Решение № 35 от 30.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Велико Търново, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500683 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Предмет на подадената от името на ЕТ „Джордан-Й. К.“-гр.Свищов чрез пълномощника му адвокат А. Ч. от ВТАК , въззивна жалба е решение № 68/09.06.2021 г. по гр.д. № 1163/2019 г. на РС Свищов, с което е прието за установено по реда на чл.415, ал.1 ГПК , че дължи на „Топаз Трейд“ ЕООД София сумата 965,95 лева – представляваща претендирано вземане за стойност на заплатена на трето лице транспортна услуга по повод на върнато на ответника количество закупена царевица от 20 640 кг , който разход е договорено да бъде за негова сметка , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на заявлението/28.06.2019 г./ до окончателното й изплащане , с искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска , с присъждане на направените по производството разноски.

Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на решението поради това, че установените със събраните доказателства, обстоятелства опровергават твърдението на ищеца , че между страните е постигната уговорка , че транспортни разходи по връщане на количество земеделска продукция са за сметка на ответника .

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът / ответник по жалбата / чрез пълномощника си адвокат К. Т. от АК Сливен е подал писмен отговор, съдържащ доводи за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон. Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В с.з. всеки от пълномощниците на страните съответно поддържа и оспорва жалбата .

Съдът след като обсъди доводите им и прецени събраните доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

1

Ищецът „Топаз Трейд“ ЕООД гр.София чрез пълномощника си адвокат К.

Т. от АК Сливен твърди, че в резултат на писмено сключен в края на май 2019 г. договор за продажба на земеделска продукция е закупил и получил от ответника ЕТ Джордан –Й. К.“ гр.Свищов 1290. 120 тона/ при договорено количество 1300 тона/ царевица, натоварена от склада му в с.Н. , Община П. и извозена за времето от 05.06.2019 г. до 09.06.2019 г. до пристанище В.. Поради влошено качество/ миризма и затопляне/ на царевицата, част от полученото количество- в размер на 20. 640 тона/ включени в товарителница № 273957/08.06.2019 г. с общо натоварени и извозени 36.040 тона/ е върнато в същия склад като неприето , за което е съставен приемо- предавателен протокол с дата 10.06.2019 г.

/т.е. в мястото на предаването / начало на извозването й / . За транспортната услуга по връщането на неприетото количество царевица , извършена от „Формула-2“ ЕООДгр.Карнобат е заплатил на това дружество сумата 965,95 лева с ДДС по фактура № 204386/25.06.2019 г. Издал на името на ответника като „получател“ на „транспортна услуга – върната царевица“ фактура № 2082/21.06.2019 г. на същата стойност и е претендирал заплащането й , но без резултат. За претендираното вземане се е снабдил по реда на чл.410, ал.1, т.1 ГПК със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 657/2019 г. на Районен съд Свищов, срещу която ответникът е подал възражение .

Предвид твърдяното , моли съдът да приеме за установено , че вземането съществува , заедно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението по чл.411 ГПК до окончателното му изплащане и направените по производството разноски.

Ответникът е оспорил по основание иска с възражения , включващи отрицание на твърдените обстоятелства да се е съгласявал по какъвто и да било начин да поема за своя сметка такъв вид транспортни разходи във връзка с договора за продажба на земеделска продукция и че е върнато по заявената причина / влошено качество / въпросното количество царевица в склада в с.Н. , още повече , че приемо- предавателния протокол с дата 10.06.2019 г. по съдържание му е непротивопоставим , тъй-като не го е подписвал и по същото време се е намирал в чужбина.

Изложените в жалбата оплаквания вменяват в тежест на въззивния съд да разгледа изцяло материалноправния спор- чл.269, изр.2-ро ГПК.

Спорни между страните са въпросите: 1/ поел ли е задължение ответникътпродавач да понесе за своя сметка транспортните разноски , свързани с връщане на количества продукция , неотговарящи на договореното качество, възникнало на позованото от ищеца като приложимо по казуса основание, изведено от т.6.3 на Общи условия към договори за покупко продажба на земеделска продукция , изготвени от него ?

2/ върнато ли е въпросното количество от 20 .640 тона по заявената причина / влошено качество / в склада на ответника в с.Н. ?

Констатациите на другите твърдени обстоятелства, изложени в мотивната част на решението не противоречат на събраните доказателства, т.е. установени са по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК / с изслушаните счетоводна , графологична и компютърно- техническа експертизи , писмени документи и свидетелски показания / поради което въззивният съд препраща към тях, без да е нужно да ги преповтаря, упражнявайки правомощието си по чл.

272 ГПК.

Страните трябва да установят/ докажат/ несъгласуваните си/ противоречиви/ твърдения по начин по който всяка от тях да опровергае достоверността на твърдението на другата страна като спечели вътрешното убеждение на съда - чл.154, ал.1 , вр. с чл.8, ал.2, чл.12 ГПК.

За да е обвързан ответникът като страна продавач по търговската продажбена сделка с установени отнапред общи условия на ищеца – купувач, действал в случая по 2 занятие в това качество вероятно в хипотезата на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ / закупува с цел препродажба, доколкото се твърди , че стоката е откарана на пристанище В. , откъдето част от нея е върната като неприета поради влошено качество , т.е недостатък, който по логическо предположение би трябвало да е констатиран/ преценен от трето лице – последващ купувач / , понеже няма твърдения и данни да ги е знаел или да е бил длъжен да ги знае и не ги е оспорил незабавно , трябва да е заявил писмено , че ги приема преди сключването й - чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, чл.16, ал.1 ЗЗД. Приемането е изявление на воля – елемент на съглашението – чл.8, ал.1 ЗЗД.

