Решение № 36 от 17.03.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Бургас, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20212000500475 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по въззивната жалба на непълнолетната З. Д. С., действаща със съгласието на своя баща и законен представител Д. С. С., чрез пълномощника адв.Г., против решение №260074/16.07.2021 г. по гр.дело №3/2021г. по описа на Ямболския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът и против ЗК“Лев Инс“ АД над уважения размер от 30 000 лв. до предявения размер от 90 000 лв. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД.

Счита присъденото обезщетение за прекомерно занижено и несъответстващо на броя, вида и характера на уврежданията, както и с липсата на пълно възстановяване четири години след инцидента, посттравматичния стрес, претърпян от малолетно лице и минималните размери на обезщетения по аналогични случаи. Получени са четири средни телесни повреди от тежка и средна степен, като присъденото обезщетение не съответства дори на една от тях.

Не е отчетена ниската възраст на пострадалата и неправилно е определен приносът и в размер на 30% поради неправилно пресичане от нейна страна.

Водачът на МПС, съгласно назначената по делото експертиза, е разполагал с възможността да предотврати ПТП от момента, в който е възприел групата деца и е следвало да намали скоростта за да избегне изскачащото на пътя дете.Намира решението за постановено в противоречие със задължителните разяснения на ТР №28/28.11.21984г. по н.д №10/84 на ВС 1 относно началния момент на възникване на опасността. Счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.116 и чл.117 ЗДвП. Цитира практика в подкрепа на твърденията, че поведението на малолетно лице не може да бъде основна причина за настъпване на ПТП или приносът му да е равен на водача на МПС.

Моли да бъде коригиран процентът на съпричиняване на не повече от 10%. Оспорва твърденията на ответната страна, че върху детето не е бил упражнен надзор от баба му, предвид, че е било на тринадесет години към датата на ПТП. Претендира разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

В отговор на въззивната жалба, подаден от ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника адв.П., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Оспорват се твърденията в нея за нарушение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД. Намира, че следва да бъде отразено недобросъвестното поведение на ищцата, респ. нейният процесуален представител, представляващо навеждане на твърдения за травматични увреждания, уж в резултат на процесното ПТП.

Счита решението за правилно, тъй като ударът е станал в опасната зона за спиране, ПТП е в резултат на внезапното излизане на пешеходеца на пътното платно и възможността му да възприеме наличието на приближаващия се автомобил. Водачът на МПС не е имал обективна възможност да спре или да реагира безопасно и да предотврати сблъсъка, а пострадалата не се е огледала за приближаващия автомобил и не е изчакала неговото преминаване. Не е осъществен и надзор от нейната баба, която е допуснала внезапното излизане на платното.

По отношение на травматичните увреждания, намира, че по делото са доказани пукнатина на ключицата, зараснала без разместване на 25 ден, съществуващата у детето преди ПТП гръбначна деформация тип Шоерман Мау-Ювенилна кифоза, не се е прогресирала, не е доказано и посттравматично разстройство у пострадалата. По делото не са събрани данни за диагностициране на психиатричното и състояние. Счита размера на присъденото обезщетение за правилно определен и съобразно обективните критерии, установени в практиката на ВКС и доказателствата по делото.

Намира за правилно определен и процентът на съпричиняване от страна на пострадалата.

Бургаският апелативен съд по рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд ответното застрахователно дружество да заплати наищцата, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, сумата 21 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди от ПТП настъпило н а 21.11.2017г., по вина на застрахован по ЗЗ „Гражданска отговорност“ водач, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 27.04.2018г. до пълното и изплащане, като иска в разликата над 21 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв., отхвърлил.

2

За да приеме решението си съдът установил наличието на застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на увреждането, предпоставките за предявяване на прекия иск на увреденото лице против застрахователя, получените увреждания и определил на основание чл.52 ЗЗД справедлив по вижданията му размер на обезщетение, като изложил подробни съображения за това.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Ищцата е увредено лице от настъпване на застрахователно събитие, настъпило по вина на застраховано за гражданска отговорност при ответника лице-водач на МПС. Не спорно между страните че ищцата е предявила претенция пред застрахователя. В ответното дружество била образувана ликвидационна преписка, но обезщетение не било определено, нито изплатено.

Установеното пред окръжния съд по отношение на увреждането и механизма на причиняване на вредите не е спорно по делото.

