Протокол № 80 от 20.01.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 80 гр. Пазарджик, 20.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т. Петкова при участието на секретаря Соня Захариева

Сложи за разглеждане докладваното от Т. Петкова Наказателно дело частен характер № 20225220201500 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Частният тъжител В. В. Д. - уведомен в предходното съдебно заседание, се явява лично и с повереника си адв. Н. П. от АК – Пазарджик – уведомена в предходното съдебно заседание, надлежно упълномощена отпреди.

Подсъдимият А. С. И., уведомен в предходното съдебно заседание, се явява лично и със защитника си адв. Л. К. от АК – Пазарджик – уведомен в предходното съдебно заседание, надлежно упълномощен отпреди.

Явяват се свидетелите Т. В. Г. - редовно призована, и М. Р. – при режим на довеждане, осигурен от страна на частния тъжител.

АДВ.П.: Да се даде ход на делото.

АДВ.К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

М. В. Р. – на 50 години, от гр. ***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, работещ, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.

1

Т. В. Г. – на 62 години, от с.***, обл. Пазарджик, българка, българска гражданка, омъжена, с висше образование, работеща, неосъждана, без родство със страните по делото, в служебни отношения с подсъдимия И..

На свидетелите се разясниха правата по НПК и в частност разпоредбата на чл.121 от НПК.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелите обещаха да кажат истината.

Свидетелят Г. напусна съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Р., както следва:

СВИД.Р.: Много добре познавам г-н И.. От 1992г съм собственик на ЕТ „М. Р.“ и от 1998г на фирма „Райън Газ“ ООД, която след 2000г е ЕООД. В периода 1998-2010г. основната дейност на фирмите ми бяха търговия на дребно и едро с петролни продукти – бензин, дизел, пропанбутан. Реален собственик на фирмите бях до 2015г. по памет преди да се кандидатирам за кмет на Община ***. Тогава прекратих всякаква търговска и друга дейност от подобен характер. Лицето И. го познавам като инспектор в ДАИ, който наред с други инспектори многократно е спирал мои камиони. Съставял им е актове, същите са били обжалвани в съда, някои са падали, други не, както и актове на други негови колеги. Има случай от 2005г., спомням си го много добре, защото имаше последици от него. По това време през 2005г. имах около 30 автоцистерни - собствени и наети, които извършваха доставка на гориво от Румъния, Гърция и Лукойл България. Имахме около 15 търговски обекта – газ и бензиностанции, и разкарвахме на външни клиенти като на едро.

Въпросният случай беше при Затвора Пазарджик, камионът се беше прибрал от път и трябваше да отиде до нашия обект на АМ „Тракия“ до Макдоналдс, имахме газстанция там, да зареди гориво за собствени нужди, пропанбутан.

Дестинацията му беше от бензиностанцията на изхода на Пловдив, сега е „Лукойл“, АМ „Тракия“, Макдоналдс, газстанция. По пътя, в един от многото случаи, И. с други негови колеги спира автомобила и по думите на шофьора започва да се държи неестествено и ненормално, не си спомням точно какво е говорил и правил, но шофьорът ми се обади и каза „аз повече под такъв стрес и напрежение не мога да работя, вдигнал съм кръвно, отивам на болница, дадох им документи“ и трябваше да отиде друг шофьор да прекара камиона до газстанцията. И. беше взел документите на камиона и на товара и това 2 беше един от многократните случаи, в които не беше просто проверка, а се налагаше тенденциозно отношение - от какво и как е провокирано това нещо за себе си имам обяснение, но няма как да го докажа и затова не твърдя.

Обадих се на Н. Т., който беше голям началник в София, мисля че беше на ИА или както се води тяхната структура, ръководната структура на ДАИ. Той е от ***, познаваме се много добре покрай моя кум, те живеят в един блок, кумът ми почина постфактум. Тогава Т. ми каза „звънкай на К.“, изпрати ми телефона на К. - той беше някакъв от инспектората пак към ДАИ, които проверяват даяджиите. Обадих се на К. и ме попита за какво става въпрос, каза „изпрати ми документите, които са ти взели“. Ние си имаме архив и копия, тъй като по рафинериите искат и имаме. Да му ги изпратя по факса и му ги изпратихме. Каза ми камионът да тръгва да разтоварва и да не се занимавам тука с тях и че „аз от тук нататък ще се оправям с казуса“.

