Решение № 103 от 06.03.2026, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Търговище, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Бл. Д. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20253530101095 по описа за 2025 година

Предявен е иск за сумата от общо 10800 лв. т.е. по 5400 лв. за всеки от двамата ищци, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съответната на всеки от двамата ищци идеална част от съсобствен недвижим имот за периода от 17.11.2017г. /от възникване на съсобствеността/ до 08.04.2025г. /до прекратяване на съсобствеността по силата на съдебна спогодба/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.07.2025г. до окончателното изплащане.

Ищците твърдят в исковата си молба, че с влязло в сила решение по допускане на делбата по гр.д. № 1168/2023 г. на PC Търговище е постановено, че те - ищците, по настоящото дело-З. Й. С. и Б. Е. Б., са собственици на 1/2 ид. ч. от : апартамент с идентификатор ***, с площ 130 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обектаняма, над обекта - 73626 510 53 1 2, заедно с прилежащи части - три избени помещения с площ 60 кв.м., таван 60 кв.м., и навес с оградни стени, заедно с ½ ид.ч. от поземлен имот *** с площ 271 кв.м.

Делбата на съсобствеността приключила със спогодба, по силата на която имотът изцяло е възложен на ответната страна, като същата изплатила стойността на дяловете им.

От възникването на съсобствеността, след смъртта на наследодателката Й. М. М., починала на 17.11.2017 г. в имота живее ответната страна по настоящото дело - С. Б. С., която ползва и ½ идеалната част – 1 собственост на ищците.

Многократно ищците са правили искания тя да им предостави ползването на тяхната ½ ид. част т.е. по ¼ ид.ч. на всеки от двамата ищци или да им заплаща наем, съобразно средните наемни цени в града, но винаги са получавали изричен или мълчалив отказ!

След един такъв разговор ответницата С. настанила сина си в част от имота, като с това демонстрира, категоричното си нежелание да допусне упражняването на правото на собственост на ищците върху тяхната идеална част.

С оглед на това, както и отказа да им заплаща наем за ползването на тяхната ид. част, считат че ответницата се е обогатила за тяхна сметка без основание, тъй като те -съсобствениците, лишени от ползване, са ощетени.

Считат, че ответницата им дължи наем за минал период от 17.11.2017 г. /когато е възникнала съсобствеността/ до 08.04.2025 г. /когато е одобрена съдебната спогодба и е възложен целия имот на ответницата по настоящото дело/, от по 300 лв. за двамата или по 150 лв. за всеки един от двамата ищци, на месец, като общата сума, която претендират е в размер 10 800 лв. т.е. по 5400 лв. на всеки един от двамата ищци.

Въз основа на изложеното, ищците молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата С. Б. С. да заплати на всеки един от двамата ищци - З. Й. С. и Б. Е. Ст. сумите от по 5400 лв. за всеки, представляващи размера на неоснователното обогатяване от ползването без основание на собствените им идеални части от описания по-горе недвижим имот, ведно с законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане на иска – 24.07.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Редовно призовани в открито заседание ищците не се явиха лично и се представляват от упълномощения им процесуален представител – адв. А. Н..

Поддържа иска, като в първото открито заседание на 26.11.2025г. заяви, че действително по делото за делба страните са подписали съдебна спогодба и целият имот е възложен на ответницата, като тя им е изплатила равностойността на дяловете им и са прекратили производството по делото за делба. Ищците наистина нямат направено писмено искане за заплащане на обезщетение за ползването на тяхната идеална част от имота, нито преди това т.е. преди да започне делото за делба, нито по време на делото за делба, като ако са имали такова писмено искане щели са да го приложат по настоящото дело. При поставяне на задачата на вещото лице и определяне на периода, за който да бъде изчислен наема на съответната на ищците ид.част от имота, пълномощникът им заяви, че няма да се връщат чак толкова назад от 2017г. и ще търсят обезщетението за пет години .е. за периода от 08.04.2020г. до 08.04.2025г. / до когато делбата е приключила с одобряването на съдебната спогодба/. В хода на устните състезания пълномощникът на ищците моли иска да се уважи по размер така, както е предявен с исковата молба – по 5400 2 лв. на всеки ищец за съответната му ид.част, а не съобразно заключението на съдебната експертиза /по 7128.95 лв. на всеки ищец/. В писмени бележки от пълномощника се сочи, че тъй като се търси сумата, с която ответникът се бил обогатил за сметка на ищците след прекратяване на съсобствеността с делото за делба, то не следва да намери приложение нормата на чл.31 ал.2 от ЗС, която е относима за отношенията между съсобствениците по време, предхождащо прекратяването на съсобствеността. Счита, че са налице предпоставките за уважаване на иска, на осн. чл.59 ЗЗД.

Ответницата, редовно уведомена за исковата молба, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, но неоснователен.

Възраженията на ответницата, направени в срока за писмен отговор са следните: липсва писмено поискване, писмена покана за заплащане на обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС; тя не е ползвала техните ид.части от имота и не ги е лишавала от ползването на техните ид.части; възражение за изтекла погасителна давност от 24.07.2022г. до 24.07.2025г. /когато е подадена исковата молба по настоящото гр.дело/.

На първо място, претенцията на ищците е за дължим наем за процесния имот за минал период от 17.11.2017 г. до 08.04.2025 г., тъй като били лишени от правото да ползват техните идеални части от имота. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността „Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Но категорично, до настоящия момент никой от съсобствениците /ищците по делото/ не е отправял до нея-ответницата писмено поискване за това, че е бил лишен от възможността да ползва неговата идеална част от имота и че съответно желае да му се заплаща наем за това. Константна е практиката на ВКС, че отправянето на писмена покана е предпоставка за основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, както и че обезщетението за лишаване от ползване е за пропуснати ползи и е дължимо от момента на писменото поискване до момента на предявяването на претенцията.