Спорни пред настоящата инстанция са въпросите за размера на дължимото обезщетение, за наличието на основание за неговото намаляване по чл.51, ал.2 ЗЗД и при какво съотношение на съпричиняването.

По размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД.

В резултат на удара на автомобила, ищцата е получила увреждания по главата и тялото, които са в пряка причнна връзка с увреждането както следва: разкъсно-контузна рана на главата; две средни телесни повреди:

1.множествени фрактури на двете кости на лява подбедрица и 2. фрактура Марго супериор скапуле синистра. По своите медико-биологични характеризиращи признаци множествените фрактури са увреждания затрудняващи движението за срок не по-малък от 6 месеца при нормален оздравителен процес. По делото няма данни за затруднения в движението за по-дълъг период. Лечебният процес е наложил оперативни намеси, съпътстван е с постоянни силни болки за продължителен период. Раменната ключица е зараснала без разместване за период от около 25-28 дни според вещото лице. Вещото лице е установило при прегледа на 19.05.21г. отзвучаващ мек оток на лявата подбедрица, неболезнен и пълно възстановяване на двигателно-опорната функция на крайника.

При произшествието ищцата е на 13 години, с установено друго гръбначно заболяване, което обаче по мнение на експерта не е повлияно отрицателно от травмата. Изпитала е страх, посещавала е психиатър за справяне с постравматичния стрес. В.л.Й. потвърждава, за постепенно отзвучаване на симптомите на лека степен на постравматично стресово разстройство с остатъчни невротични реакции.

Въззивният съд като отчита характера и степента на увреждането, продължителността на възстановителния период, пълното възстановяване на детето, момента на настъпване на увреждането, обема на вредитепродължителни болки и общ дискомфорт, страх и тревожност, комплексни негативни изживявания намира за справедлив паричен еквивалент за обезщетяване на така преживяното от ищцата в размер на 30 000лв.

По въпроса за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.

От доказателствения материал по делото, вкл. заключението на 3 изслушаната авто-техническа експертиза е безспорно установено, че пострадалата е изтичала внезапно на пътното платно, на място, необозначено за преминаване на пешеходци, в район на автобусна спирка, където е имало множество деца – обстоятелство, което несъмнено изисква изключително внимание от страна на водача на лекия автомобил. Затова и при съобразяване на обстоятелството, че случилото се е при ясна видимост на пътя водачът независимо от разрешената скорост е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП-скоростта е несъобразена с изискването да може да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност. Ищцата в качеството и на пешеходец, е нарушила установените в чл.114 и чл.113, ал.1 от ЗДвП изисквания за пресичане на пътното платно.

Безспорно е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалата, която независимо от възрастта си (13 години) е участник в движението като пешеходец и има установени в закона задължения. В случая не се изследва наличието на виновно поведение от страна детето (каквато то не носи), а е от значение причинно следствената връзка на личното му поведение с настъпването на вредоносния резултат.

Като съобрази относителната тежест на всяко от допуснатите от участниците в произшествието нарушения за настъпване на увреждането на ищцата, въззивният съд приема, че с поведението си тя е допринесла до 30% за настъпване на вредата, докато водачът на автомобила, е отговорен в останалата част-несъобразена с пътната обстановка скорост, липса на следи от спирачен път, т.е. не е предприел маневра за спиране.

С оглед установения относителен дял на съпричиняване от страна на пострадалия на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение следва да бъде намалено да размера на 21 000лв.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, за наличие на основание да се приеме по-висок на размер на обезщетение. В настоящия случай при конкретните доказателства за настъпилите вреди обезщетение в по-висок размер би представлявало неоснователно обогатяване.

Неоснователно е оплакването за завишен относителен дял на ищцата в определеното съпричиняване. Единствено майката на ищцата, която не е очевидец твърди, че пострадалата се е огледала преди да пресече. Напротив, останалите писмени и гласни доказателства безпротиворечиво сочат на предприето от ищцата внезапно, косо пресичане на платното, бягайки.

Не може да бъде споделена тезата за идентичност на случаите, които защитата сочи с въззивната жалба, като ориентир за присъдени по-високи обезщетения от други съдилища в страната вкл. и ВКС. Дори да са възможни един или няколко общи белези на ситуациите, то във всички случаи съдът конкретно изследва както размера на вредите, така и съответното на тях обезщетение.

По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи, съвпадащи с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд–Бургас

4

РЕШИ:

Потвърждава решение №260074/16.07.2021г. по гр.дело №3/2021г. по описа на Ямболския окръжен съд

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5