническата нередовност на бордовото устройство, монтирано в превозното средство. Сочи се, че за констатираното нарушение наказващият орган неправилно е издал електронен фиш, защото разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП имала отношение единствено към констатиране на нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Изложени са и аргументи, че формулираното в електронния фиш т. нар. „административно обвинение” било неясно, т. к. не било посочено какъв е размерът на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и по какъв начин тя е била изчислена. В жалбата се посочва, че твърдените нарушения се дължат на допусната техническа грешка от дружеството „*****” АД при въвеждане на данните за процесното пътно превозно средство (ППС). Според жалбоподателя при издаването на обжалвания ЕФ не били спазени сроковете, предвидени в чл.34, ал.3 от ЗАНН. Отправено е искане в жалбата за отмяна на електронния фиш в цялост.

В съдебно заседание жалбоподателят „*****” Е Т , редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител, който да вземе отношение по жалбата.

Въззиваемата страна (наказващия орган) – Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно призована, се представлява от юрк. Д. Д. (вж. л.74 от съд. д.), с пълномощно по делото, който оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на атакувания ЕФ като законосъобразен и правилен, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като изслуша доводите на страните, служебно провери оспорения електронен фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Жалбоподателят ЕТ „*****”, със седалище и адрес на управление в Област ***, Община ***, гр. ***, ул. „***” № *** със законен представител Н. Х. Г., било собственик на пътно превозно средство (ППС) – товарен автомобил (влекач) марка/модел „***” с рег. № **********, с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4.

На 30.06.2020г. гореспоменатото ППС било добавено към Договора за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси, сключен между жалбоподателя ЕТ „*****” и „*****” АД, като бордово устройство със сер. № 0305424973348 било асоциирано към въпросното ППС с рег. № ********** на 02.07.2020г. (вж. л.27-28 от съд. дело).

В периода от 10:19 ч. на 09.07.2021г. до 17:30 ч. на 09.07.2021г. бордово устройство сер. № 0305424973348 в пътното превозно средство, споменато по-горе, не било включено в електрическото захранване, поради което не предавало данни и информация за преминаването през ТОЛ-сегментите по платената пътна мрежа на страната. Към 09.07.2021г. балансът по сключения между жалбоподателя ЕТ „*****” и националния доставчик на услуги „*****” АД договор бил положителен – в размер на 574.80 лева.

На 09.07.2021г., в 12:42 часа, в Столична Община, по път „А-6 ”, км 50+427, с посока намаляващ километър – пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство (специализирана контролна точка /СКТ/) № 10182, което било елемент от електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ), било засечено движението на пътното превозно средство – гореспоменатия товарен автомобил (влекач) марка/модел „***” с рег. № *********, с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0 кг., за което устройство № 10182 не отчело наличието на валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за преминаването.

Нарушението било установено чрез

2 споменатото устройство

№

10181, представляващо автоматично устройство за записване на пътен трафик.

След извършена справка за собствеността на ППС било установено, че то принадлежи на жалбоподателя ЕТ „******” със законен представител Н. Г..

С оглед данните от устройство № 10182 и с оглед установената собственост на превозното средство, на горепосочения едноличен търговец бил съставен процесният ЕФ № 8504675578, с който на жалбоподателя, на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата, било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Препис от издадения електронния фиш бил връчен на представител на ЕТ на 12.04.2024г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне (вж. л.17 от съд. дело).

На 25.04.2024г., чрез пощенски оператор (вж. л.12 от съд. д.), едноличният търговец подал жалба вх. № 53-00-3548/29.04.2024г. (опис на АПИ) срещу издадения ЕФ № 8504675578, по която било образувано настоящото дело.

Изложените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав прие за установена въз основа на приобщените доказателствени материали: писмените доказателства – оспорения ЕФ № 8504675578 (л.11), справка от ЕССПТ за нарушение (л.13), справка от ЕССПТ за собственост на МПС (л.16), известие за доставяне на ЕФ (л.17), становище от Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура” на НТУ (л.18), писмена справка от „*****” АД (л.27-28), договор от 30.06.2020г. между едноличния търговец и „*****” АД (л.29-48), данни от бордовото устройство за процесната дата (л.49-50), писмена справка от АПИ (л.53-54), протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка (л.55-57), извлечение от електронната система с данни за местоположението на СКТ № 10182 (л.58), карта за местоположение на СКТ № 10182 (л.59-60), доклад от директор на ОПУ за изграждане на пътен участък (л.61), разрешение № РСПП-407/26.11.2019г. за специално ползване на пътища (л.62), справка от АИС – КАТ за собственост на ППС и история на собственост (л.68-69), приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК, както и от веществените доказателства – 2 (два) броя статични изображения (фотоснимки) (л.14-15).

Съставът на съда кредитира събраните в делото писмени доказателства, доколкото същите установяват факти от предмета на делото, приобщени са по надлежния ред, като анализът им в съвкупност формира единно и непротиворечиво изложените по-горе и възприети от съда фактически обстоятелства, като не се налага обстойният им доказателствен анализ, а липсват съществени противоречия между тях, които да налагат такъв анализ (арг. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав приема следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано юридическо лице (наказан едноличен търговец), срещу подлежащ на съдебен контрол (обжалваем) административнонаказателен акт – електронен фиш (чл.58д, т.4 от ЗАНН), и при спазване на срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (ЕФ е връчен на 12.04.2024г. – л.17, а жалбата е подадена по пощата на 25.04.2024г. – л.12), с оглед на което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, когато това е предвидено в закон, при извършени административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, овластените контролни органи могат 3 да налагат глоби с електронен фиш. Следователно, отклонение от общите правила за образуване на административно-наказателното производство със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), е допустимо единствено при две кумулативни условия – когато това „е изрично предвидено в закон” и когато става дума „за налагане на наказание глоба”.

В разглеждания случай, административно-наказателната отговорност на санкционирания едноличен търговец е ангажирана с издаването на атакувания ЕФ при условията на чл.189ж от ЗДвП за извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, при което на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.

Съобразно разпоредбата чл.102, ал.2 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.26 от 30.03.2021г.) собственикът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска същото да се движи по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) според категорията на пътното превозно средство (чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП), а ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него (чл.102, ял.2, изр.2 от ЗДвП). Иначе казано – за собственика на ППС е въведено задължение за бездействие („да не допуска”) да се движи ППС, за което не са изпълнени задълженията по чл.10, ал.1 от ЗП.

В същото време, нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП (ред., ДВ, бр.26 от 30.03.2021г.) – редакция, относима към датата на извършване на соченото нарушение (09.07.2021г.), собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, вкл. в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с наказание „глоба” в размер 2 500 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв (чл.179, ал.3б, изр.1 от ЗДвП), а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице – се налага наказание „имуществена санкция” в размер 2 500 лева.