Решение № 7238 от 28.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7238 гр. С., 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110170292 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „*****************“ ЕАД, ЕИК **********, представлявано от А.А. - Изпълнителен директор срещу ЯН. Б. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *************************************, АГЛ. Б. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ************************** и АСП. Б. Д., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. ***************************************, с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца при режим на разделност, при равни квоти – всеки по 1/3 сума в общ размер 1729,66 лева, от които 1351,90 лева - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 377,76 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 17.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 33680/2020 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „*****************“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са 1 упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „*****************“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „***********” ООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с които исковете се оспорват като недопустими, алтернативно като неоснователни.

Въведено е възражение за погасяване на вземанията по давност, като се изтъква, че по отношение на тях се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Отправено е искане да не бъде допускано изготвянето на СТЕ, тъй като не се оспорва, че процесният имот е топлоснабден.

Претендират се разноски.

Предявен е насрещен иск, с който първоначалните ответници предявяват осъдителна претенция срещу „*****************“ ЕАД. Иска се дружеството да бъде осъдено да заплати сумата от 1396,04 лв., обективирана в обща фактура № *********/31.07.2020 г.

Сочи се, че след извършване на изравнителните сметки е установено надплащане от страна на ответниците на същата сума и се иска нейното възстановяване.

В срока по чл. 131 ГПК първоначалният ищец не е депозирал отговор на исковта молба. В съдебно заседание процесуалният представител на „*****************“ ЕАД пледира за отхвърляне на насрещния иск с аргумент, че ответниците не са предприели извънсъдебни действия за събиране на сумите, които претендират, че им се дължат Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Правната квалификация на насрещния иск е чл.55, ал. 1, предл.1 ЗЗД.

Представен по делото е Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство №43, том VI, нот. дело №1043 от 1982 г., по силата на който Б.А. Д. е признат за собственик на апартамент №80, находящ се в жилищна сграда- бл.

2

******************“.

Видно от удостоверение за наследници Изх. №2235/05.06.2020 г. Б.А.Д. е починал на 27.11.2019 г. и е оставил за наследници АГЛ. Б. Д., АСП. Б. Д. и ЯН. Б. Д..

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. С., ***************************, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „***********“ ООД, което дружество да извършва индивидуално разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Ангажиран е договор от 08.11.2015 г., сключен между „*****************“ ЕАД – възложител и „***********“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Определено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума.

Представено по делото на л. 38 е съобщение към фактура №**********/31.07.2017г. , представляващо по съществото си разпечатка на електронна фактури по смисъла на чл. 5,ал.

4 от ЗСч. за процесния период по главния иск- 01.05.2016 г. 30.04.2017 г.

Представена по делото на л. 73-74 е съобщение към фактура №*********/31.07.2020 г., представляващо по съществото си разпечатка на електронна фактури по смисъла на чл.

5,ал. 4 от ЗСч. за процесния период по насрещния иск- 01.05.2019 г. 30.04.2020 г.

Със заявление вх. №25441/11.11.2020 г. А.Д.. Яна Цеков и А.Д., в качеството си на наследници на Б.А. Д. са поискали от „*****************“ ЕАД сумите за възстановяване от изравнителна сметка, съгласно обща фактура №*********/31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. 30.04.2020 г. за отопляем имот в гр. С., *************************, аб.

******* да бъдат преведени по посочена банкова сметка.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

3

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения нотариален акт и удостоверения за наследници се установява, че след 1982 г. до смъртта си през 2019 г., т.е. в рамките на процесния период наследодателят на ответниците е бил едноличен собственик на топлоснабдения имот. От качеството на наследодателя на ответниците на собственик на топлоснабден имот произтича и качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди. Задълженията на Б.А.Д. към „*****************“ ЕАД са част от наследствената му маса и с откриване на наследството са преминали към ответниците.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между „*****************“ ЕАД и наследодателя на отвтениците за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.