Разговорите с К. се водят по телефона, пращаше се от офиса, каквото искаше, по факса и след известно време каза „всичко ти е изрядно“, говорил с хората, които издават лицензите за опасни товари ADR и други - мисля, че се казва П. човекът. Аз не знам какъв беше проблемът, за мен нямаше. Това са превозни средства, които по онова време бяхме извън ЕС ги допускаха в Гърция, която е част от ЕС. От там товареха без проблем и изведнъж ДАИ от Пазарджик казват, че този камион не е изряден. Моите камиони в Гърция, Румъния и България не са имали проблеми, много строг режим има, уникално строг контрол, особено когато товариш пропанбутан. Няма как неизправен камион да го пуснат в рафинерията, камо ли да се движи по пътищата. Няма как да стои такъв камион на пътя, защото ако някой се удари в него, ще се взриви, спомняте си случая в Хитрино, там стана с вагони, цяло село беше пометено.

Няма как такъв камион да седи на пътя заради даяджия. Доста часове стоя на пътя задържан на пътя, не точно часове, защото аз отидох, заведох друг шофьор, развиках се, а този шофьор отиде на доктор.

Аз когато отидох, И. беше там. След това се прибрах в офиса, чаках указания от К. какво да направя, той каза „отиваш в ДАИ, търсиш Г., тя е началник на И. и си взимаш документите, защото всичко е изрядно“. Влезнах вътре в ДАИ при Г., викам „давай ми документите“. Познавах я отпреди инспектор Г., още повече тя е от ***, аз съм от ***, в една община сме, познаваме се много добре. Взех си документите, от страна на Г. нямаше проблем, даде ми ги и всичко ми е изрядно и това беше. Защо си спомням 3 толкова добре този случай и предишните, свързани с И. - защото явно нещо не му се получаваха нещата според неговите очаквания, като бизнесмен към проверяващ, което въртят по телевизиите и се подразбира. Това доведе до случая, за който съм предал на адв. П. осъдителна присъда спрямо лицето И., в нея ще видите за какво става дума. Основателно съм предполагал за негово тенденциозно и лично отношение спрямо мен.

АДВ.П.: Представям и моля да приемете присъда на РС-Пазарджик и решение на ОС-Пазарджик в заверени копия от г-н Р..

СВИД. Р.: Вътре всичко е описано. Както бях в компания, лицето И. се приближи към моята маса в дискотеката посред нощ и след това с нещо ме наръга в гърба - острие, нож, не съм видял. Последваха отоци, кръвотечения, от там бърза помощ, СМЕ, дело и това е най-общо казано. Това дело приключи с осъдителна присъда за И..

Когато отидох да си взема документите от Г. в тази стая го нямаше г-н Д.. По повод на този инцидент не съм контактувал никога с Д.. Не само с този, но и за другите случаи не съм контактувал. С Д. не се познавам толкова добре, аз имах отношения с много по-големи началници от него, какво ме интересува някакъв шеф на ДАИ тук.

През 2017г. не съм имал проблем с И., тъй като тогава вече бях кмет.

Както ви казах, 2015г. аз излязох от всички търговски дружества, на които съм бил собственик. Към 2017г. не съм имал никаква търговска дейност и автомобили. Въпросните фирми 2010-2012-2014г. почти спряха дейност и имаше някакви събития, импровизирани, и вече 2014г. бяха прекратили, нямаха дейност и ЕТ, и „Райън газ“, а за 2017г. вече съвсем не съм имал. По улиците не съм виждал транспортни средства на тези фирми. Като се кандидатирах за кмет, продадох тези дружества. Има си Търговски регистър, може да се види на кого, „Райън газ“ може да съм го продал на свързано лице, нямам спомен на кой точно я продадох, а другата на едно лице, не помня, но не е свързано лице. От 2010-2014г. бяха останали дребни търговски обекти като бензиностанция на моста на Марица, дреболии, горивата отдавна приключиха - 2010г. Дори 2017г. е абсурдно моите бивши транспортни средства да са имали нещо общо.

Аз на И. не съм по никакъв начин давал възможност да може да ме манипулира, какво точно е провокирало неговото отношение към мен той 4 трябва да отговори, не аз.

По това дело, което коментирахме с присъдата, нямам спомен дали Д. е бил свидетел. На случката Д. не е присъствал. Ако адвокатите са изисквали характеристична справка, не мога да кажа. Аз ви казвам каквото си спомням.

