Решение № 60 от 29.05.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. С., 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Административно наказателно дело № 20261870200091 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

С.ският районен съд е сезиран с жалба от Б. Р. А., подадена чрез процесуалния й представител – адв. Д. С., срещу Наказателно постановление № 25-0338-000388/13.08.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР С., РУ С., с което НП на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателката са наложени наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца, за извършено от нея административно нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, както и за издаването му при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се фактическата обстановка, описана в съставени АУАН и оспореното НП, като в тази връзка се твърди, че мястото на извършване на нарушението е посочено неточно и не е ясно къде точно жалбоподателката е отказала да бъде тествана за наркотични 1 вещества. В жалбата асе посочва, че липсвало единство в описанието на нарушението в АУАН и в НП, което водело до неяснота относно извършеното нарушение. Също така текстовото описание на нарушението било формално и за жалбоподателката оставало неясно в какво се е изразил отказът й да бъде тествана и какво е следвало да бъде поведението й, т.е. с кои действия или бездействия е извършила нарушението. По този начин според жалбоподателката е нарушено правото й на защита.

С тези съображения по същество е отправено искане за отмяна на НП.

В последното проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично и се представлява от адв. С., който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП. Счита, че при извършване на проверката полицейските служители не са обяснили ясно на жалбоподателката каква е целта на проверката и по какъв начин следва да се извърши тя, т.е. по какъв начин да бъде изпробвана за употреба на алкохол и наркотици, като не са и предоставили уреди за изследване. Посочва, че при спирането на автомобила на място полицаите са констатирали редица други нарушения, за които са издадени съответните актове, но нито един от тези документи не е съставен на място, а в районното управление. Въпреки това в талонът за изследване е посочено, че е връчен на жалбоподателката в 22:20 часа, т.е. пет минути след проверката, което е възпрепятствало възможността й да се яви за медицинско изследване в определеното време в талона, а именно 120 минути от часа на връчване. Сочи, че е нарушена процедурата по Наредба № 1, като полицейските служители не са попълнили Протокол за извършване на проверка за наркотични вещества и техните аналози – Приложение 2, към чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Според процесуалния представител на жалбоподателката следвало е същата да бъде придружена от полицейските служители до медицинско заведение, където изрично да заяви, че отказва да даде кръв. Тъй като това не е сторено не можело с категоричност да се твърди, че А. е отказала да изпълни процедурата по установяване на наличието на наркотични вещества в кръвта й.

По същество жалбоподателката се присъединява към изложеното от адвоката си, а в предоставената й последна дума моли съдът да отмени наказателното постановление.

Ответникът по жалбата не се явява, не се представлява в проведеното 2 съдебно заседание и не представя становище по делото.

Съдът, като се запозна с доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 04.05.2025 г. свидетелите Д. П. и С. Н. – и двамата на длъжност младши автоконтрольор в РУ – С., били на работа, нощна смяна. Около 22:15 часа същите се намирали в района на 39,600 км от второкласен път № 82 от гр.

С. до гр. С. (с посока гр. С.).

По същото време и на същото място жалбоподателката Б. А. управлявала собствения си лек автомобил – марка и модел „Ф. П.“ с рег. № ** **** **, като в колата заедно с нея бил и свидетелят В. В..

Полицейските служители предприели спиране на автомобила за проверка, като използвали звуков и светлинен сигнал. В хода на проверката свидетелите П. и Н. установили, че лекият автомобил е без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност и същият е дерегистриран.

След като жалбоподателката излязла от автомобила свидетелите полицейски служители възприели, че същата се намира във видимо нетрезво съС.ие, лъха на алкохол и се държи неадекватно. Поради това полицейските служители предприели действия за извършване на проверка за установяване наличието на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта на жалбоподателката, като са й предоставили Алкотест Дрегер и DrugTest 5000. Жалбоподателката отказала да бъде тествана както за алкохол, така и за наркотични вещества, поради което била откарана в РУ – С..

