Определение № 55 от 16.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Благоевград, 13.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500028 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.396 ГПК вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по частна жалба, депозирА. от Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 47, чрез назначения процесуалния представител адв. А. Б., насочена против Определение №869/21.11.2022 г., постановено по гр.д.

№1633/21 г. по описа на РС – гр. П..

Частният жалбоподател намира атакуваното определение за неправилно. Поддържа, че са налице предпоставките за спиране на изпълнението, поради което моли да бъде отменено соченото определение и да бъде уважена подадената молба от Д. П., с която се иска допускане на обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка – „Спиране на изпълнението по изп. дело№89/21 г. по описа на ДСИ при РС – гр. П..

Въззивният съд, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Относно допустимостта на жалбата:

Подадената частна жалба е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице, депозирА. е в законоустановения срок за оспорване, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е адресирА. до компетентния съд.

1

Относно основателността на жалбата:

Пред първоинстанционния съд е била депозирА. молба от ищцовата стрА., с която е направено искане за допускане обезпечение на предявения иск по реда на чл.389 ГПК, чрез налагане на мярката: „спиране на изпълнението по изп.д.№ 89/2021 г. на ДСИ при Районен съд гр.П.. Молбата е депозирА. предвид висящността на делото пред БлОС, в което предмет на разглеждане са въззивни жалби, насочени срещу постановеното решение от РС – гр. П..

С атакуваното определение, съдът е отхвърлил молбата с правно основание чл.389 ГПК на Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 47, подадена срещу РДНСК- ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН, с адрес гр.

Благоевград, ул. „И.М.“ № 49, представляваща Дирекция за национален строителен контрол / ДИСК/ гр. София, бул. „Х.Б.“ № 47, чрез юриск. Д.Ч., за допускане обезпечение на предявен иск, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп.д.№89/2021г. на ДСИ при Районен съд-П.“, тъй като не е представена парична гаранция от ищеца на основание чл. 390,ал.4 ГПК.

Настоящата инстанция съобрази, че ищецът е заявил искане за налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението. Предвид установените изисквания в чл. 391,ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. В разпоредбата на чл. 390, ал.4 от ГПК е предвидено, в императивен порядък, изискването да бъде представена гаранция, за да бъде допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по бъдещ иск. В казуса чл. 390,ал.4 от ГПК е относим, тъй като се обезпечава бъдещ иск. Молителят не е представил парична гаранция, следователно искането е неоснователно при тези данни.

На последно място, следва да се посочи, че представянето на гаранция по чл. 390, ал. 4, изр. 2 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за допускане на обезпечение на иска чрез спиране на изпълнение. Целта на гаранцията по чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК е да обезщети взискателя по изпълнението за вредите които ще претърпи при евентуална 2 неоснователност на иска. Поради това гаранцията по чл. 390, ал. 4, изр. 2 от ГПК следва да отговаря на изискванията на чл. 391, ал. 3 от ГПК , а именно да покрива размера на преките и непосредствени вреди, които ответника ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Задължението за тази гаранция тежи върху молителката, поради което същата трябва да се представи с молбата за допускане на обезпечение. В случая молителката не е представила изискуемата по разпоредбата на чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК гаранция, предвид което за съда се налага извода, че не е налице последната кумулативно предвидена предпоставка за допускане на искА.та обезпечителна мярка.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата за отмяна на първоинстанционния акт е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановеното от районния съд определение № 869/21.11.2022 г. следва да бъде потвърдено.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. След приемането на тълкувателното решение е направена законодателна промяна в нормата на чл.

396, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100/2007 г., според която, ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а в производството по въззивна частна жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени от въззивния съд. Ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, а същото е потвърдено или отменено от въззивния съд, както и ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечение и този акт е потвърден от въззивния съд, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС.

Мотивиран от горното

Благоевградски окръжен съд и на основание чл.

ОПРЕДЕЛИ:

3

396 от

ГПК,

ПОТВЪРЖДАВА Определение №869/21.11.2022 г., постановено по гр.д.№1633/21 г. по описа на РС – гр. П., с което е оставена без уважение молбата на Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 47, чрез назначения процесуалния представител адв. А. Б. с правно основание чл.389 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4