Решение № 1 от 03.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№1

ГР.Б., 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20211200900210 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. К. Г., ЕГН **********, с адрес: ГР.Б., ул.„Я.С.” ***, чрез адв. Ч. А. Н., срещу Г.Ф., ЕИК **** с адрес: ГР.С., ул.”Г.И.” ****, представлявано от М.К. и С.С..

Твърди се в ИМ, че на 03.04.2021год. около 16:30 часа, в ГР.Б., на паркинг в междублоково пространство на ул. „Я.С.” ***, лек автомобил с неустановена марка, модел, регистрационен номер и водач, движейки се на заден ход блъска движещия се зад него с патерица пешеходец Р. К. Г..

Сочи се, че вследствие на удара ищеца е паднал на земята, като е получил силни болки в таза и лява ръка и е изпаднал в шок. След настъпването на произшествието на Р. К. Г. е оказана първа помощ, от водача на автомобила, който го е блъснал, като пострадалия се обадил и на дъщеря си К.Р.И., която веднага дошла на местопроизшествието. Неустановеният водач транспортирал ищеца в болница МБАЛ „Пулс АД след което си тръгнал, без да уведоми органите на МВР.

След извършена проверка от служители на 02 РУ-Благоевград с Постановление на прокурор при РП Благоевград от 12.04.2021год. е образувано досъдебно производство/ДП/ № 7852 ЗМ- 148/2021г. На 08.10.2021г. с постановление на РП Благоевград, воденото досъдебно производство е спряно, поради неразкриване на извършителя.

Сочи се в ИМ че след настъпването на ПТП, ищецът е настанен в Отделението по ортопедия и травматология в „МБАЛ Пулс” АД- ГР.Б., със силна палпаторна болезненост в областта на лява гривнена става и лява тазобедрена става. След извършени прегледи, изследвания и 1 рентгенографии са констатирани: счупване на горния и долния клон на лявата срамна кост, счупване на шиловидния израстък на лявата лъчева кост- счупване на лъчевата кост на типично място. На ищеца е поставена диагноза: Фрактура РЛТ синистра.

С оглед на получените травми и наранявания на 04.04.2021г. на ищеца е извършена операция, като под обща анестезия и под Ро контрол е извършена едномоментна репозиция на фрактурата на дистален радиус и метална фиксация с помощта на 3 броя киршнерови игли с последвала гипсова имобилизация.

На 08.04.2021г. Р. К. Г. е изписан от болничното заведение с препоръки за носене на гипсова имобилизация за пет седмици, след което може да се придвижва с патерици или проходилка.

Дадени са указания за насочване към физиотерапевт, активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема.

Сочи се в ИМ, че независимо от предприетото лечение, болките и страданията по повод счупването на гривнената става продължили и Р. К. Г. бил принуден отново да потърси лекар- специалист. На 17.05.2021г. постъпва в Отделението по ортопедия и травматология в” МБАЛ Пулс АД- ГР.Б. за продължаване на лечението. С оглед последиците от счупването на ниво китка и длан, ищеца е подготвен за оперативна интервенция: Екстракцио клави. На същия ден под местна анестезия с Лидокаин и след щателно почистване на оперативното поле е направен разрез в областта на лява гривнена става. Отстранени са 2К игли и е поставена стерилна превръзка. На 21.05.2021г. Р. К. Г. е изписан от лечебното заведение с указания за отстраняване на конците на 12 постоперативен ден, насочване към физиотерапевт, активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема.

Поддържа се с ИМ по делото, че по своя медико-биологичен характер, счупването на лявата лъчева кост е състояние, причинило силни болки и страдания, довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник с период на възстановяване около 3 месеца. По своя медико-биологичен характер, счупването на горния и долния клон на лявата срамна кост е състояние, причинило силни болки и страдания, довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник с период на възстановяване около 5 месеца и последици оставащи за цял живот.

Сочи се с ИМ, че с оглед травмите на ищеца му е било трудно да се обслужва сам и да извършва редица нормални ежедневни дейности и любими занимания. Болките в областта на левия крак и лява ръка са с голям интензитет и Р. К. Г. е изпитвал болки постоянно, не можел да спи нормално и имал дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Твърди се от ищцовата страна, че предвид възрастта на ищеца, нанесените травми, както и стреса и психическото въздействие от настъпилото произшествие, ще окажат негативно влияние върху нормалния му начин на живот за дълъг период от време, като последиците ще останат за цял живот.

Сочи се с ИМ, че настъпилото пътно произшествие е оказало силно въздействие върху 2 психиката на ищеца, което е довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента той изпитва силен страх да напуска жилището си, затворил се е в себе си и спрял да общува със своите близки и познати.

Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, като се иска от съда да приложи принципа на справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи нанесените на Р. К. Г. неимуществени вреди. Сочи се, че към момента предвидения в КЗ застрахователен лимит е 10 420 000 лева за събитие, при което е причинена телесна увреда, като повишаването му през последните години отговаря, както на повишаването на Европейския индекс на потребителските цени, така и на изменението на икономическата обстановка и стандарта на живот в нашата страна.

Поддържа се, че Г.Ф. е надлежен ответник по делото, тъй като изплаща на увредените лица, обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Р. България от неидентифицирани МПС.

Автомобилът ударил ищеца остава неустановен към момента и попада в хипотезата на покритие на отговорност от страна на Г.Ф.. Налице е правен интерес за Р. К. Г., в качеството му на увредено лице, от предявяване на настоящия иск за претърпените неимуществени вреди срещу Г.Ф..