За да ги приеме е очевидно , че трябва предварително да е запознат с документа , който ги съдържа , а това означава да му е предоставен екземпляр на същия на съответен носител , който да прочете, осмисли и подпише и върне на другата страна, както и да остане при него друг екземпляр с неин подпис и напълно еднакво съдържание с цел да се обезпечи правната сигурност – аргумент от чл.147а ЗПП/ текстове , чието правно регулиране , макар и насочено към защитата на потребителите, предоставят възможност за извличане една обща разумна идея, приложима и в материята на ТЗ , когато и двете страни са търговци/.

Вярно е, че в разглеждания случай на страницата на хартиения носител на договора за продажба на земеделска продукция битува текст с дребни букви , чийто прочит показва , че е изписан с цел да се удостовери , че продавачът „ се е запознал с Общите условия на купувача , валидни към датата на сключване на настоящия договор , че ги приема и се съгласява с всички клаузи в тях без възражения“ , като удостоверението на това обстоятелство претендира да се извежда от подписа му срещу „продавач“ под целия текст долу вдясно , съставляващ доказателство , че е направил такова изявление за знание- чл.180 ГПК.

Този извод обаче страда от доказателствена недостатъчност , изразяваща се в това , че въобще не става ясно с кои Общи условия се е „запознал и приел“ ответникът , т.е. дали към момента на сключване на договора спорната клауза на т.6.3 , включена в напечатан текст на хартиен лист, приложен по делото на заповедното производство без никакъв негов подпис и достоверно сведение за дата на изготвяне , е действително съществувала , приета и обвързваща. Отговорът, който се налага е отрицателен.

Подобно вземане в полза на купувача срещу продавача по начало може да възникне на основание чл. 195, ал.3, вр. с ал.1 , при условията на чл.193, ал.1 ЗЗД , т.е. става дума за частично разваляне на договора относно негодната част от общото количество предадена стока и връщането й, имащи за последица право на обезщетение за вредите от неизпълнението на задължението тя, цялата да е с изискуемото качество , изразени в транспортни парични разходи / загуба на паричен актив от имуществото /- чл.88, ал.1, изр.2ро ЗЗД.

Обстоятелства съвпадащи с хипотезите на посочените законови правни норми не са наведени като основание на предявения иск, нито са събрани доказателства, позволяващи да се даде положителен отговор на втория спорен въпрос/ че е върната сочената част от продадено и предаденото / чл. 24, ал.2 ЗЗД/ количество царевица поради твърдяните установени недостатъци /. Представеният от ищеца приемо- предавателен протокол с дата 10.06.2019 г. , който според него съдържал признание на ответника на тези обстоятелства не доказва никакво признание , нито му е противопоставим по съдържание по простата процесуална причина , че не е подписан от него или от негово име / чл.180 ГПК/. Фактура № 4386/25.06.2019 г. , издадена от „Формула-2 ЕООД на „Топаз Трейд“ ЕООД –София „за превоз на царевица“ също няма никаква доказателствена стойност за тези обстоятелства, а фактура № 2082/21.06.2019 г. не е приета и осчетоводена при ответника, за да би могло да се ползва като доказателство за основанието на претенцията.

Неположената уместна доказателствена грижа на страната влече за нея санкция на отхвърляне на предявения иск.

3

При този изход на спора ищецът дължи на ответника сумата 1265 лева представляваща направени по производството разноски на двете съдебни инстанции и следва да бъде осъден да му я заплати , тъй-като вторият е упражнил това свое правочл.78, ал.3 ГПК.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по реда на чл.271 ГПК решение № 68/09.06.2021 г. по гр.д.

№1163/2019 г. на Районен съд Свищов.

ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК от „ТОПАЗ ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК 202912262, със седалище и адрес на управление : гр.София , район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ 83-85, ет.3 срещу ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „ДЖОРДАН-Й. К.“, с ЕИК 814183861, със седалище и адрес на управление : гр.Свищов, ул.“Рила“ № 12, вх.5, ет.1, ап.1 иск за установяване на претендирано вземане за сумата 965,95 лева по фактура № 2082 /21.06.2019 г. , представляващо стойност на транспортна услуга по повод на върната на ответника част от цялото количество царевица / 1300 тона/ закупено от ищеца по сключен помежду им договор от м. май 2019 г. - в размер на 20 640 кг , който разход се твърди да е договорено да бъде за сметка на първия съгласно т.6.3 на Общи условия към договори за покупко- продажба на земеделска продукция , изготвени от дружеството – купувач , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението/28.06.2019 г. / до окончателното й изплащане- предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 657/2019 г. на Районен съд Свищов, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „ТОПАЗ ТРЕЙД“ ЕООД, с

ЕИК 202912262, със седалище и адрес на управление : гр.София , район Лозенец, бул.

„Джеймс Баучер“ 83-85, ет.3 да заплати на ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „ДЖОРДАН-Й.

К.“, с ЕИК 814183861, със седалище и адрес на управление : гр.Свищов, ул.“Рила“ № 12, вх.5, ет.1, ап.1 сумата 1265/ хиляда двеста шестдесет и пет / лева , представляваща направени по производството / първоинстанционно и въззивно / разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4