Решение № 1438 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1438 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20221100900694 по описа за 2022 година

Предявени са от Националната агенция за приходите искове по чл.694 ТЗ за установяване по отношение на "Р. М" ЕООД /в несъстоятелност/, че публичните вземания в общ размер на 798 513,94 лв., от които 718 823,43 лв. - главници и 79 690,51 лв. - лихви, включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите от синдика вземания на кредитори на "Р. М" ЕООД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № 20210811114918 са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 366 от 20.02.2020 г., постановено пo т. д. № 2214/2019 г. на Софийски градски съд, вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20200220133231, е открито производство пo несъстоятелност срещу "Р.

М" ЕООД. Под № 20210811114918 по партидата на "Р. М" ЕООД в ТРРЮЛНЦ е обявен списък на приети вземания на кредиторите на дружеството, предявени в сроковете по чл.

685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, в който са включени публични вземания, предявени от Националната агенция за приходите с молба изх. № 95-39- 12/19#25 от 19.03.2020 г. и молба изх. № 95-39-12/19#30 от 19.05.2020 г. Вземанията са включени в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, а. 1, т. и т. 9 ТЗ. В срока по чл. 690 от ТЗ, Националната агенция за приходите е депозирала възражение с изх. N° 95-3912/19#47/17.08.2021 г. срещу списъка, като е направено искане за определяне поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за публични вземания в общ размер на 798 513,94 лв., от които 718 823,43 лв. — главници и 79 690,51 лв. - лихви. С Определение № 260970 от 31.03.2022 г., постановено по т. д. № 2214/2019 г. по описа на Софийски градски съд, вписано с № 20220331130535 по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ, възражението е оставено без уважение и списъкът на приет в изготвения от синдика вариант. Според НАП 1 вземанията са обезпечение с наложени обезпечителни мерки, както следва: 1. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 192225-022- 0039672/22.05.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис „Средни данъкоплатци и осигурители“ е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, собственост на длъжника, находяща се в „Българска банка за развитие“ АД, подробно описана в постановлението. Запорът е вписан в Централен регистър на особените залози под № 2019081401268; 2. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С192225022- 0087248/26.09.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис „Средни данъкоплатци и осигурители“ е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, находяща се в „Първа инвестиционна банка“ АД, подробно описана в постановлението. Като съгласно Удостоверения №№ 13344898, 1334511, 1334512, 1334513, 1334514 и 1334515 от 26.02.2020 г., издадени от Централния регистър на особените залози, цитираните постановления за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК са вписани по партидата на длъжника в ЦРОЗ. Вписаните обезпечения по реда на ЗОЗ според ищецът създават за него привилегия по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и вземанията следва да бъдат приети с този ред на удовлетворяване в производството по несъстоятелност.

Ответникът "Р. М" ЕООД /в несъстоятелност/ не взема отношение по предявените искове.

Синдика на "Р. М" ЕООД /в несъстоятелност/ счита исковете за неоснователни, тъй като наложените запори не създават привилегия за кредитора.

Съдът като обсъди доводите на страните приема за установено следното:

По делото са отделни за безспорни и ненуждаещи се от доказване твърденията на ищеца в исковата молба, че: с решението от 20.02.2020 постановено т.д. № 2214/19г на СГС, вписано в ТР спрямо ответното дружество е открито производство по несъстоятелност; че е обявен списък на приетите вземания, в който публичните вземания на държавата са приети за удовлетворение с ред по чл.722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ; че възражението срещу списъка е отхвърлено с определение от 31.03.2022 г, и че в срока по чл. 694 ТЗ е предявен процесния иск; че с постановления от 22.05.19г и 26.09.2019г са наложени обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки на несъстоятелното дружество в „ББР“ АД и „ПИБ“ АД.

Спорно е дали наложените мерки и тяхното вписване в ЦРОЗ създават привилегия за държавата.

Разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно и във връзка с разпоредбите на чл.638, ал.4 ТЗ и чл.724 ТЗ, което тълкуване води до единствения извод, че вписването на запор по реда на Закона за особените залози не учредява привилегия за държавата в производството по несъстоятелност. Вписването по реда на ЗОЗ на запор върху вземания и вещи представлява обезпечителна мярка с единствена последица забрана на длъжника да се разпорежда със запорираното имущество.

Съгласно чл.638, ал.4 ТЗ наложените в индивидуалното принудително изпълнение 2 обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, като след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо налагането на запор и възбрана върху имущество, включено в масата, като разпоредбата не въвежда изключение по отношение на запори, вписани по реда на ЗОЗ. Разпоредбата на чл.724 ТЗ урежда правилата за удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане, като под обезпечен кредитор разпоредбата има предвид единствено кредитор, в чиято полза са учредени ипотека или залог, но не и кредиторите, в чиято полза са допуснати обезпечителни мерки по реда на обезпечителното производство, включително и запор, вписан по реда на ЗОЗ. Нещо повече, в самия закон за особените залози не се съдържат правила, предвиждащи друго действие на вписания запор по реда на закона, различни от общото действие по чл.451 и чл.452 ГПК, като вписването в регистъра има значение само за правото на кредитора да участва в разпределението по ЗОЗ с оглед разпоредбата на чл. 40 и чл.41 ЗОЗ, тъй като кредитори, чиито права не са вписани в ЦРОЗ не могат да се присъединяват при разпределение на суми от осребряване на заложено по ЗОЗ имущество.

В индивидуалното принудително изпълнение по ГПК наложените запори, включително вписаните по реда на ЗОЗ, не създават друга привилегия на кредиторите, които са ги вписали, освен правото да се присъединят и да участват в разпределението съобразно правата и привилегиите по чл.136 ЗЗД.

В индивидуалното принудително изпълнение по ДОПК наложените запори не пораждат дори и право на присъединяване, а още по-малко на предпочтително удовлетворение. Право на присъединяване и предпочтително удовлетворение е предвидено единствено за обезпечените кредитори, като под „обезпечени“ разпоредбата на чл.194 ДОПК има предвид същото като чл.724 ТЗ, а именно кредитори с учредена ипотека или залог, но не и такива с наложени обезпечителни мерки.

Следователно макар и разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ да поставя сред обезпечените кредитори и тези вписали запор и възбрана по реда на ЗОЗ, то очевидно разпоредбата в тази й част е в противоречие с останалите правила за разпределение в универсалното принудително изпълнение, с целта на производството по несъстоятелност, с правилата за разпределение при индивидуално принудително изпълнение и общите правни принципи и по същество неприложима.

Единствената привилегия, която следва от наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК е правото на държавата при открито производство по несъстоятелност и в рамките на 6 месеца от откриването му да реализира имуществото, върху което са наложени мерките по реда на ДОПК / чл.193 ДОПК, вр.чл.638, ал.1 ТЗ/, но дори и в този случай вписването на мерките в ЦРОЗ не създава привилегия за предпочтително удовлетворени на държавата.

С оглед изложеното искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ НАП следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на СГС сумата от 80,00 лева държавна такса.

При тези мотиви, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес: град София, ул. **** с правно основание по чл.694 ТЗ за установяване по отношение на "Р. М" ЕООД /в несъстоятелност/, че публичните вземания в общ размер на 798 513,94 лв., от които 718 823,43 лв. - главници и 79 690,51 лв. - лихви, включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите от синдика вземания на кредитори на "Р. М" ЕООД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № 20210811114918 са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес: град София, ул.

**** да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата от 80,00 лева – държавна такса за производството.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4