Определение № 882 от 20.10.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 882 гр. гр. Добрич, 20.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Светослав Н. Тодоров

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500682 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , срещу разпореждане, обективирано в заповед №983 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №2229/2023 год. на Р айонен съд Добрич, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Р. А. Р. , ЕГН **********, с адрес в гр. Д., в частта за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата 33,69 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 22.04.2020г. – 22.05.2020г., и за сумата над 329,58 лв. до пълния претендиран размер от 1109,91 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 22.05.2020г. - 29.08.2023г.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, като се настоява, че заповедния съд няма право да се произнася относно правилността на изчисленията на дължимата законна лихва, като твърди, че съдът не може да отхвърли заявление единствено поради това, че е достигнал до друг извод относно дължимия размер на обезщетението – напротив, не е в правомощията на съда да изследва точния дължим размер.

На осн. чл. 413, ал. 2 от ГПК производството на този етап е едностранно, поради което насрещна страна не е конституирана , съотв. не е изразила становище.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което с ъ щ а т а се явява и процесуално допустима.

1

Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление , подадено от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, за вземания по договор за кредит №9830428005 от 22.04.2020г., сключен между Р. А. Р. , ЕГН **********, и „***“ ЕООД, ЕИК ***, които вземания са прехвърлени на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 18.10.2022г. чрез договор за цесия, сред които сум ите от 33,69 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 22.04.2020г. – 22.05.2020г. и за сумата от 1109,91 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 22.05.2020г. - 29.08.2023г.

За да отхвърли заявлението в частта относно възнаградителната лихва, заповедният съд е преценил, че същата надвишава трикратния размер на законната лихва, което води до извод за нейното противоречие с добрите нрави. По отношение на отхвърлителната част за обезщетението за забава за сумата над 329,58 лв. до пълния претендиран размер от 1109,91 лв., заповедният съд е изложил съображения за недължимост на пълния размер на претендираните суми.

Разпореждането е законосъобразно.

От съдържанието на представения договор за кредит №9830428005 от 22.04.2020г., сключен между Р. А. Р. , ЕГН **********, и „***“ ЕООД, ЕИК ***, не се установява същият да е сключен в рамките на търговска или професионална дейност на длъжника, поради което следва да се приеме, че с ъ щ и я т попада в полето на регулация и закрила, съгл. Закона за потребителския кредит. В тази насока, приложение намира разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, а именно: при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В ал. 2 на цитираната норма изрично е записано, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нормата е императивна, поради което и с оглед защитата на потребителя за спазването й съдът следи служебно, което задължение на съда е въведено с изменението на чл. 410 от ГПК и въвеждането на нова ал. 3 (ДВ, бр. 100 от 2019г.) . Предвид изложеното, необосновано се явява становището на жалбоподателя за наличие на законова невъзможност в производството по чл. 410 от ГПК съдът да извършва проверка за коректността на претендираните суми за обезщетение за забава, доколкото тази проверка в вменена в задължение на съда за наличие на накърняване на императивни разпоредби и добрите нрави – чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Доколкото търсените от заявителя суми за обезщетение за забава се различават по размер от дължимите стойности на законна лихва за посочения период, то заявлението в частта, надвишаваща точните размери на законна лихва е правилно отхвърлено като претендирано въз основа на нарушена императивна правна норма, установена в обществен интерес.

По отношение на обжалването на разпореждането, с което е отхвърлено заявление по отношение на претендираната възнаградителна лихва:

2

Обстоятелството, че законодателят е уредил изричен максимален праг на стойността на ГПР, не изключва правото и задължението на съда да извърши преценка за законосъобразността на отделните и самостоятелни компоненти, които го сформират, като при извод за тяхното противоречие с императивни правни норми, да приложи съответната санкция.

В настоящият случай, уговорената договорна лихва по сключения договор за потребителски кредит е в размер на 40,99%, който размер значително надвишава трикратния размер на приетата с ПМС лихва за просрочени вземания, като константната съдебна практика приема, че този факт е достатъчен, за да обоснове извод за наличие на недобросъвестност в кредитодателя. Доколкото изискването за добросъвестно упражняване на права е основен принцип в гражданското производство, то нарушаването му е проява на нарушение на добрите нрави, влечащо извод за нищожност на тази клауза от договора.

В заключение обжалваното разпореждане следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Окръжен съд Добрич

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане , обективирано в заповед №983 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №2229/2023 год. на Районен съд Добрич, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Р. А. Р. , ЕГН **********, с адрес в гр. Д., в частта за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК за сумата 33,69 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 22.04.2020г. – 22.05.2020г. и за сумата над 329,58 лв. до пълния претендиран размер от 1109,91 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 22.05.2020г. - 29.08.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3