Решение № 111 от 24.09.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20251800900230 по описа за 2025 година

С исковата молба вх. № 10835/06.10.2025 год. по описа на СОС на П. Н. П. с ЕГН 1746292274, малолетна, представлявана от майка си и нейн законен представител И. Н. З. с ЕГН **********, и двете от с. В., Софийска област, ул. „Захари Стоянов“ № 36, са предявени срещу ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 15 338.76 евро с равностойност 30 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени й телесни увреждания – счупване на дясна ключица в средна трета, закрито и охлузване и контузия на дясно коляно, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 21.02.2024 год. около 08.15 часа на третокласен път 161 в посока от с. Л., Софийска област към гр. Б., в района на 27.300 км, по вина на майка й И. Н. З. – водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с ДК № СА 3039 ХС, със застрахователна полица № BG/30/123000865480 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 22.03.2023 год. до 21.03.2024 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.07.2024 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С исковата молба се твърди, че на 21.02.2024 год. около 08.15 часа на третокласен път 161 в посока от с. Л., Софийска област към гр. Б. И. Н. З. управлявала лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с ДК № СА 3039 ХС. На задната седалка на автомобила се возели 1 малолетните й деца – ищцата П. Н. П. и сестра й Г.Н.П., като П. била в детско столче без облегалка, а Г. в детско столче с облегалка.

Твърди се, че в района на 27.300 км внезапно на пътното платно излязло куче, водачът И. Н. З. успяла да избегне удара с животното, но не успяла да овладее автомобила, губейки контрол върху него. Същият излязъл вляво от пътното платно по посока на движението си и се преобърнал няколко пъти в крайпътна канавка.

Веднага след настъпване на ПТП И. З. излязла от автомобила си и първото, което направила, било да провери в какво състояние са децата й. Поглеждайки на задната седалка, видяла в детското столче само малолетното дете П., докато Г. не била в автомобила. На място спряла свидетелката С.И.И., която се движела след автомобила, управляван от З. и успяла да извади от катастрофиралия автомобил малолетната Прослава, като в това време И.

З. открила малолетната Г. с наранявания извън автомобила.

На мястото на произшествието пристигнали служители на РУ – Ботевград, които съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 21 от 21.02.2024 год. По случая бил извършен оглед от дежурна оперативна група и било образувано досъдебно производство № 65/2024 год. по описа на РУ – Ботевград, което към момента на предявяване на исковете не е приключило.

Сочи се, че след настъпилото ПТП И. З. и С.И. потеглили към Спешна помощ в Ботевград, тъй като се притеснявали за състоянието на двете деца, като същевременно С.И. позвънила на телефон 112 и съобщила за възникналото ПТП. Поради естеството на травмите на малолетното дете П. П. тя била транспортирана в УМБАЛСМ "Н.И.П." ЕАД, където била приета в Отделението по детска ортопедия и травматология в увредено общо състояние.

Вследствие на нараняванията при ПТП не можела да движи дясното си рамо, като била с ограничено движение и изпитвала болка в тази област на травмата. Оплаквала се също и от болки в дясно коляно.

При извършените медицински прегледи и изследвания се установило, че при П. са налице следните травматични увреждания – счупване на дясна ключица в средна трета, закрито и охлузване и контузия на дясно коляно. На 21.02.2024 год. била подложена на операция под анестезия и рентгенов контрол за ръчно наместване на ключицата. Ищцата останала на лечение в УМБАЛСМ "Н.И.П." ЕАД от 21.02.2024 год. до 22.02.2024 год.

Твърди се, че след изписването от болничното заведение П. изпитвала силни болки в областта на травмите и не можела да извършва обичайните си движения поради увредените зони по тялото си. Лекуващите лекари й назначили имобилизация на дясната ключица за срок от 30 дни, като й били дадени препоръки за щадене от физически натоварвания за 45 дни, както и забрана за спорт.

Твърди се, че постепенно ищцата се възстановявала, но поради естеството на травмите възстановителният процес бил бавен. След проведеното лечение и множеството контролни прегледи П. продължава да изпитва болки в областта на травмите на дясното рамо и дясно коляно и към настоящия момент не е възстановена от същите.

2

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с ДК № СА 3039 ХС, управляван при ПТП от деликвента И. Н. З., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/123000865480, валидна от 22.03.2023 год. до 21.03.2024 год., т.е. към датата на ПТП, 21.02.2024 год.

Твърди се, че ищцата чрез законната си представителка депозирала до ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ, изпратена по пощата и получена от застрахователя на 03.07.2024 год., по която е била образувана преписка по щета № 0801-005163/2024-01, изискани са й били допълнителни документи с писмо изх. № 3642/24.07.2024 год. и по която с писмо изх. № 4786/03.10.2024 год. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора са изложени бланкетни доводи за нередовност на и.м. и недопустимост на предявените искове –

- сочи се, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсвало пълно описание на процесното ПТП и не бил описан механизма на същото, което очевидно не кореспондира с изложеното от ищцата в и.м. и обсъдено горе;

- сочи се, че исковете са недопустими, тъй като не бил постановен отказ от страна на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение – в противоречие с изложеното от застрахователя в приложеното с и.м. писмо изх. № 4786/03.10.2024 год. на ЗАД „Д.Б. : Ж.з.” АД, в което изрично е заявено, че „отказваме да определим и изплатим претендираното от Вас обезщетение по щета № 0801-005163/2024-01“.

