Решение № 249 от 26.03.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. гр. Хасково, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело № 20235640102459 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***************, със съдебен адрес ***************, адв. А.Д., против "Агенция за контрол на просрочени задължения"АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление *****************, представлявано поотделно от И.Ц.К. и А.Б.Я., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищецът твърди, че на 07.12.2020г. е сключил договор за паричен заем Standart 14 № 5653713 с “Вива Кредит” ООД гр. София с ЕИК 201995287 / към настоящия момент “Вива Кредит” АД/, съгласно който заемодателят се задължавал да предаде в собственост на заемателя сумата от 800.00 лв / чл. 2 от Договора/, а заемателят се задължавал да я върне за срок от 60 седмици, разпределена на 30 вноски, като първата била с падеж 21.12.2020г., а последната-31.01.2022г. Всяка от вноските била с размер 50,33 лв., включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане на кредита. Годишния лихвен процент по заема бил фиксиран-40,32 %, лихвения процент на ден при отказ от договора възлизал на 0,11 %, а годишния процент на разходите-49,35 %.

С подписването на договора се задължил да ползва допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричния заем, съответно да заплати такса в размер на 503,40 лв, като заплащането било разсрочено- разделено на равни части и включено в размера на всяка погасителна вноска / чл. 1, ал. 2-4 от Договора/.

Съобразно чл. 4, ал. 1 от Договора ищецът се задължил в тридневен срок от усвояване на сумата от 800,00 лв. да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му, като 1 имал право на избор-или поръчител, физическо лице, което да отговаряло на определени условия / възраст 21 години, престиране на труд по безсрочно трудово правоотношение, минимален трудов стаж при настоящия роботодател поне шест месеца, минимален осигурителен доход 1000 лв, без кредитна история в Централния кредитен регистър, или с такава но с определен статус, да не е поръчител по друг договор за заем или самия той да не е заемател/, или банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора. В случай, че не изпълнел задължението си да представи едно от посочените обезпечения, се задължавал да заплати неустойка в размер на 335,40 лв, която да бъдела заплащана на равни части, съответно включена в погасителната вноска. Ищецът твръди, че така общото задължение по договора за паричен заем възлизало на 1845,30 лв.

С уведомление изх. № 5653713/08.12.2021г. ответникът информирал ищеца, че задължението му към “Вива Кредит” ООД / сега “Вива Кредит АД/ му било прехвърлено съобразно сключен договор за цесия /Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/, както и че е в забава с плащането по договора, поради което настъпва предсрочна изискуемост за остатъчните суми по него.

Ищецът излага доводи, че доколкото има качеството на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 от ЗПК, правния спор между него и ответникът следвало да бъде разрешен съобразно разпоредбите на Закона за потребителски кредит.

Счита, че договорът за паричен заем Standart 14 № 5653713 е недействителенен, като излага следните съображения: договорът противоречал на разпоредбата на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като таксата за експресно разглеждане на документи не била включена в ГПР, а би следвало, тъй като същата се явявала пряк разход по кредита.

Невключването на този разход към ГПР, според ищеца, било направено от заемодателя, за да не се надвиши императивно заложения лимит на ГПР в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което пък водело до посочване в договора на такъв, който не е реално прилагания между страните.

Тази действия на иономически по-силната страна по договора представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

По подобен начин в ГПР не било включено и възнаграждението за неустойка в случай, че ищецът не представил в указания в договор срок обезпечение на задължението му под формата на поръчителство или банкова гаранция. Както възнаграждението за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, така и неустойката за непредставяне на обезпечение, според ищеца, по своята същност представлявали скрито възнаграждение за кредитора и би следвало да бъдат включени в ГПР, тъй като се явявали общ разход по кредита.

На трето място ищецът сочи, че в договор не било отразено кои разходи били включени в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формирал. Това поставяло потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото задължение.

Всичко посочено по-горе поставяло длъжника/ ищеца/ в положение да тълкува всяка една клауза от договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, което противоречало на изискването за яснота, въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В допълнение сочи и че коментираните по-горе 2 клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи спрямо ответника в качеството му на частен правоприемник на “Вива Кредит” ООД / Вива Кредит АД/ по договор за паричен заем Standart 14 № 5653713, същият за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба. Счита искът за допустим, но неоснователен, тъй като не били налице нарушения на разпоредби на ЗПК. В сключения договор с ищеца не съществували неравнопрвани клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗПК, доколкото не били налице кумулативно всички положителни материални предпоставки за това, а именно същата да била уговорена индивидуално във вреда на потребителя, да не отговаряла на изискването за недобросъвестност и да водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

На второ място ответникът сочи, че включването на неустойката в ГПР би довело до противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, която изирично изключвала плащания, възникващи от неизпълнение на задължения по потребителски кредит. Освен това уговорената по този начин неустойка имала за цел да осигури добросъвестно поведение от страна на длъжника и да го стимулира да спазва стриктно договора. Ответникът сочи още, че в случай, че неустойката бъдела включена в ГПР, а длъжникът изпълнел задължението се да предостави обезпечение, би се стигнало до начисляването на ГПР, който е нереален и неотговарящ на действителните условия по кредита. Освен това ГПР съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК се начислявал към момента на сключването на договора, в който не било извество дали длъжниктъ ще изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение. Ако разходът за неустойка бъдел включен в ГПР, този показател щял да бъде неверен спрямо всички заемодатели, които изпълнявали задължението си да предоставят обезпечение.

