Решение № 2697 от 01.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2697 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245330100990 по описа за 2024 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове – установителни с правно основание на главния чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на евентуалния – чл. 10а, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, и осъдителен с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът В. А. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *******, ул. „********“ № ****, ет. **, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д. В. М., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ********, бул. „*********“ № ***, ет. ***, ап. „**“, моли съда да признае за нищожен по отношение на ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от Р. Г. А. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулт З. Г. Х., сключения помежду им Договор за кредит № ******/*******г., или при условията на евентуалност клаузата за дължимост на такса за разглеждане на кредитна заявка, и да го осъди да му заплати сумата от 271, 40 лева (138, 74 евро), подлежаща на връщане като недължимо платена по нищожния Договор за кредит № ******/*******г., или при условията на евентуалност сумата от 239, 32 лева (122, 36 евро), подлежаща на връщане като недължимо платена по нищожната клауза за дължимост на такса за разглеждане на кредитна заявка от Договор за кредит № ******/*******г., ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2024 г., до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че сключила с ответника Договор за кредит № ******* от *******г., 1 по силата на който й била предоставена сумата от 1 400, 00 лева, която следвало да върне на 12 месечни вноски до 05.12.2023 г., ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания. Уговореният годишен лихвен процент бил 12%, а годишният процент на разходите (ГПР) – 52%. Съобразно договора потребителят трябвало да заплати на кредитора и такса за разглеждане на кредитната заявка от 253, 34 лева. Поддържа, че закупената „допълнителна услуга“ по своето същество включва действия по отпускане и управление на кредита, за които на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не следва да изисква възнаграждение. Изтъква, че възнаграждението за услугата по разглеждане на кредитна заявка следва да бъде включено в ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителния му размер и че непосочването на компонентите, които го формират, и отразяването в договора за кредит на различен ГПР от действителния води до нищожност на договора. Допълва, че това представлява нелоялна търговска практика, чиято цел е да заблуди потребителя за реалните параметри, при които получава кредитно финансиране. Поради недействителността на договора всички суми над главницата следвало да бъдат възстановени на потребителя.

Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Възразява се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи, които длъжникът следва да заплати, и месечният размер на дължимата погасителна вноска и че на същия е предадена преддоговорна инфорамация и с полагането на подписа си в договора той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя кредити. По отношение на клаузата за заплащане на такса за разглеждане на кредитна заявка се твърди, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и той сам е преценил да се възползва от тази възможност. Сочи се и че реално е предоставена услуга на потребителя, която не е свързана с отпускането и управлението на кредита. Претендират се разноски.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като отстояват процесуалните си позиции – съответно ищецът с Писмени становища вх. № № 56979/29.05.2024 г., 93584/13.09.2024 г., 104470/10.10.2025 г., 108449/21.10.2025 г. и 9829/30.01.2026 г., а ответникът – с Молби вх. № № 128317/12.12.2024 г. и 10002/30.01.2026 г.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по електронен път Договор за кредит № ******/*******г. (л. 44 – л. 45) и приложимите към него общи условия в Рамково споразумение за потребителски кредити № ********/********г. (л. 48 – л. 53) ответникът, от една страна като „Кредитор“ отпуснал на ищеца, от друга като „Клиент“, паричен заем от 1 400, 00 лева. Последният, който бил 2 предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 45 – л. 46), усвоил заемната сума и се задължил в срок до 05.12.2023 г. да я възстанови на дружеството и да му заплати лихва от 92, 57 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 12, 00% (1/365 х 12, 00% на ден), начисляван ежемесечно на месечна база по метода на простата лихва върху непогасената главница от датата на договарянето, и такса за разглеждане от 253, 34 лева, или да престира общо 1 745, 91 лева при годишен процент на разходите от 52, 00%, включващ общите разходи по кредита за клиента, настоящи или бъдещи (включително лихви, други преки или непреки разходи, такса за разглеждане, договорна такса или такси от всякакъв вид) и изчислен при допусканията: валидност на контракта за периода на действието му и изправност на контрагентите по него.

Погасяването следвало да се осъществи разсрочено чрез 12 месечни анюитетни вноски с падеж на 5-о число на месеца, първите единадесет от които от по 145, 51 лева и финалната от 145, 30 лева, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 45) към съглашението. Съгласно т. 14.1.1. от Рамковото споразумение заемополучателят компенсира забавата си с лихва в размер на законната върху просрочената главница.

Според записаното в текста на договора и в общите му клаузи по т. 8.4. и т. 8.5. таксата за разглеждане се дължи от клиента за преглед на искането му за кредит, сключване на договора, изменения на Споразумението по т. 6.10. от Процедурата и осигуряване на заетите средства, включително в случаите на: неусвояването им, отказ да му бъдат предоставени поради посочена от него значителна невярна информация, предсрочното им издължаване и предсрочното прекратяване на договорната връзка.

В хода на съдебното дирене е назначена съдебно-счетоводна експертиза – първоначална (л. 132 – л. 135) и допълнителна (л. 143 – л. 145), които излагат обективно и компетентно изготвени заключения, че кредитополучателят е извършил следните плащания по процесния договор, възлизащи в общ размер на 1 701, 36 лева: 131, 00 лева – на 21.01.2023 г., 146, 00 лева – на 06.02.2023 г., 29, 96 лева – на 29.03.2022 г., и 1 394, 40 лева – на 17.02.2023 г., с които са погасени задълженията за: главница – 1 400, 00 лева, договорна лихва – 32, 09 лева, такса за разглеждане – 253, 33 лева, и обезщетение за забава – 15, 00 лева.

Изчислен от вещото лице по формулата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК с включени компоненти възнаградителна лихва и такса за разглеждане, годишният процент на разходите по кредита възлиза на 52, 39%.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът отправя срещу ответника процесуално допустими искове – установителни за прогласяване недействителността на сключен помежду им Договор за кредит № ******/*******г. или евентуално на клаузата от него, предвиждаща такса за разглеждане, и осъдителни за връщане на недължимо платени поради пълната или евентуално частичната 3 нищожност суми съответно от 271, 40 лева (138, 74 евро) и от 239, 32 лева (122, 36 евро).

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се застъпва, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Нормата на чл. 34 от ЗЗД задължава всяка от страните по признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай валидността на договора се оспорва с фактически доводи за допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцовата страна е да докаже както пороците, с които обосновава недействителността на договора, така и даването в изпълнение на същия на материалната ценност, за чието връщане претендира.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който транспонира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 4

87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.