С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с ДК № СА 3039 ХС, със застрахователна полица № BG/30/123000865480, сключена с ответника, валидна от 22.03.2023 год. до 21.03.2024 год.

С отговора се оспорва да е причинен деликт от страна на водача на лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с ДК № СА 3039 ХС – И. Н. З., като се оспорва същата да има вина за настъпилото ПТП.

Сочи се, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на родителите на ищцата П. Н. П. поради неизпълнение на задълженията им, вменени с чл.125 от СК във вр. с чл.137в от ЗДвП – поради неизползване на съответната система за обезопасяване, предвидена за ползване на при превоз на дете. Сочи се, че неизползването на система за обезопасяване на децата във висока степен е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Оспорват се всички твърдения по и.м. за механизма на ПТП, за наличието на 3 причинно-следствена връзка между ПТП и описаните в исковата молба неимуществени вреди, за вида, степента на уврежданията, за продължителността и интензитета на търпени болки, характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че този период не е приключил.

С отговора се сочи, че претенцията е предявена в изключително завишен размер и не отговаря на принципите на справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представените с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 21 от 21.02.2024 год. на РУ – Ботевград и протокол от 21.02.2024 год. за оглед на местопроизшествие, съставен по досъдебно производство № 65/2024 год. по описа на РУ – Ботевград, в същите е отразено ПТП, настъпило на 21.02.2024 год. около 08.15 часа на третокласен път 161 в посока от с. Л., Софийска област към гр. Б., в района на 27.300 км, със самокатастрофирал участник – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с ДК № СА 3039 ХС, с водач И. Н. З. с ЕГН **********. Отразено е, че автомобилът при движение с несъобразена с пътните условия скорост излиза вляво от пътното платно по посока на движението и се преобръща в крайпътна канавка. Отразено е, че при ПТП са пострадали водачът на автомобила, И. Н. З. и двете й малолетни деца, пътували в него – Г.Н.П., с фрактура на дясна подбедрица и ищцата П. Н. с фрактура на ключица.

Образуваното по случая досъдебно производство № 65/2024 год. по описа на РУ – Ботевград към момента на предявяване на исковете не е приключило.

От показанията на свидетелката С.И.И., очевидец на описаното с и.м. ПТП, се установява, че на 20-ти срещу 21-ви февруари 2024 год. И. З., нейна приятелка, останала да пренощува у дома й в с. Л. с двете си малки деца – Г. и П.. На сутринта свидетелката и И. З. тръгнали с колите си за да закарат децата си на детска градина; З. тръгнала първа, а И.нова се движила след нея. Свидетелката видяла, че преди тръгване З. сложила децата си в детски обезопасителни столчета на задната седалка на автомобила – П. била на детска седалка със закопчаване с колана на автомобила, а Г., по-малката – в детско столче с облегалка.

Когато наближили местността „Овчарска спирка“, имало ляв завой, а настилката на пътя била влажна. Свидетелката видяла, че З. задействала спирачките, стоповете й светнали, задницата на колата й поднесла, преминала през лявата лента на платното и през канавката до него и се превъртяла няколко пъти във въздуха преди да се установи на място.

Свидетелката веднага отбила своята кола и се обадила на тел.112 за да съобщи за катастрофата, а на помощ се притекли и живущи наблизо, нейни познати съседи. До катастрофиралата кола заварила И. З., която търсила дъщеря си Г., тъй като била изпаднала 4 от купето навън; П. била на задната седалка и свидетелката я извадила от столчето.

Впоследствие намерили и Г., която била изпаднала в храстите и плачела. Тъй като майката на децата се притеснявала за тях, а и линейката много се забавила, със свидетелката ги откарали до Спешна помощ в гр. Б..

От показанията на свидетеля Х.И.в И., живущ на семейни начала със законната представителка на ищцата, се установява, че разбрал за катастрофата и веднага отишъл при И. З. и дъщерите й в Спешна помощ в гр. Б.; веднага видял, че пораженията не са малки, тъй като децата били сериозно пострадали. П. изпитвала болки в рамото и в дясното коляно и състоянието й наложило да я транспортират с линейка до „Пирогов“ в гр. С. Там престояла един ден с майка си, а свидетелят я видял, когато я изписвали – била трудно подвижна, защото имала специфична ортеза с колан и поставяне на рамото; с нея била 1 – 1.5 месеца.

Свидетелят живее в едно домакинство заедно с И. З. и дъщерите й и има преки впечатления от възстановяване на детето от травмите – първоначално не можела да търпи дрехи заради ожулванията в областта на коляното, не можела да върши елементарни неща заради счупената дясна ключица, тъй като ползвала дясната си ръка; и след махането на ортезата не можела пълноценно да се движи още 2 седмици.