Определение № 117 от 12.05.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Бургас, 12.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600108 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от лишената от свобода И. М. М. чрез упълномощения защитник – адвокат М. В. от АК-Велико Търново, против определение № 157/23.04.2025 г., постановено по ЧНД № 160/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е отхвърлена молбата на М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното й с присъда по нохд № 591/2015г. по описа на ОС-Плевен наказание лишаване от свобода.

В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното определение. Поддържа се, че в изводите си относно отсъствието на предпоставките по чл. 70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване на осъдената М. съдът се е позовал основно на становището на Началника на Затвора гр.Сливен, което не е задължително за него, без да обсъди задълбочено възраженията, направени в съдебно заседание. Твърди се неизпълнение от страна на съда на изискването по чл. 439, ал.3 от НПК за цялостно изследване на поведението на осъдената по време на престоя й в местата за лишаване от свобода. Застъпва се разбиране, че оценката на поведението на осъдената М., дадена от Началника на Затвора, не съответства на обективните факти, съдържащи се както в писменото му становище, така и в затворническото досие. Във връзка с горното се сочи, че М. е осъзнала вината си за извършеното престъпление, в което е въвлякла и своите синове, както и е изразила критичното си отношение към стореното от нея. Защитавайки теза, че престоя на М. в затвора е способствал поправянето й, защитникът акцентира върху липсата на налагани наказания на последната, върху показано от нея добро поведение и редовно участие в образователните и квалификационни дейности.

Неполагането на труд от лишената от свобода се сочи, че е изцяло по обективни причини, а именно поради влошеното й здравословно състояние и определената й към 1.03.2025г. степен на инвалидност 80%. Поддържа се, че сред доказателствата за поправяне на М. следва да се отчетат и предприетите 1 действия на затворническата администрация по замяна на първоначалния й режим на изтърпяване на наказанието в по-лек. Навежда се довод, че на М. не е правена актуална оценка на риска от рецидив и вреди, като последната й атестация сочи, че рискът при нея е среден – 79 точки. С горните съображения, допълнени с лично виждане за утвърдена практика в пенитенциарните заведения да се изразява отрицателно становище за условното предсрочно освобождаване на осъдените лица в случаите, в които те сами депозират молбите си до съда, се претендира отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което молбата на осъдената М. за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура - Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че доказателствената наличност по делото не способства извода за настъпила сериозна, съзнателна и цялостна положителна промяна в съзнанието, характера и поведението на осъдената М., поради което и съдът правилно е приел отсъствие на предпоставките по чл. 70, ал.1 от НК за условно предсрочното й освобождаване. Изтъква се необходимост от продължаване на възпитателно-корекционната дейност спрямо лишената от свобода, с оглед постигане на целите по чл.36 от НК. Съображенията в жалбата, отнасящи се до влошеното здравословно състояние на осъдената се сочи, че нямат претендираната значимост, тъй като се касае за обстоятелство, което няма отношение към преценката за поправянето й. Предлага се актът на първата инстанция да бъде потвърден като обоснован и законосъобразен.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.

440, ал. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НПК , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 439, ал. 1 от НПК , вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишената от свобода И. М. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено й с присъда по нохд № 591/2015г. по описа на ОС-Плевен.

В рамките на проведеното пред ОС-Сливен съдебно дирене са събрани и проверени всички доказателства, способстващи изясняване на релевантните по делото факти и решаване на основния въпрос, а именно налице ли са основанията по чл.70, ал.1 от НК за условното предсрочно освобождаване на осъдената М.. На основата на тяхното обсъждане съдът е направил фактически констатации, които настоящата инстанция не намира основание да коригира. Доводите в жалбата, че отказът на съда да уважи молбата за условно предсрочно освобождаване не е базиран на цялостно изследване на доказателствата по делото, свидетелстващи за поведението на осъдената при престоя й в затвора, са неоснователни, като същите не почиват на обективен прочит на атакувания съдебен акт. Съдържанието на мотивите на оспореното определение разкриват надлежно изложени от съда съображения в подкрепа на изводите му за липса на изискуемите законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Съобразявайки задължителната съдебна практика - Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с 2

ППлВС № 7/1987 г., първоинстанционният съд е извършил необходимия анализ на комплекса доказателства, свидетелстващи за поведението на осъдената и резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо нея по време на изтърпяване на присъдата, отношението на последната към режимните изисквания, вътрешния ред, трудовата дейност, дисциплината и законността, като формираните на тази основа изводи се явяват обосновани и в съответствие със закона.

Обсъждайки събраните по делото доказателства в аспекта на дължимата преценка за наличие на критериите по чл.70, ал.1 от НК, първостепенният съд правилно е достигнал до извод за формално придобито от осъдената М. право на условно предсрочно освобождаване. Данните по делото установяват, че с присъда №62/16.12.2016г., постановена по нохд № 591/2015г. по описа на Окръжен съд - Плевен, влязла в сила на 29.01.2019 г., М. е осъдена за извършено престъпление по чл. 211, предл.1 от НК, като на същата е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем години, търпимо при първоначален „строг“ режим.