Във връзка с извършената проверка и констатираните нарушения на жалбоподателката били издадени няколко акта за установяване на административно нарушение, включително и АУАН Серия GA № 384503 от 04.05.2025 г. за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно за това че водачът отказва проверка с тест (DrugTest 5000) за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване, както и талон за медицинско изследване № 258804. И двата документа са съставени от свидетеля П. и подписани без възражения от жалбоподателката, като видно от талона последната собственоръчно е посочила, че няма да даде кръв. Видно е също така, че съгласно предписанията в талона жалбоподателката е следвало да се яви в ФСМП- - С. в интервал от до 120 минути от връчването му, което 3 съгласно отбелязването в документа е извършено в 22:20 часа.

Въз основа на така издадения АУАН Началник РУ в ОДМВР, РУ - С., издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 25-0338000388/13.08.2025 г., с което за нарушението по чл. 174, ал. 3, предл.

2 ЗДвП на жалбоподателката били наложени административни наказания "глоба" в размер на 2000 лева и "временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност", а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число - АУАН Серия GA № 3845053 от 04.05.2025 г., талон за изследване № 258804, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, останалите съставени и приложени към настоящото делото актове за установяване на административни нарушения, както и показанията на свидетелите Д. П., С. Н. и В. В..

Съдът след като извърши преценка на събраните по делото свидетелски показания, намира, че следва да даде вяра на изложеното от двамата полицейски служители – П. и Н., тъй като техните показания са логични, последователни и непротиворечиви. Също така посочените свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото и като очевидци на нарушението, пред съда излагат подробно възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно датата, мястото, констатираните при проверката нарушения и авторството на жалбоподателката. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както и с останалите приобщени по делото писмени доказателства. Не на последно място - тези показания частично се подкрепят и от изложеното от свидетеля В., който макар пред съда да не посочва конкретна дата на събитието, не отрича по отношение на жалбоподателката да е извършена полицейска проверка, при която на първо място е установено, че управляваният от нея лек автомобил е дерегистриран, след което същата е била запитана от полицейските служители дали е употребила алкохол и/или наркотици, а накрая е откарана в районното управление. Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. в частта им, в която същият заявява, че на място 4 при извършената проверка полицейските служители не са предоставили на жалбоподателката устройството (тест), с което да бъде извършена проверката за установяване употребата на наркотични вещества. В тази им част показанията на свидетеля В. остават изолирани и в противоречие с показанията на полицейските служители, като следва да се отбележи и вероятната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид приятелството му с жалбоподателката. Поради това съдът приема, че с изложеното свидетелят В. цели да оневини жалбоподателката, но неговите показания в тази им част остават доказателствено неподкрепени.

Предвид всичко изложено съдът основа фактическите си изводи, базирайки се на показания на полицейските служители - свидетелите П. и Н..

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали, според съдебния състав, води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от правно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните.

Според настоящия състав в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

При издаването и съставянето на двата документа – АУАН и атакуваното НП, са спазени законовите изисквания във връзка с формата и съдържанието им, визирани в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. И двата акта са съставени от компетентни лица и са връчени на нарушителя. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както 5 и нарушената разпоредба.

В обстоятелствената част на процесното НП, АНО изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в съставения АУАН. В настоящия случай няма спор, че именно жалбоподателката е била спряна за проверка от свидетелите полицейски служители, като се установява и че е отказала да бъде изпробвана за наличието на наркотици, поради което АНО законосъобразно е издал атакуваното НП, като е въвел безпротиворечиво и нарушената правна норма, и нейното словесно изражение. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номерът на НП и датата на издаването му; номерът на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и час) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и видът на наложеното наказание и неговият размер.

Съобразявайки всичко изложено съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП не са били допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционирано лице и в този смисъл не е налице формално основание за отмяна на обжалвания акт.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за това, че същата е отказала да й бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнила предписание за химико-токсикологично изследване, като наказващият орган е квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 174, ал.