Ответникът изтъква, че в чл. 2, ал. 1, т. 8 / а не както е изписано чл. 4, ал. 1, т. 4, което съдът приема за техническа грешка/ от Договора изрично се посочвало какви допускания / при какви условия за в бъдеще/ се изчислявал ГПР-договорът ще е валиден само за срока, за който е сключен и всяка от страните ще изпълнява задълженията си по него, като в този случай нямало да бъдат начислявани неустойка, лихва за забава и разходи за събиране.

Неоснователни са според ответника доводите на ищеца, че договорът за кредит не отговарял на изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК, който не изисквал посочването на математически алгоритъм, по който да се изчислявал ГПР, като в Приложение № 1, т. 1 и т.

2 били посочени два такива и само те можели да намират приложение при сключването на договор. Чл. 11, т. 10 от ЗПК не предвиждал и изрично и изчерпателно посочване на всички разходи, включени в ГПР, като следвало да бъдат посочени само допусканията, както е посочено по-горе.

Ответникът подробно посочва в отговора какво се има предвид с термина „допускания/ “ / предвиждане на бъдещето/, къде са изчерпателно изброени / Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК/, както и че делят на две групи-базови и допълнителни, както и че към договора, сключен с ответника намирали приложение само първата група, а именно това по т. 3, буква „а“ на Приложение № 1-договорът е валиден за срока, за който е сключен, 3 кредиторът и длъжникът изпълняват задълженията си по него в съответствие с условията и сроковете му. При сключването на договора било спазено и изискването кредитополучателят да можел предварително да се запознае с размера на сумата, която трябвало да върне под формата на ГПР.

Ответникът изрично е подчертал, че ищецът е направил само две плащания към цедента „Вива Кредит“ ООД, като представя справка за погасителен план по договора.

Счита, че с получаването / изтеглянето/ на отпусната на кредитополучателя сума, същият признал факта за дължимост на платените суми / сумите по договора/. Изтъква още, че ищецът не е правил плащания след цедиране на задължението.

Посочва, че в случай, че не се яви представител на ответника в първото по делото заседание, делото да се гледа в негово отсъствие.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители. От същите са постъпили молби делото да се гледан в тяхно отсъствие като поддържат исканията си, съдържащи се в исковата молба и отговора по нея.

С оглед на изложеното ответникът моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана. Моли да бъдат присъдени разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на уважение на исковата претенция.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 07.12.2020г. между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 2019955287 / към настоящия момент „Вива Кредит“ АД с ЕИК 207343548/, и М. А. И., ЕГН **********, бил сключен договор за паричен заем Standart 14 № 5653713. Съобразно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от 01.12.2016г. и Приложение № 1/02.12.2021г. задължението на ищеца, произтичащо от договора, било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Тези обстоятелства се установяват от приобщените по делото писмени доказателства- договор за паричен заем Standart 14 № 5653713/07.12.2020г., подписан от страните, Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от 01.12.2016г. и Приложение № 1/02.12.2021г., уведомление до М. А.

И. и Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Относно същите не е налице спор между страните.

По силата на договора за паричен заем № Standart 14 № 5653713/07.12.2020г. / наричан по долу договорът/ ищцата е получила заемна сума в размер на 800,00 лв., а след сключването му направила две плащания-на 07.12.2020г. е заплатила сумата от 48,34 лв., а на 24.12.2020г.- сума в размер на 14,00 лв. Съдът приема за установени тези обстоятелства въз основа на представената с отговора от ответната страна справка, изхождаща от „Вива Кредит“ ООД, съдържаща информация от системата на дружеството, в която счетоводно се отразяват записите по договора за заем. Същевременно ищецът не е взел становище относно същите съобразно задълженията му по чл. 143, ал. 3 от ГПК.

Съобразно същия страните са постигнали съгласие ищцата да се ползва от допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, за която следвало да заплати такса в размер на 503,40 лв., което да стане разсрочено на 4 части и се включи в размера на всяка погасителна вноска/ чл. 1, т. 2,3 и 4 от Договора/, съответно размерът на всяка погасителна вноска възлизал на 50,33 лв., в която са включени задълженията за главница, лихва и такса за експресно разглеждане на документи. Срокът на заема бил 60 седмици, а броят на вноските 30. Паричният заем се отпускал при фискиран лихвен процент 40,32 % и годишен процент на разходите 49,35 %.