Решение № 3285 от 22.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3285 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330105409 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив срещу ответника Т. М. И., ЕГН **********, адрес: *** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1178.46лв. - главница за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 16.05.2018 г. до 13.10.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2018 г. до 31.10.2022 г. в размер 207.41 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17331/2022 г.

В исковата молба се твърди, че за периода от 16.05.2018 г. до 13.10.2022 г.

И. имал задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр.

Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1178.46лв лв., както 1 и мораторна лихва към главницата в размер на 207.41 лв. за периода 31.07.2018 г. до 31.10.2022 г. за обект, находят се в *** . Ответникът имал качеството на потребител, тъй като бил наемател на ОП Жилфонд и като такъв отговарял за задълженията по натрупаната партида.

За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. Предвид забава в плащанията, абонатът дължал и мораторна лихва.

Твърди се, че съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). И. бил потребител на ВиК услуги по смисъла па ЗРВКУ, като фигурирал в базата данни на оператора ка то потребител с № *** като ползвател на процесния имот. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Отчетът в имота на ответника бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 oт 11.08.2014 г., - при условията на липсващо измервателно устройство.

Начислявано било количество вода за двама обитатели. На ответника лично било връчено известие от 21.05.2019 год. за нередовен водомер, с което той бил уведомен да монтира измервателно устройство. Ответникът не е възразявал срещу начина на инкасиране. Между страните било сключено споразумение за разсрочване на плащанията от 08.09.2022 год., което обхващало и част от процесния период за търсените суми.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението”, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив било подало заявление за издаване па Заповед за изпълнение но реда на чл. 410 от 2

ГПК срещу И. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били заплатени. Образувано било ч.гр.д. № 17331/2022 г, по което била издадена заповед за изпълнение.

Претендират се разноски, направени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, който в последствие, поради постъпила молба от ответника, с която се признава дължимостта на вземането, е освободен от съда с Определение от 06.03.2024 год.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявената претенция и моли за уважаването й. Иска се постановяване на решение при признание на иска. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован се явява лично и признава изцяло предявените претенции.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът д молба от 23.10.2023 год. прави признание на иска, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и с това право страната може да се разпорежда.

Съобразно признанието на исковете – главен и акцесорен, същите се явяват основателни и биват уважени в пълния им предявения размер.

Основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху търсената като главница сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на правния спор ответникът следва да понесе тежестта за деловодни разноски, сторени от ищеца, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото исково производство.

Така той бива осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 450 лв., от която 75 лв., деловодни разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 17331/2022 г. на РС Пловдив и 375 лв. сторени в настоящото исково производство, от които 75 лева за платена държавна такса и 100 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение и 200 лева заплатено 3 възнаграждение за особен представител.

Решението се основава на признание на иска.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в отношенията между страните Т. М. И., ЕГН ********** и “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив ЕИК 115010670, че ищецът Т. М. И., ЕГН ********** дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив ЕИК 115010670 сумата от 1178.46 лв. - главница за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 16.05.2018 г. до 13.10.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2018 г. до 31.10.2022 г. в размер 207.41 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 28.11.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17331/2022 г.

ОСЪЖДА Т. М. И., ЕГН ********** да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК 115010670, следните суми 375 лева - разноски в исковото производство и 75 лева - разноски по ч.гр.д. № 17331/2022 г. по описа на РС Пловдив, съразмерно с уважената част от претенциите.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Пловдив в

След влизане на решението в сила, ч.гр.дело 17331/2022 год. по описа на РС Пловдив да се върне на заповедния съд, поради отпадане на необходимостта, ведно с препис от постановеното решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4