Свидетели на случката бяха присъстващите на масата в дискотеката. Ако по време на делото е изисквана подобна информация от Д. като някакъв служител, това ще го има в кориците на делото, аз не си спомням за такова нещо.

Въпросната проверка през 2005г. при Затвора Пазарджик на камиона, за която стана дума, имаше и други служители на ДАИ освен И.. Той и още един, най-много да е имало и още някой, но те бяха настрани в колата. И. идваше и се разправяше, другите бяха на доста голямо разстояние от нас.

Запознат съм какви документи трябва да има шофьор на товарен автомобил, превозващ опасни товари. Този водач и този камион са излизали и в Констанца, и в Гърция, в Солун, в Атина и в Лукойл България. Трябва този камион сто процента да притежава ADR. Всички камиони имат ADR сто процента. В деня на проверката всички документи са си били в шофьора и са предадени на проверяващия. От всички документи има копия в офиса, които постоянно се изпращат по рафинериите. Копия от тези документи изпратих и на К.. Водачът си носеше и свидетелство за управление, винаги всичко носят в себе си. Шофьорът отиде в болница, аз доведох друг шофьор и аз му казах да пали камиона и да тръгва и да не се занимава с тия олигофрени.

Детайли като дали е изискван тахографския лист на камиона не си спомням. Аз казах вече - след проверката посетих сградата на ДАИ. Там влязох и казах, че Г. „трябва веднага да ми върне документите, защото всичко ми е изрядно“ и тя ги върна. Казах го с назидателен и повишен тон. Не съм казал, че ако те не ми върнат незабавно документите, ще ги уволнят. Не съм предложил на служители в ДАИ да ми съставят на мен АУАН, а не на шофьора, няма как да предложа подобно нещо, аз не съм карал камиона. Аз не знам какво пише в докладите във връзка с този случай, представени по делото.

К. ми каза, че когато се извършва транспорт до собствени обекти определени документи не се изискват, какви точно съм забравил. Аз с Д. изобщо не съм комуникирал. Вниманието ми беше насочено към Г., мисля, че и И. беше там тогава.

5

Д. го знам само като мой съгражданин и нищо повече. Аз познавах Н. Т., много по-голям началник, и когато съм имал казус като този, съм се обръщал към него. Винаги с него съм говорил и постфактум с К., но той почина. Т. мисля, че беше шеф на ИА АА или на най-големите там, структурата на работа не я знам. Т. беше съсед на моя кум, живееха в един блок, който се намира до полицията в ***. От 1996г. е нашето познанство – С. П. ми беше кум, те си имаха отношения, П. беше шеф на НАП, Н. после беше голям началник в ДАИ, какви са му длъжностите може да се провери. Но когато някой си е превишавал правомощията, съм му се обаждал, за да искам съвет редно ли е или не и дали да водя дела. Не съм служител на ДАИ и не знам, но когато съм чувствал, че всичко е изрядно, а нещата се случват по друг начин, съм се консултирал с Т. дали е така или не. През 2005г. в този случай се оказах прав, че не е редно това, което се прави на моите камиони и затова отидох да си взема документите. Държа да подчертая, че думата „олигофрени“ я казах в словесен разговор с моя шофьор, а не директно към тях да ги нападам.

За въпросната цистерна имам ADR, разрешително, всичко.

През 2010г преустанових с бизнеса на едро. Проверките от БОП ме провокираха да прекратя дейност. 2010г., на 15.06., защото подобни събития не се забравят, бях обект на претърсване и изземване от нашите офиси по дело, насочено срещу бившия шеф на БОП Г. Г.. В това дело се твърдеше от тогавашните свидетели на обвинението, че Г. осъществявал чадър над мен, че били мачкани конкуренти и тем подобни. След като всичко това излезе и гръмнаха медиите, нямаше човек, занимаващ се с петролен бизнес, който да не се подписа, че това е лъжа и всички колеги застанаха зад мен, защото бях подложен на репресии от Софийска градска прокуратура. Това дело беше прекратено и Г. осъди прокуратурата и беше възстановен на работа. Тогава взех решение, че това не е начинът по онова време в държавата да правиш нормален бизнес. И моето решение беше, че трябва да преустановя този широкообхватен бизнес, бях продал вече част от бензиностанциите на „Лукойл“, камионите се разпродадоха още преди 2010г. Останали бяха някакви малки камиончета, с тях си обслужвахме търговските обекти в далеч по-свит мащаб.