На второ място, алтернативно твърди, че през процесния период не е лишавала със свои активни или пасивни действия ищците по делото да ползват техните идеални части от имота. След смъртта на майка и на 17.11.2017 г. за процесното жилище имали тя-ответницата и брат и /наследодателят на ищците/, който починал малко след нея. С ищците по делото продали друг наследствен имот в град Т. кв. „З.“ и тя-ответницата след това си закупила имот в село Б., обл. Р., където се преместила да живее.

Този имот продала на 28.10.2022г. С купувачите били се договорили за срок от 1 месец, в който да предаде владението и поради това тя се преместила да живее в процесния имот в края на месец Ноември 2022 г. Направила ремонт само на две от стаите /процесният имот има четири стаи, а тя притежавала ½ идеална част от имота/ и заживяла в тях. Ищците никога не са заявявали 3 претенции да ползват имота, тъй като те си имаха собствени жилища.

Въпреки, че имали ключ за имота, на ответницата не и е известно да са го посещавали, „тяхната половина” не се е използвала от нея; не са я канили да им предаде владението или да им плаща наем, просто завели дело за съдебна делба.

На трето място, алтернативно оспорва размера на така поискания наем от ищците, както и същевременно прави възражение за изтекла погасителна давност, до колкото се касае за периодични плащания, за периода, надвишаващ три години назад от датата на завеждане на исковата претенция т.е от за периода от 24.07.2022г. до 24.07.2025г.

Редовно призована в открито заседание ответницата не се яви лично и се представлява от упълномощения и процесуален представител адв. Д. П., който поддържа писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен по изложените подробно в хода на устните състезания аргументи.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и от приложеното гр.д. № 1168/2023г. по описа на Районен съд-Търговище се установи, че страните по делото са наследници по закон на Й. М. М., починала на 17.11.2017 год., като ответницата –С. Б. С. е нейна дъщеря, а ищците – З. Й. С. и Б. Е. Б. са наследници по право на заместване на Е. Б. Ст. - син на наследодателката, починал на 02.01.2018 год. От приложения по визираното дело нотариален акт № 34, том II, дело № 271/2003 год. на СВ Търговище е видно, че наследодателката на страните е придобила с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка, грижи и гледане недвижим имот, находящ се в ********************* и представляващ - Апартамент на първи етаж от двуетажна; масивна жилищна сграда построена в УПИ II - 520, с площ от 260 кв.м. в квартал 154 по плана на града, одобрен 1996 год., състоящ се от две стаи, хол, всекидневна, кухненски бокс / ниша /, тоалетна, баня, антре, северна и южна тераси със застроена площ 130.00 кв.м., заедно с три избени помещения застроени на площ от 60.00 кв.м., заедно с таванско помещение със застроена площ от 60.00 кв.м., заедно с навес с оградни стени, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 260 кв.м., за което е отредено дворище с пл. № 520 в квартал 154 по плана на град Търговище.

Така описания в нотариалния акт имот е отразен в КК и КР на гр.Търговище като самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор ***, с площ 130 кв.м., с прилежащи три избени помещения и таван, намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, с площ 271 кв.м.

С влязло в сила на 05.02.2024г. решение № 4/05.01.2024г. по гр.д. № 1168/2023г. по описа на РС-Търговище е допусната делба на описания съсобствен недвижим имот -САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с идентификатор ***, по КК и КР на 4 гр.Търговище, одобрени със Заповед РД-18-18/17.06.2005 год. от Изп.Директор на АГКК, с площ 130 кв.м., намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, с площ 271 кв.м, при граници на жилището: на същия етаж няма, под обекта - няма, над обекта - ***, заедно с прилежащи части - три избени помещения с площ 60 кв.м. и таван 60 кв.м и навес с оградни стени, заедно с 1/2 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 271 кв.м., при квоти: 1/4 ид.ч. за З. Й. С., 1/4 ид.ч. - за Б. Е. Б. и 2/4 ид.ч. за С. Б. С..

Безспорно е, че възникналата след смъртта на общата наследодателка на 17.11.2017г. съсобственост върху недвижимия имот е прекратена с одобрената и утвърдена в открито заседание на 08.04.2025г. съдебна спогодба във втора фаза по гр.д. № 1168/2023г. по описа на РС-Търговище, по силата на която: целият недвижим имот се предоставя в изключителен дял на С. Б. С., като за уравнение на дела на З. Й. С. и за дела на Б. Е. Б. тя им е заплатила сумата от по 42 312.50 лв. на всеки един от двамата на 24.03.2025г.

Както от приложеното гр.д. № 1168/2023г. по описа на РСТ се установи, така и от изявлението на пълномощника на ищците по настоящото гр.дело /л.42-43/ се потвърди обстоятелството, че нито преди започване на делото за делба, нито в хода на самото дело за делба /напр. като искане по сметки по реда на чл.346 ГПК/, ищците не са имали писмено искане към ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съответната им ид.част от имота.

Заявеният предмет на иска по настоящото дело е точно обезщетение за ползване от ответницата на собствените им на ищците ид.части от имота в същия този период от 17.11.2017г. /възникване на съсобствеността/ до 08.04.2025г. /прекратяване на съсобствеността/, като те считат, че като е отказала да им заплаща наем за ползване на съответната им идеална част ответницата се е обогатила за тяхна сметка, тъй като те са съсобственицилишени от ползване и са ощетени. В първото по делото заседание /л.42/ при потвърждаване от пълномощника на ищците на доказателственото искане за назначаване на съдебна техническа експертиза се конкретизира периода от 08.04.2020г. до 08.04.2025г. с уточнението да не се връщат толкова назад във времето чак от 2017г. и че се търси обезщетение за пет години.