Наказанието лишаване от свобода по цитираната присъда М. е започнала да търпи на 31.01.2019г. в Затвора – Сливен, като е регистрирано прекъсване на наказанието по медицински причини за срок от 6 месеца и 15 дни. В хода на изпълнение на присъдата, с оглед стимулиране на показано добро поведение от осъдената и отчетено системно участие в образователен процес, при условията на чл.66 от ЗИНЗС режимът е заменен от строг на общ Заповед № РД - 23/18.12.2023г. Със Заповед № РД-26/01.07.2024г. на Началника на Затвора М. е преместена в затворническо общежитие от открит тип „Сливен“.

В рамките на престоя й в затвора осъдената не е наказвана. Наградена е еднократно на 22.07.2024г. на основание чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНС с „писмена похвала“ за постиган среден успех през учебната 2023/2024г. В условията на затвора М. не е ангажирана с трудова дейност по обективни причини – с решение на ТЕЛК и е определена 80 % трудова неработоспособност.

Информацията, съдържаща се в представената пред ОС-Сливен справка от Началника на Затвора-Сливен за изтърпяно от осъдената М. наказание лишаване от свобода свидетелства, че към 23.04.2025 г. /датата на постановеното от ОС-Сливен определение/ последната е изтърпяла фактически повече от една втора от наложеното наказание, а именно 6 година 2 месеца и 5 дни, от които прекъсване - 6 месеца и 15 дни, като е зачетено и времето на положен общественополезен труд – 5 месеца и 27 дни. Остатъкът за изтърпяване по данни от цитираната справка е 1 година, 9 месеца и 25 дни /спр. л.33 от ЧНД № 160/25г. на СлОС/. Съобразявайки горните данни, първостепенният съд обосновано е приел, че изискуемото първо условие по чл.70, ал.1 от НК, формално по своя характер, е налице по отношение на осъдената М..

Формирайки изводите си относно степента на постигнато поправяне на лишената от свобода М., ОС-Сливен е извършил задълбочен анализ на комплекса доказателства от кръга по чл. 439а ал.1-2 от ППК /надлежно приобщени по делото/, свидетелстващи за поведението на последната и резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо нея по време на изтърпяване на присъдата. При съобразяване с обективираните в 3 затворническото досие сведения и отразените такива в докладите, касаещи оценката на осъдената по чл. 155 от ЗИНЗС и постигнатите при изпълнение на индивидуалния план на присъдата резултати, съдът е достигнал до правилното заключение, че същите не свидетелстват пенитенциарното въздействие върху М. да е способствало поправянето й в степен, която да изключва необходимостта от по-нататъшния й престой в затвора.

Подлагайки на обсъждане отразените в докладите за периодична атестация на лишената от свобода конкретни показатели, свързани с оценката на риск от рецидив и вреди, основателно съдът е отбелязал, че постигнатата в хода на поправително въздействие промяна на стойностите от първоначалните 90 точки на 79 точки, не свидетелстват за ниво на корекция на профила на осъдената, изключващо необходимост от по-нататъшно въздействие в условията на затвора. В случая, данните по делото сочат, че при първоначалната оценка, изготвена на 25.02.2019г., високи стойности са били регистрирани в разделите: раздел 4 „Обучение, образование и трудова дейност“, раздел 5 „Управление на финанси и доходи", раздел 7 „Начин на живот и обкръжение“, раздел 11 „Умения за мислене и поведение“, както и в раздел 12 „Нагласи“, по отношение на които е видно, че изготвената актуалната оценка на риска от 17.02.2025г. не разкрива несъществена промяна в положителен аспект /спр. л.23 от ЧНД № 160/25г. на СлОС/.

Обстоятелството, че споменатата последна атестация на осъдената М., очертаваща профила на рисковите фактори при нея, е с дата, предхождаща датата на подаване на молбата й за условно предсрочно освобождаване – 13.03.2025г., не променя извода за нейната актуалност и значимост при формиране на изводите относно съществуващите рискове от рецидив и вреди.

В този смисъл и доводите в жалбата, с които се оспорват резултатите от извършено оценяване на профила на М., представени от затворническата администрация за целите на настоящото производство /формуляр от 17.02.2025г./, не могат да бъдат приети за основателни. Липсва каквото и да е основание за изследване на въпросите, повдигнати в жалбата, по какъв начин администрацията е узнала намеренията на осъдената да сезира съда с искане за условно предсрочно освобождаване, а също и как е била създадена организацията за извършване на оценяването.

Отразените във формулярите за периодична атестация на лишената от свобода сведения установяват минимално понижение в стойностите на разделите, с нужда от въздействие, като е видно, че единственото понижение с 3 точки е в стойностите на раздел „образование, обучение и трудова заетост“, регистрирано поради позитивните нагласи по отношение повишаване на образователното ниво; с 4 точки в стойностите на раздел „управление на финанси и доходи“, с оглед липсата на доходи на осъдената от незаконна дейност в условията на затвора и получаване от последната на социална пенсия; с 3 точки в стойностите на раздел „начин на живот и обкръжение“, при отчетена липса на безразсъдно, рисково поведение, но едновременно с това констатация за пасивно поведение на М. към социално приобщаващите дейности; с 1 точка в стойностите на раздел „мисловни умения и поведение“, поради наблюдаван успех при М. в редуцирането на импулсивните действия, както и с 2 точки в стойностите на раздел „нагласи“ - поради изразяване на добронамереност към персонала, но с отметка, че в действителност М. не 4 сътрудничи и не оказва съдействие при комплицирани ситуации.