Определение № 592 от 30.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. Ловеч, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500361 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез юрисконсулт Нели Георгиева Пенчева- Атанасова, срещу Разпореждане № 1369/30.05.2024 г., пост. по ч.гр.д.№ 742/2024 г.на РС – Ловеч, с което заявлението му е отхвърлено изцяло.

Счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен, като развива подробни съображения. Изтъква, че съгласно Решение на СЕС от 30.06.2022 г. по дело С-170/21, постановено по отправено преюдициално запитване от български съд по повод правомощията на националната юрисдикция при констатирани наравноправни клаузи в договор за потребителски кредит в заповедното производство, националният съд е длъжен да извърши служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит и останалата дължима сума по договора. Счита, че доколкото заповедният съд разполага пред себе си със заявлението по чл. 410 ГПК, в което в т. 12 са посочени началните размери на задължението /главница, договорна лихва, лихва за забава/, а в т. 9 са посочените претендирани суми, съдът е следвало да присъди главницата, след като извърши прихващане с платеното по твърдяните неравноправни клаузи.

По изложените съображения моли да се отвени обжалваното разпореждане и се уважи заявлението изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 05.06.2024г., а жалбата е подадена на 07.06.2024 г. – т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва 1 лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 742/2024 г.по описа на РС – Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 30.04.2024 г. пред РС – Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 742/2024 г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявила вземане срещу И. З. К. с ЕГН **********, от с. С., Ловешка област, ул. „Александър Стамболийски“ № 6, в размер на – главница от 1361.41 лв., договорна лихва в размер на 163.31 лв., за периода от 15.05.2023 г. до 15.04.2024 г., обезщетение за забава в размер на 104.65 лв. от 16.05.2023 г. до подаване на заявлението, законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Като основание е посочен договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-19931930, сключен на 10.04.2023 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и И. З. К. (кредитополучател). Твърди се в заявлението, че на 27.07.2023г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-19931930 от дата 10.04.2023 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.“, клон България с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CREX-19931930 от дата 02.08.2023 г., изпратено му с известие за доставяне от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Изложено е, че по силата на договора за кредит на кредитополучателя е предоставен кредит в размер 1 361.41лв., който да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на кредитора. Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита и създава задължение за кредитополучателя да заплати погасителните вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1,524.72 лв. Договорната лихва е уговорена в размер на 163.31лв.

Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.04.2024г., на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 127.06 лв., съгласно погасителен план, посочен в договора, с краен срок за издължаване на всички задължения по кредита 15.04.2024г.

(дата на последна погасителна вноска). Този карен срок не е настъпил поради което не е обявявана предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 16.05.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер на 104.65лв., като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Твърди,че длъжникът не е изплатил задължението си е не е направил погасяване, поради което счита, че има правен интерес да предяви претенциите си по съдебен ред.

Отправена е молба за издаване на заповед за изпълнение на задължение по реда на чл.410 от ГПК за описаните суми. Претендира заплащане и на направените разноски за държавна 2 такса – 32.58 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

С Разпореждане № 1100/02.05.2024 г. съдът е дал указания към заявителя да допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи как е формирано всяко от вземанията, какви суми се включват в главницата, при какъв годишен процент на разходите и как е формиран, дължи ли се застрахователна премия и включена ли е в ГПР, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава (върху чистата стойност на кредита и върху застрахователната премия), извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер, на кои вноски и кои вземания, кога е уведомен длъжникът, че вземанията, произтичащи от задължението му по договора за кредит, са прехвърлени на заявителя и че той е новият му кредитор.

Заявителят е представил отговор, в който посочва, че в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 23,01 %. Не е предвидена клауза, придаваща задължителен характер на сключването на договора за застраховка, поради което не може да се изведе задължение за кредитора да включи застрахователната премия в ГПР. Уточнява, че уведомително писмо с изх.

№ УПЦ-П-БНП/CREX-19931930 от дата 02.08.2023г,. е изпратено до длъжника чрез „Български пощи“ с известие за доставяне, от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството им на пълномощник на цедента. Писмото е получено от длъжника на 09.08.2023г.

С атакуваното Разпореждане №1369/30.05.2024г., пост.по ч.гр.д.№ 742/2024г. РС–Ловеч е отхвърлил заявлението изцяло, като е приел, че констатираните нередовности не са отстранени.

При анализа на кредитното правоотношение става ясно,че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител“, нормите на Закон за потребителския кредит – при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД, като общи и субсидиарно приложими норми.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127, ал. 1 и ал.

3 от ГПК. Съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК когато договорът е сключен с потребител, какъвто е и настоящия случай, към заявлението следва да се приложи договорът, заедно с всички негови приложения и приложимите общи условия. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи – основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор“ заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, на които основава тази си легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, съотв., че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

В случая към заявлението са приложени пълномощно, документ за внесена държавна такса, договор за потребителски кредит и условия по договор за потребителски кредит, но липсват доказателства за извършената покупко-продажба /цесия/ на вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- клон България срещу И. З. К., произтичащи от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-19931930 от дата 10.04.2023 г.

Съставът приема, че въпросът за установяване на титуляра на вземането е част от основанието на претенцията. В настоящата хипотеза на цесия уточняването на предпоставките, 3 обосноваващи легитимацията на заявителя, е част от индивидуализацията на претенцията. Не може да се сподели твърдението,че няма изрично изискване за представяне на доказателства в този смисъл. Видно от нормата на чл.410,ал.3 от ГПК е въведено изискване за представяне на относимите към вземането документи, определящи претенцията по същество. Безспорно, при твърдение, че вземането е придобито по силата на цесия, заявителят следва да обоснове тази си легитимация на кредитор, съотв. да представи и документите, въз основа на които твърди, че е придобил това качество. Това обстоятелство не може да се установи в приложения договор за кредит, тъй като заявителят не е страна по него.

На следващо място конкретизацията на обстоятелствата във връзка с основанието на вземането, съгласно чл.410,ал.2 от ГПК, следва да бъде направено подробно и изчерпателно, както е изискването на нормата на чл.127,ал.1 и ал. 3 от ГПК, към която се препраща. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията, е и гаранция за защита правата на длъжника срещу заявеното вземане.В този смисъл е и т.2.б. от ТРеш.№ 4/18.06.2014 г., пост. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Точната индивидуализация на вземането по основание и размер, обуславя редовността на заявлението.

В случая,въпреки указанията на заповедния съд, не е направено от заявителя, поради което правилно е постановено отхвърляне на заявлението без да се разглежда по същество.

По изложените съображения атакуваното Разпореждане № 1369/30.05.2024г.,пост. по ч.гр.д.№ 742/2024г. на РС–Ловеч следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС – Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № № 1369/30.05.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 742/2024 г. по описа на РС – Ловеч, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4