Определение № 75 от 18.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20245000500304 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на Д. С. М. за изменение на постановеното по делото Решение № 174/ 09.10.2024 г. в частта на разноските чрез допълнително присъждане на разноски по делото за разликата от 11 547. 60 лв. до 27 215. 60 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответниците С. Г. И., М. Т. И. и Д. Р. И., с който оспорват молбата.

Съдът, като обсъди материалите по делото, констатира следното:

С оглед постановеното протоколно определение от 16.07.2025 г. по делото, с което на основание чл. 94, ал. 3 от ПАС съдът е възстановил представения от пълномощника на ищеца списък на разноските, молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок и е допустима.

С постановеното във въззивното производство Решение № 174/ 09.10.2024 г. ПАС е отменил Решение № 406/ 13.12.2023 г. по гр. д. № 475/ 2023 г. на ОС – Стара Загора, вместо което е постановил ново, с което е уважил предявения от Д. С. М. против С. Г. И., Д. Р. И. и М. Т. И. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил ответниците да заплатят на ищеца разноски за двете инстанции общо в размер на 11 547. 60 лв.

От материалите по делото е видно, че във връзка с предявения иск ищецът Д. С. М. е направил общо разходи в размер на 27 215. 60 лв., от които 6 114 лв. по ч. гр. д. № 455/ 2023 г. на ОС – Стара Загора за допускане на обезпечение, 10 934. 60 лв. по гр. д. № 475/ 2023 г. на ОС – Стара Загора и 10 167 лв. за въззивното производство.

При изчисляване на дължимите на ищеца разноски на първо място средва да се обсъди възражението на ответниците за прекомерност на 1 уговорените адвокатски възнаграждения, които са в следния размер: 5 554 лв. за производството по допускане на обезпечение, 500 лв. за подаване на отговор на подадената от ответниците частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение, 9 554 лв. за производството пред ОС – Стара Загора и 9554 лв. за производството пред АС – Пловдив, които са реално изплатени съгласно представените разписки и платежни нареждания.

Съдът намира направеното възражение за основателно.

Основен критерий при преценка съразмерността на адвокатското възнаграждение е съответствието му с фактическата и правна сложност на спора, което определя обема на положения от адвоката труд като основание за неговото получаване. По отношение на изплатеното за производството по допускане на обезпечение адвокатско възнаграждение в размер на 5554 лв. следва да се има предвид, че според посоченото в договора за правни услуги от 20.06.2023 г. то обхваща предоставените правни консултации във връзка с правния спор, както и изготвяне на молба за допускане на обезпечение, поради което същото е съответно на положените от адвоката професионални усилия и умения и не следва да се намалява. Изплатеното адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на частната жалба против определението за допускане обезпечение на бъдещия иск в размер на 500 лв. е съобразено с положения от адвоката труд и също не следва да се редуцира.

Възражението за прекомерност е основателно по отношение на уговореното адвокатско възнаграждение за производството пред окръжния съд в размер на 9554 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото са проведени само две съдебни заседания и въпреки че е събран значителен по обем доказателствен материал спорните въпроси са предимно от правен характер. От друга страна следва да се отчете големият материален интерес и значението на правния спор за ищеца, което обосновава уговарянето на по – висок размер на адвокатското възнаграждение от обичайното за подобни искове. Поради изложеното настоящият състав намира, че уговореното адвокатско възнаграждение следва да се намали на 6000 лв., като се има предвид, че адвокатското възнаграждение за проучване на правния спор е уговорено с договора за правни услуги от 20.06.2023 г.

Още в по – голяма степен следва да се намали изплатеното за въззивното производство адвокатско възнаграждение в размер на 9554 лв., доколкото същото е протекло в едно съдебно заседание, на което не са събирани нови доказателства. Положеният от пълномощника на ищеца труд се изразява в изготвяне на въззивна жалба и явяване на единственото съдебно заседание по делото, поради което същото следва да се намали на 4000 лв.

Предвид изложеното направените от ищеца разноски по делото възлизат общо на 18 107. 60 лв., равняващи се на 9 258. 26 евро, от които 16 054 лв. за адвокатско възнаграждение и 2053. 60 лв. за държавни такси. С постановеното по делото решение съдът е присъдил разноски на ищеца в размер на 11 547. 60 лв. (5 904. 19 евро), поради което искането е основателно за разликата до 9 258. 26 евро или за сумата от 3 354. 08 евро, която ответниците следва да му заплатят съобразно притежаваните от тях права върху процесния имот – 1677.

04 евро С. Г. И. и по 838. 52 евро Д. Р. И. и М. Т. И..

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ИЗМЕНЯ Решение № 174/ 09.10.2024 г. по в. гр. д. № 304/ 2024 г. на АС – Пловдив в частта на разноските, като ОСЪЖДА С. Г. И., Д. Р. И. и М. Т. И. да заплатят допълнително на Д. С. М. разноски за двете инстанции, както следва: 1677. 04 евро С. Г. И. и по 838. 52 евро Д. Р. И. и М. Т. И..

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3