Сочи се с исковата молба, че пострадалят е сезирал по реда на КЗ ответника- Г.Ф., като е поискал да определи и му изплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди със заявление с вх. № 24-01- 223/29.04.2021г. по описа на Г.Ф.. С писмо от 29.07.2021г. ответникът е отказал изплащане на обещетение на Р. К. Г. за претърпените неимуществени вреди.

При изложените съображения от фактическа и правна страна, иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Г.Ф., ЕИК **** с адрес: ГР.С., ул.”Г.И.” ****, представлявано от М.К. и С.С., да заплати на Р. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: ГР.Б., ул. „Я.С.” ***, сумата от 90 000лв./деветдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 03.04.2021год. около 16:30 часа, в ГР.Б., на паркинг в междублоково пространство на ул. „Я.С.” ***, от лек автомобил с неустановена марка, модел, регистрационен номер и водач, изразяващи се в претърпени болки и страдания, заедно със законната лихва от 29.04.2021г.- датата на предявяване на писмената застрахователна претенция, до окончателното изплащане на дължимото.

Претендират се на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК направените пред настоящата съдебна инстанция разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С исковата молба са представени писмени доказателства, иска се от съда да допусне и назначи съдебно медицинска експертиза и съдебно автотехническа експертиза, както и да допусне до разпит като свидетел при режим на довеждане- К.Р.И..

С ИМ е направено особено искане- на осн. чл. 83 ал. 2 т. 2 от ГПК, ищеца Р. К. Г., да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, поради 3 затрудненото му финансово положение и невъзможност да ги заплати.

С Определение № 13 от 10.01.2022г., от закрито съдебно заседание по настоящото т.д. № 210/2021г. по описа на ОС Благоевград, ищеца Р. К. Г. е бил освободен от предварително заплащане на държавна такса във връзка с предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди срещу Г.Ф..

По делото в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Г.Ф., чрез пълномощника му юристконсулт Шишков.

С писмения отговор се оспорва изцяло механизма на настъпване на ПТП във връзка с твърдените уврежданията за пострадалия, като се оспорва верността на представения с ИМКонстативен протокол за ПТП. Възразява се, че в частта относно механизма за настъпване на ПТП, обстоятелствата и причините при които ПТП е настъпило, оспорения протокол има качеството на частен свидетелствуващ документ, а не официален документ, с обвързваща сила за съда и страните по делото.

Изказва се становище, че единствената причина за настъпването на уврежданията на ищеца и настъпилото ПТП, е поведението на Р. К. Г., който е предприел пресичане на коридора за движение на лекия автомобил на неопределено за целта място, като с тези си действия е ограничил възможността на водачите на МПС да го възприеме като предвидимо препятствие на пътя в съответствие с чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и е създал опасност и пречки за движението - нарушения на чл. 5. ал. 1 т. 1 и чл. 113 ог ЗДвП, както и поради това че се е намирала но средата на пътното платно, с което е поставила водачът на неустановеното МПС в невъзможност да реагира.

Оспорва се от ответната страна, че не са установени по делото фактите които законът сдързва с риска „Гражданска отговорност”, за се обусловия отговорността за изплащане на застрахователно обезщетение- противоправност на поведението на водача, механизма на причиняване на увреждането, както и наличието на причинно следствена връзка между тях.

В този смисъл поддържа се от отвтетната страна, че вина за настъпилото ПТП има само ищецът по делото, който не е предприел необходимите действия за собствената си безопасност.

Навадено е с отговора на исковата молба, при условията на евентуалност и възражение за съпричиняване от страна на ищеца, поне в размер на 90%, поради предприетото пресичане на коридора на движение на неустановеното МПС, на неопределено за целта място, като се поддържа че с тези си действия Р. К. Г. е ограничил възможността на водачите на МПС да го възприеме като предвидимо препятствие на пътя в съответствие с чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и е създал опасност и пречки за движението - нарушения на чл. 5. ал. 1 т. 1 и чл. 113 ог ЗДвП, както и поради това че се е намирал но средата на пътното платно, с което е поставила водачът на неустановеното МПС в невъзможност да реагира.

Оспорва се с писмения отговор на исковата молба, исковата претенция за неимуществени вреди на ищеца по размер- като изключително завишена, тъй като не съответства на икономическото положение в страната, със стандарта на живот и с установената съдебна 4 практика. Излагат се съображения за установената практика във връзка с понятието „справедливо обезщетение”, като се сочат актова не ВКС.

Акцентира се, че в случая искане се застрахователното обезщетение да бъде изплатено не от застраховател, а от Г.Ф.. създаването иа който има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане па такова по договорно правоотношение със застраховател. Сочи се че в тази връзка следва да се има предвид, че по силата на чл. 558 ал.1 от Кодекс за застраховането размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. По този начин посочените в чл.492 от КЗ лимити се явяват за Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бива съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, и трайната съдебна практика към датата па ПТП. Установените с изменения на чл. 266 от Кодекса за застраховането (Обн., ДВ. бр. 103 от 23.12.2005г., в сила от 1.01.2006 г.. отм.. бр. 102 от 29.12.2015г.. в сила от 1.01.2016г.) сега чл. 492 от КЗ промени на лимити на отговорността отразяват договорното задължение на държавата като страна-членка на Европейския съюз по хармонизиране на вътрешното право с общностното по отношение на правни норми от Директиви на ЕС, получаващи пряко приложение ог момента, в който станат част от вътрешното законодателство на държавата-членка. Те не отразяват изменение на важни икономически критерии като минимална работна заплата, трудова заетост и покупателна способност на българското население, поради което правилно ВКС в посочените съдебни решения взема становище за значението на лимитите наред със всички други критерии при определяне на справедливи обезщетения във всеки спор /Решение № 83 от 6.07.2009г. на ВКС по т.д. № 795/2008г.. II т.о. на ТК/.